Мотиви към Присъда №51/11.02.2014г., постановена по НОХД №935/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Б.К.М. *** за това, че на 09.07.2011г. в гр. Цар Калоян, е управлявал МПС – лек автомобил “*****” с рег.№ ***** /Германия/, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,64 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи минимално наказание.

Спрямо подсъдимия М. делото се води в условията на задочно производство на осн. чл.269, ал.3, т.4, б. “а” от НПК, поради това, че същият се намира извън пределите на страната и местоживеенето му не е известно. Назначеният му служебен защитник пледира за налагане на наказание близко до минималния размер.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Б.К.М. е роден на ***г***. Същият е неженен, неосъждан.

Подсъдимият Б.М. е правоспособен водач на МПС, което е видно от приложената справка за нарушител на региона /л.5 от ДП/, където същото свидетелство е посочено. На 09.07.2011г. полицейските служители В.В. и Т.Х. били дежурни като автопатрул. Патрулирайки в гр. Цар Калоян на ул. Кирил и Методий, около 02.00 часа те спрели за проверка лек автомобил “*****” с рег.№ **** /Германия/. Установили, че автомобилът се управлява от обвиняемия Б.М.. Полицейските служители се представили на последния и поискали документите му за проверка. М. обяснил, че не носи документи и полицейските служители му казали да ги донесе. М. отишъл за документите си и ги донесъл. Тогава на полицейските служители им направило впечетление, че подсъдимият лъха на алкохол и по тази причина опитали да го изпробват за наличие на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, но не успели, тъй като подсъдимият при изпробването не вкарвал въздух в техническото средство, въпреки, че му било обяснено какво трябва да прави. На подсъдимия бил съставен АУАН с №954534/09.07.2011г., като с акта било иззето свидетелството за управление на МПС на подсъдимия и контролния талон към него. Полицейските служители предложили на подсъдимия М. да даде кръвна проба и му издали талон за медицинско изследване №0050767/09.07.2011г., в който му било указано да се яви в МБАЛ – Разград до 03,45 часа, за изледване. Подсъдимият се явил, според указаното и дал кръвна проба.

Видно от заключението на назначената химическа експертиза концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия /към момента на даване на кръвна проба/ е била 1,34 на хиляда.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на извършване на деянието е била в размер на 1,64 на хиляда.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на показанията на свидетеля В. В., препис от АУАН, препис от талон за медицинско изледване, справка от КАТ - Разград за нарушител на региона, справка за съдимост, заключенията наназначените експертизи и другите приложени по делото доказателства. Относно фактите по делото всъщност спор не съществува. При извършеното изследване, чрез кръвна проба, е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е 1,64 на хиляда, което е над визирания в чл.343б, ал.1 от НК размер /1,2 на хиляда/.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Б.К.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 09.07.2011г. в гр. Цар Калоян, е управлявал МПС – лек автомобил “*****” с рег.№****** /Германия/, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,64 на хиляда, установено по надлежния ред. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол и е бил наясно с общественоопасния характер на поведението си.

При определяне на наказанието на подсъдимия М. съдът отчита, като смекчаващо обстоятелство чистото му съдебно минало. Съдът намира, че на подсъдимият следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на минимума по чл.39, ал.1 от НК, а именно три месеца, като може да се разчита, че така целите на наказанието биха се постигнали. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът намира, че изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като предпоставките за това са налице – подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание лишаване от свобода е под три години и за поправянето на подсъдимия не е наложително то да бъде изтърпяно. Следва да бъде приложено и наказанието лишаване от право да се управлява МПС на основание чл.343г във вр. чл.343б, ал.1 от НК. Като изхожда от изложените по- горе съображения, относно обстоятелствата, които характеризират деянието и личността на подсъдимия, съдът намира, че на същия следва да се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. На основание чл.59, ал.4 от НК от размера на така определеното наказание лишаване от право да се управлява МПС следва да се приспадне времето през което подсъдимият е бил лишен от упражняването на това право по административен ред.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден и да заплати разноските по същото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: