МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1/26.02.14 г. по НОХД № 1/2014 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия Е.П.Л. е за това, че за времето от 28.03.2011 г. до 31.03.2012 год. в гр. Разград, след като е осъден да издържа свой низходящ – същеря си В. Е. Л. с решение № 30/28.03.2011 г. по бр. дело № 24/2011 г. на РРС, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на 12 броя месечни вноски, на стойност 960 лв. и за четири дни за м. март 2011 г. на стойност 10,00 лв. – всичко на обща стойност 970,00 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Подсъдимият дава обяснения, като твърди че е изплащал дължимите суми за издръжка за част от инкриминирания в обвинението период, но за това не са съставяни документи.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, като не му наложи наказание по реда на чл.183 ал.3 от НК, при наличието на предпоставките за приложение на посочения текст от закона.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 30/28.03.2011 г. по бр. дело № 24/2011 г. на РРС, влязло в сила на 28.03.11 г., подсъдимият е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете В. - р. на **** г., ежемесечна издръжка в размер на 80,00 лв., считано от влизане на решението в сила. След постановяване на посочеиня съдебен акт, до края на инкриминирания в обвинението период, подсъдимият не е изплатил нито една месечна вноска от дължимите, за издръжката на малолетното си дете, с изключение на дължимата за месец октомври 2011 г. издръжка, за която в хода на съдебно производсто е представена вносна бележка на “Пиреос Банк” от 06.10.2011 г. От прочетените и приобщени по реда на НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, се установява, че подсъдимият не притежава земеделски земи в землището на територията на част от област Разград, по отношение на същия не са регистрирани сключени трудови договори, както и че не е бил самоосигуряващо се лице през инкриминирания период и по негова партида в АВ няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на сделки с недвижимо имущество. /л. 64-66 от ДП, л.18-19 от ДП, л. 56 от ДП/. Л. е бил регистриран в БТ до 15.03.2011 г., когато регистрацията му е била прекратена/л.68 от ДП/. Същевременно според обясненията на самия подсъдим през инкриминирания период той е пребивавал извън страната, където е реализирал доходи. Обстоятелството, че не е изплащал издръжка на детето си, се установява от показанията на майката на последното – св. Г. и от показанията на св. С..

Според заключенито по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза общия размер на дължимите от подсъдимия вноски от датата на влизане на съдебното решение в сила до 31.03.2012 г. възлиза на 970,00 лв., от които 12 вноски /за периода 01.04.11 до 31.03.12 г. / от 80 лв. и 10 лв. за период 28 – 31.03.11 г.

В хода на съдебното производство са представени доказателства удостоверяващи обстоятелството, че дължимата от подсъдимия издръжка в инкриминирания в обвинението размер е изплатена изцяло на малолетното дете, чрез неговата майка - св. Г. В тази връзка последната в съдебно заседание прави изявление, че е получила изцяло сумата от 890 лв. отбелязана в представената в хода на съдебното следстивие вносна бележка, удостоверяваща че посочената сумата е преведена по банкова сметка *** “Алфа Банк” на 13.02.14 г. Както бе посочено и по – горе обстоятелството че дължимата издръжка от 80,00 лв. за м. октомври 2011 г. е била изплатена на детето, още през посочения месец, се установява както от представеното в хода на съдебно заседание и прието от съда писмено доказателство, така и от показанията на св. Г.

Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство посочени по – горе писмени доказателства и тези приети от съда в хода на съдебното следствие, както и въз основа на показанията на свидетелите Г. и С., които като взаимно допълващи се и непротиворечащи, съдът кредитира. Същите установяват относимите към съставомерността на престъплението факти, поради което съдът намира, че въз основа на тях е доказана и действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка, изложена по – горе. Обясненията на подсъдимия, че е заплащал издръжката през инкриминирания в обвинението период, но не е получавал разписки за това, се опровергават от останалите гласни доказателства по делото, поради което съдът намира същите за единствено защитна теза. Доказано в хода на производство бе единствено плащането на издръжката за м. октомври 2011 г.

Подсъдимият е неосъждан .

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Последният е бил осъден с влязло в сила решение, на гражданския съд да заплаща ежемесечна издръжка на свои низходящ – детето си В. Е. Л., чрез неговата майка и законен представител. Решението по бр.д. бр. дело № 24/2011 г. по описа на РРС, е влязло в сила на 28.03.2011 г., но началото на престъплението по чл. 183 от НК, което е типично продължено престъпление, е след изтичане на срока, от който насетне осъденият да издържа свой низходящ, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Ето защо и поведението на подсъдимия е съставомерно от 28.05.2011 г. Последното обстоятелство не влияе върху преценката за броя на непогасените вноски, респективно за размера на задължението на подсъдимия. Безспорно установеното неплащане на единадесет от дължимите месечни суми за издръжка за периода от влизане в сила на решението до 31.03.2012 г., представляващо и неизпълнение на съдебно установените алиментни задължения, осъществява състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК. При това положение следва да се приеме, че подсъдимият не е изпълнил задължението си да заплати 11 месечни вноски/ без дължимата за м. октомври 2011 г./ в размер на 80 лв., всяка от тях, както и дължимите за м. март 2011 г. 10 лв. в общ размер от 890 лв. По този начин, с бездействието си, Л. е осъществил и изпълнителното деяние на посоченото по – горе престъпление. Липсват твърдения, а и доказателства, подсъдимият да е бил в обективна невъзможност да заплаща издръжката, както и за наличие на пречки от непреодолим характер за изпълнение на посоченото задължение. Напротив, според собствените му обяснения той е реализирал доходи. Ето защо съдът намира за безспорно установено по делото осъществяването на всички съставомерни от обективна страна признаци на деянието, за което на подсъдимия е повдигнато настоящото обвинение. Съдът намира деянието за съставомерно и от субективна страна. Самия факт на осъждане от гражданския съд и влизане на решението в сила, говори, че подсъдимият е знаел за задължението си и за неговия размер. Още повече, че съдебният акт с който е определен размера на издръжката е решение, с което е одобрено постигнатото между подсъдимия и майката на детето споразумение по чл. 50 от СК. Независимо от това , той не е изпълнявал същото при изградена представа за неговото наличие и за периода, в който същото не е изпълнявано, като е допускал /примирил се е/ с настъпването на престъпния резултат /изпадането в забава/. Ето защо съдът намира, че безспорно установена се явява и съставомерността на деянието от субективна страна.

Съставомерността на поведението на подсъдимия, предпоставя и признаването му за виновен в извършване на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение по чл. 183 ал.1 от НК, макар и в размер и досежно брой месечни издръжки, различни от тези посочени в обвинителния акт.

Същевременно представените по делото доказателства, установяват обстоятелството, че задължението действителното задължение на подсъдимия от 890 лв. /без изплатената през м. октомври 2011 г. вноска от 80 лв. за същия месец/ е изплатено преди приключване на съдебното следствие от подсъдимия на малолетната му дъщеря, чрез нейната майка. При липсата на данни за настъпили други, извън обичайно произтичащите от неизпълнението за издръжка, вредни последици за детето, съдът е задължена да приложи разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, като не наложи на подсъдимия наказание.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ