Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                 № 15                                                      17.02.2014 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на седемнадесети януари                                                    две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                                      № 736                                           по описа за  2013 г.

                             

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила жалба от Д.Й.Б. против електронен фиш сер.К  № 0687922, издаден от ОД на МВР Разград, с който за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

              Жалбоподателят моли, като незаоносъобразен електронният фиш да бъде отменен.

              Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

          На 12.08.2013 г. в 18,52 ч, с автоматизирано техническо средство № 603, било установено и заснето движение със скорост от 80 км.ч, при разрешена 50 км.ч, на МПС – “****” с рег. № *****, в гр. Разград по  бул. “Априлско въстание”, срещу ПГССХВТ посока магазин “Кауфланд”.  За така установеното нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, бил издаден процесния електронен фиш сер.К 0687922 , с който е наложена глоба на жалбоподателя Д.Й.Б., в качеството й на  собственик на автомобила.

            Според представените по делото писмени доказателства,  нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията идентификационен номер № 603/12, тип “ТFR1 – М”/протокол за проверка № 117/15.05.2013 г. на БИМ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ/. Представени са и методически указания относно реда за работа с технически средства автоматично фиксиращи нарушенията за скорост, червен сигнал, изправарване и други “ТFR1 – М”. В т.6 от същата е посочено, че при непосредствено изпълнение на контрол на пътното движение, служителите на МВР, следва да спазват разпоредбите на “Инструкция за патрулно постовата дейност на МВР”, като: извършват контрол на допуснатите нарушения за скорост, неспазване предимство, изпреварване и др., като чрез пулта за управление изготвят видоеклип или поредица от снимки характеризиращи превозното средство, извършеното нарушение – въведено ограничение при контрол на скоростта, ясно видим сигнал на светофарната уредба или знак/ маркировка въвеждаща съответното ограничение; при стационарно измерване на скоростта, спазват изискванията на чл. 33 ал.3 от ИППД, като разстоянието  до пътния знак въвеждащ ограничението се съобразява с режима на работа на радара, а при мобилно измерване се движат за кратко време след контролираното превозно средство, използват единичен режим на излъчване и др. Според същите указания системата е предназначена за движещ се и неподвижен патрулен автомобил. Техническото средство, предполага включване, изключване, насочване, насдтройка на вариобектива, избор на обсег на радара, на режим на излъчване, на времетраене на видеоклип, които действия се извършват мануално от съответни служители, назначени в наряд.

         

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

        

        Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения :

         За да бъде ангажирана отговорността на нарушителя за нарушения на ЗДвП по специалния ред установен в закона чрез електронен фиш по реда на чл. 39 ал.4 от ЗАНН, следва да бъдат налице предпоставките за това по смисъла на чл. 189 ал.4 от ЗДвП – нарушението да е установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Действително посочената правна норма не конкретизира вида на техническото средство ползвано за установяване на нарушението. При нейното смислово и граматическо тълкуване обаче, не може да се приеме, че в приложното й поле са включени нарушенията установени с мобилни системи за контрол. Съобразно съдържанието на посочените по – горе методически указания, следва да се приеме, че установяването на административно нарушение по ЗДвП посредством такива системи/ каквато е и процесната/, става в присъствието на контролен орган – съответния служител, който оперира с техническото средство. При това положение, недопустимо е приложението на опростения субсидиарен ред предвиден в ЗДвП за ангажиране отговорността на жалбоподателя посредством издаване на електронен фиш. За да бъде приложим същия, установяването на административното нарушение, следва да е осъществено автоматично от съответната система, без намесата на човешки фактор,  при това при наличието на специално обозначение за това /чл. 165 ал.2 т.7 от ЗДвП/. Оперирането на служителите на МВР със системата за видеоконтрол, предполага тяхното непосредствено присъствие при установяваване на нарушението. Ето защо и всички съставомерни за нарушението обстоятелства следва да намерят отражение в издаден от съответния контролен орган акт за установяване на административно нарушение. Доколкото са възприети непосредствено от оператора на техническото средство, тези обстоятелства следва да бъдат предявени и на осъществилия нарушението субект на административна отговорност. При тази хипотеза той следва и е възможно да бъде установен / за разлика от нарушителя при стационарните системи за видеонаблюдение/ и  може да е различен от презумирания от закона собственик на МПС, с което е осъществено нарушението. Посоченото тълкуване на правната норма, държи сметка и за вида на административнонаказателната отговорност, която е лична /чл. 24 от ЗАНН/ и виновна /чл.6 от ЗАНН/, като същевременно гарантира и правото на защита на субекта на административно нарушение от вида на санкционираното.

             Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.

             Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                         

 

 

 

                                                                   Р   Е   Ш   И  :

             

             ОТМЕНЯ електронен фиш сер. К № 0687922, издаден от ОД на МВР Разград, с който за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Д.Й.Б. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

               Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: