№ 10 10.02.2014
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На
шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар:
Г.А.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 887 по
описа за 2013 г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.И.С. ***, против
наказателно постановление № 181/13 от 07.11.2013 г. на Началник РУП – Лозница към ОДМВР Разград,
с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст му е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети
общо 12 контролни точки. Моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят
поддържа жалбата лично и чрез защитника си.
За наказващия орган не се явява представител.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Като подадена против акт
подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление № 181/13
от 07.11.2013 г. на Началник РУП –
Лозница към ОДМВР Разград за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание
същия текст на жалбоподателя С.И.С. ***
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба №Із-2539 на
МВР са му отнети общо 12 контролни точки. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №181/27.10.2013г. съставен от мл. автоконтрольор към РУП гр. Лозница.
В акта и НП се сочи, че на 27.10.2013г. около 10 ч. в гр. Лозница по ул. Васил
Левски пред РУП в посока към ул. Христо Ботев жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил «Мерцедес Бенц» 208 с рег. №****, собственост на Ю. А. Р. от гр.
Лозница, като бил във видимо нетрезво сътояние – лъхал на алкохол, говорел
заваляно, залитал при движение пеша, като при извършената проверка е отказал да
му бъде направена проверка с техническо средство, за установяване употребата на
алкохол. Издаден му бил талон за медицинско изследване.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят С.Ц..
Същият потвърждава, че жалбоподателят, в качеството си на водач на автомобил е
отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер. Този
свидетел сочи, че спрял първоначално водача на място различно от посоченото в
акта и понеже му направило впечатление, че водачът е във видимо нетрезво
състояние го поканил да отиде в РУП за да бъде тестван за употреба на алкохол.
Жалбоподателят последвал полицейския служител с автомобила си до полицейското
управление, където актосъставителят влязъл и се върнал с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 за да
изпробва водача. Последният отказал да бъде изпробван – заявил, че няма да духне
в уреда. След това му бил издаден талон за медицинско изследване. Разпитани са
и свидетелите С. П. и М. Р. /тя му предоставила процесния автомобил на
жалбоподателя/, които сочат, че видели жалбоподателя непосредствено преди да
бъде проверен от полицейския служител и твърдят, че изобщо не изглеждало
жалбоподателят да е употребил алкохол. Последният впоследствие не им е
обяснявал, че са искали да го изпробват за алкохол.
С оглед данните изнесени от свидетелите и като отчита
доказателствената сила на акта по силата чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът намира, че
обстоятелствата са се развили по начина описан в акта и НП. Основателно в акта
и НП е посочено не мястото, където жалбоподателят е спрян първоначално, а
мястото където е направен опит да бъде тестван за употреба на алкохол. От
формална страна това е мястото на нарушението – там жалбоподателят е спрял
автомобилът си за да бъде тестван и именно там е извършил отказ за това. Фактът дали действително е бил употребил
алкохол или не в случая не е
съставомерен. Същественият факт е този, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван за такава употреба, а този именно факт съдът намира, че е доказан по
несъмнен начин. В този смисъл показанията на актосъставителя не оставят
съмнение и няма данни, които да ги опровергават. Това, че актосъставителят е
поканил жалбоподателят да дойде до управлението за да бъде тестван за
употреба на алкохол не променя нещата. Жалбоподателят така или иначе е
управлявал автомобила си и то до мястото посочено в акта и НП, и там именно е отказал да бъде тестван за
употреба на алкохол. Както се каза в случая съставомерният факт е именно този
отказ, а не дали жалбоподателят действително е управлявал МПС след употреба на
алкохол.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното: Съдът намира, че АУАН
и НП покриват нормативните изисквания и
не страдат от пороци, които да са от такова
естество, че да се приемат за съществени. Като порок на НП може да се посочи допуснатата непрецизност при отразяване на
наказващия орган – посочено е “Началник РУП към ОДМВР Разград”. В тази част не
е посочено кое е полицейското управление. В заглавната част на наказателното
постановление обаче е посочено пред датата на съставяне, като място на
съставяне “Лозница”. При това не остава съмнение, че се визира именно РУП –
Лозница. Затова и съдът намира, че допусната непрецизност не налага отмяна на
НП. Вмененото на жалбоподателя нарушение се доказва. Същият е отказал да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство, както сочи
актосъставителя и сам по себе си този отказ е съставомерен. Деянието е
съставомерно и дори и жалбоподателят впоследствие да се беше явил за медицинско
изследване. Водачът на МПС не може да
откаже да бъде тестван с техническо средство. В този смисъл разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП наказва алтернативно отказите за тестване с техническо
средство или за медицинско изследване. Това означава, че сам по себе си отказът
за изпробване с уред е съставомерен, без значение дали жалбоподателят
действително е бил съгласен на медицинско изследване. При това жалбоподателят е
извършил това нарушение умишлено. Наложените му наказания са в рамките на
абсолютно определения законов размер от 2000 лв глоба и 24 месеца лишаване от
право да управлява МПС, поради което не могат да се намаляват.
С оглед всичко изложено съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 181/13 от 07.11.2013 г.
на Началник РУП – Лозница към ОДМВР Разград, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на
основание същия текст на жалбоподателя С.И.С.
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба №Із-2539
на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: