РЕШЕНИЕ

№ 22 24.02.2014г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар: Г.М.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията кнахд №920 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Р.Д. *** срещу Наказателно постановление № 194/22.11.2013г. на И.Д. Началник на Митница Русе, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв на осн. чл.126, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове за нарушение на същия текст и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоката предмет на нарушението е отнета в полза на държавата. В жалбата се изтъкват основания за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли същото да бъде отменено, като се възразява и срещу размера на наказанието.

В съдебното заседание на РРС за жалбоподателя не се явява представител.

Ответната страна Митница– гр.Русе, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление № 194/22.11.2013г. на И.Д. Началник на Митница Русе на жалбоподателя Р.Д. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв на осн. чл.126, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове за нарушение на същия текст и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоката предмет на нарушението е отнета в полза на държавата. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №164 от 26.06.2013г. съставен на жалбоподателя от инспектори /двама актосъставители/ към Митническо бюро – гр. Разград. В акта и НП е отразено от фактическа страна, че на 05.06.2013г. в 18.45 часа била извършена проверка в обект на ул.****№** в гр. Разград, който обект бил стопанисван от жалбоподателя. В два гаража до жилищната постройка са установени 32 броя пластмасови туби с течност. Намерените съдове били запечатани в присъствието на Р. Д. със съответни слепки и подписани лично от жалбоподателя, след което били иззети и поставени в склад на Митница Русе, Гарова промишлена зона – гр. Разград. На 10.06.2013г. в същия склад, в присъствието на жалбоподателя били разпечатани описаните туби за вземане на проби. При това било установено, че в две от тубите се съдържа течност с мирис на етилов алкохол с общо количество, измерено в оразмерен съд – 54,700 литра. Р. Д. представил Акцизен данъчен документ №0000130/18.08.2011г. за тридесет литра ракия. За останалите 24,700 литра течност с мирис на етилов алкохол не бил представен документ. Последното количество било отмерено с оразмерен съд и Денсинометър при което било установено количество 24, 700 литра, замерени 41, 1 % vol. От течността в този съд били взети четири проби и изпратени за анализ в Митническа лаборатория – Русе. От извършената там експертиза било установено, че задържаното количество течност е годен за консумация дестилатен алкохолен продукт /етилов алкохол/ с действително алкохолно съдържание по обем 40,7 % vol .

Пред РРС са разпитани като свидетели актосъставителите Д. Д. и Н. К., които потвърждават обстоятелствата изложени в акта и НП. От показанията им се установява, че още преди да бъдат взети пробите жалбоподателят е заявил, че в две от тубите държи ракия /показанията на Н. К./. Представил данъчен документ само за тридесет литра, а за останалото количество не дал никакво обяснения и тогава не заявил пред актосъставителите, че и за това количество има документ. На 05.06.2013г. жалбоподателят е написал и писмени обяснения, в които също не е посочил нещо такова /л.13 от делото/. Едва след съставянето на акта жалбоподателят написал възражения до началника на Митница Русе в които сочи, че и за останалото количество имало документ, но на името на неговия син Д. Д. и представил препис от такъв документ / №000138 от 14.10.2013г./. Същият документ е за 30 литра ракия с алкохолно съдържание 40 % vol. Алкохолното съдържание на намерения в жалбоподателя алколол обаче е по-високо - 40,7 % vol. Освен това жалбоподателят не е заявил пред проверяващите, че и за останалото количество алкохол има документ – очевидно защото не е имал такъв. За това и съдът намира, че представеният впоследствие документ на името на сина на жалбоподателя не е относим към намереното в помещенията на жалбоподателя количество ракия. Логично е ако едно лице държи акцизни стоки в свой обект, то същото лице да държи и съответните данъчни документи за тези стоки при себе си – това е смисълът на необходимостта от съответен документ, с който да се удостовери правомерността на самото държане. В разглеждания случай обаче не е било така – жалбоподателят е имал съответен документ само за част от акцизната стока, не и за остатъка от 24,700 литра и обяснимо не е направил такива твърдения пред проверяващите. Едва след съставянето на акта, с оглед целейки да постигне оневиняването си, си е набавил документ съставен на името на сина му. Както се каза обаче съдът не счита този документ за относим към количеството установено в помещенията на жалбоподателя. Синът на жалбоподателя очевидно не е част от домакинството на последния /на акцизните документи са посочени различни адреси/ и това, че и синът на жалбоподателя бил варил ракия не означава, че неговият документ следва да се свързва с това количество което самият жалбоподател е държал. А и при проверката жалбоподателят сам е обяснил на актосъставителите, че именно той в две от тубите държи ракия – не е споменавал изобщо част от ракията да е на сина му. Нормално би следвало да го каже тогава или поне да изтъкне, че за цялото количество има документи. Нищо такова обаче не е казал, очевидно защото е имал документ само за част от количеството. За това и съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата му. Поради изложеното съдът намира, че фактическите обстоятелства изложени в акта и НП са установени по несъмнен начин.

Съдът не се е произнесъл по направеното от жалбоподателя в жалбата искане за разпит на свидетел, тъй като жалбоподателят не е намерен на посочения от самия него адрес, а в жалбата не е посочил начин на призоваване, нито адрес на свидетеля, поради което и е лишил от смисъл разглеждането на посоченото доказателствено искане.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление. С оглед данните по делото съдът приема, че санкционираното лице е осъществило състава на вмененото му нарушение. В помещения на жалбоподателя са намерени общо 54, 700 литра етилов алкохол, за 24, 700 литра от което количество жалбоподателят нямал данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Тази констатация сама по себе си покрива признаците на приложения състав на административно нарушение. В случая става дума за акцизна стока –алкохол /чл.2, т.1 от ЗАДС/. При извършване на нарушението жалбоподателят е действал умишлено от субективна страна – напълно съзнателно, видно от това което е казал на порверяващите. В случая не е налице маловажен случай и не може да се прилага чл.28 ЗАНН във вр. с чл.126б от ЗАДС, тъй като дължимият акциз надхвърля размера посочен в чл.126б, ал.2 като критерий. Разглежданото деяние е от категория с по-висока степен на обществена опасност, поради което и ЗАДС предвижда принципно високи санкции. Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят основателно е санкциониран на основание чл.126, ал.1 от ЗАДС, тъй като на процесната дата е държал описаните акцизни стоки в стопанисвани от него помещения без да има изискуем данъчен документ. Законосъобразно е определен и размера на наложената му глоба – в размер на законовия минимум. Заканосъобразно стоката предмет на нарушението е отнета в полза на държавата на осн. чл.124, ал.1 от ЗАДС. Поради всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 194/22.11.2013г. на И.Д. Началник на Митница Русе, с което на Р.Д. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв на осн. чл.126, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове за нарушение на същия текст и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоката предмет на нарушението е отнета в полза на държавата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: