Мотиви по Наказателно дело 489/2013г.

МОТИВИ към Присъда № 43/03.02.2014г.

по НОХД №489/2013г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу А.Г.А. ЕГН **********, за това, че на 27.12.2012г. в гр. Исперих, обл. Разград в съдебна зала на Районен съд гр. Исперих е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост и представлява опасен рецидив – престъпление по чл.325, ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. ”б” от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита същото за категорично и безспорно доказано, пледира на подс. А. да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ за максималният предвиден в НК срок – 6 години, което да изтърпи в затвор, при първоначален строг режим.

Защитата на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, счита обвинението за недоказано, навежда доводи за несъставомерност на деянието както от обективна, така и от субективна страна.

Подсъдимимият не се признава за виновен, моли за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А.Г.А. е роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, ЕГН **********.

Приема за установена по делото следната фактическата обстановка:

Подсъдимият бил привлечен към наказателна отговорност, в качеството си на обвиняем по ДП №20/2012г. По описа на ОСлО – ОП – Разград. В хода на досъдебното произвоство по отношение на подс. А. била взета мярка за неотклонение „ Задържане под стража „. Подс. А. упражнил правото си по чл.65 от НПК и подал жалба срещу наложената му мярка за неотклонение пред РС – Исперих. По жалбата било образувано ЧНД № 367/2012г. По описа на РС – Исперих, като съдията – докладчик по делото – св. Ю. Цанева, го насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.12.2012г от 11,30ч. На посочената дата подс. А. бил доведен в сградата на съда и съдебната зала от св. Ив. И. и св. Р. Ж. – служители на ОЗ „ Охрана „ - Разград. По същото време задължения по охрана на съдебната сграда осъществявали и св. Зл. К. и св. Т. Х. – също служители на ОЗ „ Охрана „ – Разград и се намирали във фоаето пред съдебните зали. Съдебното заседание започнало в насрочения час, като председател на състава била св. съдия Ю. Ц., прокурор- св. П. М., съд. Секретар – св. Й. Т., защитник – адв. М. Х., като в съдебната зала присъствали и съпругата на подсъдимия – св. Хр. А., св. Св. Д. и св. Д. М.. След даване ход на делото, първо защитата, а след това и прокурора представили писмени доказателства с искане за прилагане към доказателствата по делото, съответно – удостоверение за раждане и удостоверение за сключен граждански брак от защитата, и два броя протоколи от очни ставки между подсъдимия /обвиняем по ДП/ и свидетели /пострадали лица по ДП/ от страна на прокурора. Искането на страните било уважено от съда. В ход по същество на делото първо пледирал защитника, простронно и обстойно, а след него прокурорът – св. П. М.. В момента, в който св. М., заявил пред съда, че мярката за неотклонение не следва да бъде изменяна в по-лека, подс. А. избухнал, ударил с юмруци по банката зад, която стоял и извикал срещу прокурора „... ако не бях задържан всичко щеше да бъде платено. Защо лъжеш дръвник такъв. Аз ще си продам къщата и ще платя, само ме пусни. Лъжец. Ебах майката простак такъв....”. Веднага последвало предупреждение от страна на председателя на съдебния състав, подсъдимият да се въздържа, но въпреки това той продължил да отправя обиди към прокурора и да има невъздържано поведение в залата. Междувременно св. Ив. И. и св. Р. Ж., при избухването на подсъдимия застанали плътно до него с цел да предотвратят ескалация на поведението му, а св. Зл. К. и св. Т. Х., отворили вратата на съдебната зала, чувайки отвън виковете на подсъдимия и застанали на прага й. Последвало разпореждане на св. Ю. Ц. за извеждане на подсъдимия от съдебната зала, при което той бил изведен. Навън пред съдебната зала, подсъдимият се успокоил. Вътре в залата последвало извинение от страна на защитата към председателя на съд. Състав и съжаление от страна на прокурора относно поведението на подсъдимия. В крайна сметка от поведението на подсъдимия и отправените от него думи към представителя на държавното обвинение силно възмутени и шокирани останали св. Ю. Ц., св. Й. Т., св. П. М., св. Св. Д..

Подс. А. многократно е осъждан за тежки престъпления от общ характер, като ефективно е изтърпявал наложените му наказания при първоначален строг режим.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа частично на обясненията на подс. А., който в съдебно заседание потвърждава, че в процесното съдебно заседание в РС – Исперих е нарекъл прокурора „...дръвник...”, „...лъжец...” и го е напсувал „...ебах ти дръвника си...”, което по същество кореспондира с отразеното в съдебният протокол от съд. заседание. На показанията на св. Ю. Ц., от които става ясно, че поведението на подс. А. по никакъв начин не е било провокирано от прокурора, както и отправените към него псувня и обидни думи и възмущението, предизвикано в присъстващите. На показанията на показанията на св. Й. Т., която също потвърждава обидните думи и псувнята от подс. А. към прокурора и предизвиканото възмущение и шок у присъстващите. На показанията на св. П. М. и св. Св.Д., които също потвърждават отправените на висок тон обиди и псувня от подс. А. към прокурора, удара по банката, зад която се е намирал подсъдимия, намесата на съд. охрана. На показанията на св. Т. Х., св. Зл. К., св. Ив. И. и св. Р. Ж. – в показанията си охранителите недвусмислено потвърждават отправените от подс. А. към прокурора обиди, псувня и удрянето по банката. Потвърждават и обстоятелството, че по повод поведението му в съд. зала на подс. А., съдията неколкократно е отправял предупреждение да се въздържа. Показанията на св. Хр. А. са общи, уклончиви, вътрешно противоречиви, защото от една страна заявява, че не намира поведението на подс. А. за укорително, а от друга след съд. заседание се извинява на св. Ю. Ц. и св. П. М. за поведението на съпруга си. Св. Д. М. по същият начин се стреми да неглижира поведението на подсъдимия в съдебна зала, явно мотивиран от приятелските си отношения с него. По същество показанията на тези двама свидетели не кореспондират с показанията на останалите и със съдържанието на съдебния протокол от процесното съдебно заседание. Описаната фактическа обстановка се установява и от писмените даказателства по делото – заверен препис на Протокол от проведено съдебно заседание на 27.12.2012г. по чнд№ 367/2012г. По описа на РС – Исперих, Справка за съдимост на подсъдимия с приложени бюлетини за осъжданията, декларация, биография.

След анализ на всички събрани по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, ценени поотделно и в съвкупност, дава основание на съда да стигне до извода, че обвинението е доказано по категоричен и безспорен начин.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият А.Г.А. ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. ”б” от НК.

От обективна страна - на 27.12.2012г. в гр. Исперих, обл. Разград в съдебна зала на Районен съд гр. Исперих, по време на съдебно заседание по чнд № 367/2012г. По описа на РС – Исперих е извършил непристойни действия – обиждал и напсувал прокурора по делото – св. П.М., блъснкал по банката, зад която стоял, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост и представлява опасен рецидив.

Предишните осъждания и ефективните наказания „ лишаване от свобода „, обуславят квалификацията – „ опасен рецидив” по това деяние.

С действията си подс. А., на обществено място – съдебна зала, по време на провеждане на открито съдебно заседание, е извършил непристойни действия, изразяващи се в отправени обиди и псувня към прокурора по делото, блъскал по банката, зад която стоял, отказвал да се съобрази с отправените от председателя на съд. състав предупреждения, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Налице е проявена от подсъдимия изключителна дързост, досежно времето и мястото на осъществяване на деянието, непосредствения обект към когото са насочени, действията му надхвърлят обикновеното хулиганско поведение. Цанизмът на деянието е закрепен в отправените от подс. А. обиди и най – вече изречената от него псувня по отношение на прокурора, с които си действия е осъществил и друго престъпление, което се преследва по частен път. В този смисъл съдът не споделя възражението на защитата за несъставомерност на деянието от обективна страна. Безспорно е, че съд. зала е обществено място с неограничен достъп на много хора, с изключение, когато заседание се провежда при закрити врати. Съдебната зала обаче има и едно специално качество – в нея се осъществява правораздавателна държавна дейност, в нея са разположени символи на държавността – държавен герб и знаме. Съдебната зала е храм, в който се упражнява, може би най-важната функция на държавната власт – правораздавателната, която утвърждава правовия ред и крепи устоите на държавата. Поради тази причина и с оглед изложеното по-нататък, съдът намира, че с действията си подс. А. е преминал границата между адм. Нарушение по УБДХ и е осъществил престъпление по чл. 325 от НК. Съгласно чл. 8 от Конституцията на Р България държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Съгласно чл.117 от Конституцията на Р България, Прокуратурата е част от съдебната власт, в частност всеки прокурор е представител на тази власт. От тази основа, съдът не споделя възражението на защитата, че действията на подс. А. са били отправени към св. П. М. в лично качество, доколкото същият е присъствал в съдебна зала в служебното си качество на Прокурор и е осъществявал една от функциите в наказателното производство – обвинителната и подсъдимият е бил наясно с това. Поради изложеното, съдът намира, с оглед мястото, времето на извършване на деянието и непосредствения адресат на действията на подс. А., че осъщественото от него престъпно посегателство се отличава с изключителна дързост, а с оглед употребените думи и изрази и с циничност.

От субективна страна – подс. А., е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал всички признаци от обективната страна на деянието, неговата противоправност, той е искал да демонстрира превъзходството си над останалите, демонстрирайки неуважението и неспазването на най-елементарни правила за поведение на обществено място и афиширайки чувството си за безнаказаност.

По делото не се събраха доказателства, подс. А. да е бил предизвикан да извърши деянието, видно от протокола от съд. заседание, безспорно се установява, че не представянето на протоколите за очни ставки от страна на прокурора е отключило агресията на подсъдимия, тъй като това е станало непосредствено след даване ход на делото, а не при ход по същество, каквото е твърдението на подсъдимия и защитата, и което твърдение остава недоказано.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия и желанието да демонстрира пред обществото превъзходство на силата си и чувството си за безнаказаност.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 325, ал. 4 във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1 вр. Чл.29, ал.1, б.б от НК, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до шест години.

Съдът не намира основание за прилагане на чл.55 от НК, тъй като не са налице основанията за това. В този смисъл, поведението на подс. А. в двете фази на наказателното производство, явно показва нежеланието му да разбере и признае вината си, предишните осъждания, като по шест от тях, той е осъден за същото престъпление, по които наказанията са изтърпяни ефективно, говорят за липса на разкаяние у него и стремеж към неглижиране на деянието и настъпилите последици, което от своя страна сочи на личност с една по-висока степен на обществена опасност. Съдът не споделя твърдението на подсъдимия, че едва ли не , защото е борец за правда и свобода и не търпи лъжа, за това е извършил процесното престъпление. Житейски и правно нелогично е това твърдение, при 16 влезли в сила присъди, шест от които за престъпление по чл.325 от НК /като процесното/ и още 4 престъпления от друг вид, но извършени по хулигански подбуди.

Според настоящия съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени в Закона при спазване разпоредбите на чл.36 и чл.54 от НК би отговаряло на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право. Изхождайки от посочените обстоятелства съдът наложи на подс. А. наказание „ лишаване от свобода „ за срок 2 години и шест месеца, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим, поради липса на основание за отлагане на изтърпяването на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от НК.

Съдът намира че така определеното по вид и размер наказание се явява спрведливо с оглед характера и естеството на извършеното престъпление, подбудите и мотивите довели до извршването му и би отговорило на целите на наказанието, най – вече да поправи и превъзпита подсъдимия занапред да съобразява поведението си със забранителните норми на Закона, както и, че ще изиграе своята предипредителна и възпираща роля по отношение на останалите членове на обществото. Видно от справката за съдимост на подс. А., за същите такива престъпление, извършени от него, са му били налагани наказания „ лишаване от свобода „ в размер на шест месеца, като в сравнение с тях, настоящото се явява значително завишено, поради което и съдът счита, че то ще осъществи целите си. В този смисъл наказание, определено в по – висок размер би се оказало прекомерно и самоцелно.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: