Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   27                                                 24.02.2014 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на двадесет и четвърти янеуари                                       две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                               № 940                                              по описа за  2013 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Постъпила е жалба от С.М.А. против наказателно постановление № 642 от 15.10.2013 г.  на в.н.д началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 181 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

            Въззиваемият заявява становище, че  жалбата е неоснователна и като законосъобразно наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На 06.04.2013 г., около 14,23 ч.  по път ІІІ – 205 км.19+850 м. между с. ****** и с. ********, било установено нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в движение с превишена скорост на МПС – л.а. “Мерцедес Е 200” с рег. № *********. Нарушението било установено и заснето с мобилно техническо средство  TFRI М с № 603 и за същото бил издаден електронен фиш № 525329. Тъй като автомобилът бил съсобствен /обстоятелство установено и от представения от жалбоподателя протокол по гр. дело 509/11 г. по описа на РРС/ на две лица, едно от които жалбоподателя С.А. – служител на ІV РУП Бургас, в това полицейско управление била извършена проверка по повод жалба на другия съсобственик – М. С.. В хода на проверката /според съдържанието на писмо вх. № 35103/23.07.13 г. на ОД на МВР/, било установено, че на същата дата – 06.04.13 г. автомобила бил без технически преглед и сключена застраховка “ГО”. Въз основа на това писмо изпратено до  Сектор ПП ОД на МВР Разград, за “вземане на отношение по ЗДвП” тъй като нарушението било извършено на територията на ОД на МВР Разград, актосъставителят – св. З., издал АУАН с бл. № 526513. В акта е посочено, че нарушението се изразява в това, че като водач/ползвател/ на автомобила, МПС не е представил същото на задължителен годишен технически преглед и в него за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 147 ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен на 08.08.2013 г. от З., в присъствието на свидетеля Д. В. и в отсъствието на жалбоподателя. На последния актът бил връчен на 02.10.2013 г. по месторабота в Бургас/обстоятелство установено от свидетелските показания по делото/ и бил подписан от него с отбелязване, че има възражения.

         Въз основа на акта, на 15.10.2013 г., било издадено и атакуваното НП, в което осъщественото от жалбоподателя нарушение е описано по начин идентичен с описанието дадено му в АУАН, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 147 ал.1 от ЗДвП и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 181 т.1 от ЗДвП, с налагане на административно наказание “глоба”.

          В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява идентична с описаната в АУАН фактическа обстановка.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е  основателна, по различни от изложените в нея съображения:

        На първо място, от описанието на санкционираното нарушение и в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, не е видно къде е извършено то. От една страна се сочи установено друго нарушение на правилата на ЗДвП, извършено на конкретно място с процесното МПС, а от друга се сочи, осъществена проверка в ІV РУП Бургас, при която е достигнато до извод за съставомерни признаци от обективна страна на процесното нарушение. Освен това направеното общо описание на нарушението, изразяващо се според съдържанието на атакуваното постановление в това, че жалбоподателят, като водач/ползвател/ не е представил МПС на задължителен годишен технически преглед,  още повече затруднява определяне на местоизвършването на конкретното бездействие, доколкото в законът няма специални териоториални изисквания за изпълнението му и поставя под въпрос момента на установяване на нарушението от контролните органи. Последното пък е от съществено значение и за преценка сроковето по чл. 34 от ЗАНН. Посочените по – горе обстоятелства, водят до извод за незаконосъобразност на атакуваното НП от формална страна, като неотговарящо на изискванията на чл. 57 от ЗАНН за точно описание на време и място на осъществяване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено то и описание на самото нарушение, с всички негови съставомерни признаци. Последното пряко рефлектира върху правото на защита на субекта на административно нарушение и винаги представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно от формална страна.  В случая е допуснато и друго съществено нарушение на предвидения в ЗАНН ред в производството по установяване на нарушението, което също е самостоятелно осноавние за отмяна на постановлението. В случая АУАН въз основа на който е образувано производството, е съставен в отсъствието на нарушителя. Разпоредбите на ЗАНН действително допускат това, но в изрично предвидените в Закона хипотези, при наличие на изрично изброени в правната норма предпоставки. В случая нарушена се явява императивната разпоредбата на л. 40 ал.1 от ЗАНН поставяща изискване съставянето на акта за установяване на административното нарушение да стане в присъствието на нарушителя. По делото не бяха доказани предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН– нарушителят, който е известен да не е могъл да бъде намерен, или да не се е явил, след като е бил поканен, или тези на чл. 40 ал.4 от ЗАНН -  нарушението да е установено въз основа на официални документи. Последно посоченото води също до извода за незаконосъобразност на атакуваното НП, издаденото въз основа на развилото се в нарушение изискванията на Закона административнонаказателно производство.  

        Ето защо и по изложените съображения атакуваното  НП следва да бъде отменено изцяло.

       Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И :

           

           ОТМЕНЯ наказателно постановление № 642 от 15.10.2013 г.  на в.н.д началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 181 т.1 от ЗДвП на  С.М.А. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30 лв.

 

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен                                                                            срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: