МОТИВИ към присъда № 78/ 25.02.2014 г. постановена по НОХД № 936/2013 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу подсъдимия С.Б., е за това че: на 17.01.2013 г. в гр. Разград, като извършител, в съучастие със С.С. – негов помагач, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи – сумата от 110 лв. в различни банкноти от владението на Ц.М.В. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, и срещу подсъдимия С.С., за това че: 17.01.2013 г. в гр. Разград, като помагач, в съучастие със С.С.Б. – извършител, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи – сумата от 110 лв. в различни банкноти от владението на Ц.М.В. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Подсъдимите признават изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като изразяват съгласие за същите да не се събират доказателства и производството се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни, като определи на подсъдимия Б. наказание “лишаване от свобода” в размер на шест месеца , което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК и подсъдимия да бъде освободен от изтърпяването му по реда на чл. 64 от НК, а на подсъдимия С. да бъде наложено накамание “обществено порицание”.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Свидетелката Ц.В. ***. Същата е собственик на магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Р.*****. На 16.01.2013 г., свидетелката била на работа в обекта до 21,00ч. След като приключила смяната, тя заключила и напуснала магазина, като преди това включила алармената система, с която той бил оборудван.

Подсъдимите С.Б. и С.С. се познавали. На 16.01.2013 г. двамата, заедно със свидетеля Б. били в апартамента обитаван от подсъдимия С.,***. Тримата играли компютърни игри, гледали телевизия, след което Б. си легнал. След полунощ подс. Б. казал на подс. С., че има намерение да извърши кражба от хранителния магазин, стопанисван от св. В.,***. За да подготви безпрепятственото осъществяване на престъплението, С. дал на Б. черна шапка, ръкавици, черна блуза, чорапи и отвертка, с която да махне уплътнението на стъклопакета на входната врата на магазина. На шапката С. направил два процепа, за да бъде ползвана от Б., като маска и да не бъде той разпознат, при евентуалното му заснемане от охранителни видеокамери. Ръкавиците, чорапите и блузата му дал, за да не оставя отпечатъци.

След като Б. облякъл дадените му от С. дрехи, двамата се отправили към търговския обект. Обсъждайки как да проникнат в магазина, С. забелязал на уличното платно камък, който посочил на Б. за да счупени с него витринното стъкло, който последния взел. От своя страна С. се отправил обратно към апартамента си в ж.к. «Орел». Междувременно Б. счупил с камъка долната част на входната врата, след което влязъл в търговския обект. От чекмеджето на касовия апарат взел сумата от 110 лева. в различни по номинална стойност банкноти. След това подсъдимият излязъл от мястото през което бил проникнал вътре, побягнал и се скрил в близост до автобусна спирка в ж.к. „Орел". По-късно, около 02,00 ч. се върнал в апартамента на С.. Там разказал на последния за случилото се, като му казал, че е откраднал от магазина 110 лева, счупвайки стъклото на входната врата. Двамата подсъдими изгорили дрехите, с които Б. бил облечен при осъществяване на кражбата. След това събудили св. Б.. Б. му обяснил, че е намерил пари и го помолил да закара него и другия подсъдим в гр.Русе, което свидетелят и направил. В гр.Русе тримата посетили МОЛ, където карали картинг и където направените разходи плащал подс. Б.. Последният дал на свидетеля 50 лева за гориво, а останалата сума разделил с подс. С.. Пътувайки към Русе, Б. раезказал и на св. Б., че е счупил стъклото „на хранителния магазин срещу б-ти блок" и е взел пари от касовия апарат.

На 17.01.2013 г. около 06,00 ч. сутринта, св.В. отворила магазина, като влязла през задния му вход. Във вътрешността на помещението, свидетелката забелязала камъка, с който подс. Б. разбил стъклото на входната врата, след което видяла и самата входна врата. Свидетелката се обадила в РУП-Разград, като първоначално не установила липса, тъй като в чекмеджето на касовия апарат имало останали банкноти. Свидетелката помислила, че лицето, което е счупило стъклото на входната врата се е изплашило от звука на алармената система и не е успяло да извърши кражба. По-късно, след като извършила ревизия установила липсващата сума от 110 лв.

Въз основа на заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия Б. се установява, че същия е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си, към момента на осъществяване на инкриминираното деяние. В заключението се сочи още, че същия страда от социализирано разстройство в поведението. Посоченото състояние не представлява продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и при най-тежки декомпенсации, поради което подсъдимият, сочи вещото лице, може да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Рискът от опасно поведение у него е относително висок, поради – личностовото разстройство с подчертана склонност към диссоциални поведенчески прояви, липса на родителски контрол, криминогенната среда, ценностовата система;

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото по предвидения в процесуалня закон ред в хода на съдебното следствие. Показанията на свидетелите В., М., Б. са взаимно допълващи се и непротиворечиви. Сочените гласни доказателствени средства се подкрепят и от направеното от подсъдимите самопризнания и от писмените доказателства по делото, както и заключенията по назначената съдебно медицинска експертиза, поради което съдът намира че пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и ги кредитира изцяло.

Подсъдимият Б. е осъждан. С влязла в сила на 28.06.12 г. присъда по НОХД № 354/12 г. по описа на РРС, Б. е осъден за престъпление по чл. 157 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 26 вр. с чл. 63 ал.1 т.2 от НК на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено за изпитателен срок от две години.

Подсъдимият Б. се води на отчет в ДПС, като първата регистрация от 2007 г. е за бягство на малолетния от дома му. Регистрирани, като противообществени прояви на подсъдимия са и кражби, увреждане, противозаконно влизане в чуждо жилище. От представената характеристична справка е видно още, че непълнолетния попада в категорията “дете в риск” по смисъла на ЗЗДетето, поради което е настанен в ЦНСТ в гр. Разград, като мярка за закрила по Закона. Упражнявания от майка му контрол е недостатъчен. По отношение на Б. е наложена мярка по чл. 13 ал.1 т.13 от ЗБППМН, с влязло в сила на 17.04.13 г. решение по чнд № 185/13 г. по описа на РРС – настаняване във възпитателно училище-интернат.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подсъдимия Б. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а подсъдимия С. този напрестъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,

През инкриминирания период, двамата подсъдими, в съучастие помежду си, са отнели чужди движими вещи – 110 лв., от лицето, което ги е владеело св. В., без нейно знание и съгласие. С вземането на банкнотите от касовия апарат в магазина, находящ се в гр. Разград, където същите са били съхранявани от пострадалата, Б. е прекъснал нейната фактическата власт върху тези вещи. С изнасянето им от търговския обект и по – късно с отдалечаването от местопрестъплението на подсъдимия, той е установил своя трайна такава власт върху предмета на престъпно посегателство, с което изпълнителното деяния на престъплението “кражба” е било довършено.

Обстоятелството, че за да си осигури достъп до вътрешността на търговския обект, Б. е счупил витринното стъкло на същия, прави и осъществената кражба съставомерна по смисъла на чл. 195 ал.1 т.3 от НК, тъй като същата е извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот.

Съставомерно се явява настоящото деяние и от субективна страна. Подсъдимите действайки при пряк умисъл са съзнавали общественоопасните последици от действията си и са искали тяхното настъпване, лишавайки лицето, които е владеело посочените по – горе движими вещи от възможността да се разпорежда с тях, в качеството им на техен собственик. От субективна страна по безспорен начин се установява и намерението за своене на отнетите вещи. Предприетите от двамата подсъдими фактически действия по разпореждане с тях – харченето на откраднатите пари, обективират по несъмнен начин, субективното им отношение към предмета на престъпление, като към техен собствен.

Осъществените от подсъдимия С. действия, насочени към улесняване на извършване на престъплението, чрез набавяне на дрехи, с които Б. да не бъде разпознат и разкрит като извършител на същото, представляват физическо помагачество. Доколкото общността на умисъла на двамата подсъдими е обхващал и механизма на осъществяване на деянието, то извършеното от С., макар самият той да не е участвал в изпълнителното деяние на квалифицираната кражба, представлява също престъпление по 195 ал.1 т.3 вр. с чл. 20 ал.4 от НК.

Независимо от паричната стойност на отнетите вещи, която е значително под размера на минималната работна заплата за страната към момента на осъществяване на деянието, поради обстоятелството, че причинените с престъплението имуществени вреди не са възстановени и съобразно ползвания способ за проникване в търговския обект, както и осъществяването на кражбата при предварително сговаряне на съучастниците, не позволява квалифициране на същата, каято маловажен случай, изключвайки съставомерност по чл. 194 ал.3 от НК.

Съставомерността на престъплението от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. В случая съдът не счита, че са налице предпоставките на чл. 61 от НК. Не може да се приеме, че деянието е осъществено от Б. поради лекомислие или увлечение. Това би било така, при положение че по делото бе установено тази му проява да се дължи само и единствено на възрастовите особености на характера на непълнолетния – обстяотелство, което не се установява от заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза. Налице са регистрирани значителен брой криминални прояви на непълнолетния. Последното дава основание да се заключи, че у неговото поведението се наблюдава формиране на трайни противообществени навици, поради което и в конкретния случай, не би могло да се приеме, че деянието е осъществено поради лекомислие, или увлечение. По отношение на С. пък, приложението на посочения текст от закона е изключено, поради обстоятелството, че към момента на внасяне на обвинителния акт в съда, същия е навършил пълнолетие.

Съставомерността на деянието, предполага и ангажиране отговорността на всеки от двамата подсъдими с налагане на следващото се за престъплението по чл. 195 ал.1 т.3 от НК, наказание. В случая съдът намира, че по отношение и на Б. и на С., то следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, доколкото са налице многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, правещи и най – лекото предвидено по закон наказание за съответното престъпление, несъразмерно тежко на осъщественото. По отношение на Б., съдът отчете като такива обстоятелства, направеното от подсъдимия признание за извършеното престъпление в хода на досъдебното производство и съдействието за разкриване на обективната истина, изразеното от същия разкаяние за стореното в хода на съдебното производство, наличието на обективни фактори, улесняващи осъществяване на престъплението – липсата на достатъчен родителски контрол, криминогенната среда на подсъдимия и социализираното разстройство в поведението, от което подсъдимия страда. Като такова обстоятелство касаещо степента на обществена опасност на престъплението бе преценена незначителната стойност на отнетите вещи. Ето защо, намира че нему следва да бъде определено наказание “пробация”, включващо единствено задължителните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни ериодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца всяка от тях. По отношение на подсъдимия С., като многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента му на лична опасност, бяха отчетени направеното от подсъдимия признание за извършеното престъпление в хода на досъдебното производство и съдействието за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало. Като такова касаещо степента на обществена опасност на деянието бе преценена ниската стойност на отнетото имущество, която е значително под размера на МРЗ за страната към момента на осъществяване на деянието. Ето защо и като съообрази степента на неговото участие в престъплението намира че нему следва да бъде наложено наказание “обществено порицание” от алтернативно предвидените в чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК. Намира че определени по този начин наказанията на двамата подсъдими ще постигнат целите предвидени в чл. 36 от НК.

Признаването на подсъдимите за виновни и осъждането им , предполага и осъждането им да заплатят направените по делото разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: