МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 42/03.02.14 г. по АНД № 2/14 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на А.Е.Б. за това, че на *** г. в гр. Р. е потвърдил неистина – че е изгубил издадено на негово име свидетелство за управление на МПС, в писмена декларация, която по силата на закон – чл. 160 ал.1 от ЗДвП вр. с чл.8 ал.2 от ЗБДС се дава пред орган на властта – министерство на вътрешните работи, за удостоверяване истинността на декларираното обстоятелството, че документа е изгубен – престъпление по чл. 313 ал.1 от НК .

Обвиняемият не се явява в съдебно заседание и не заявява становище по отразените в постановлението обстоятелства.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен за извършеното престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи наказание “глоба” към минималния предвиден от закона размер.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият е правоспособен водач, за което притежава и съответно свидетелство за управление на МПС № ***, изд. на *** г. от МВР Р.

През *** г., обвиняемият пребивавал и работел на територията на Република Германия. При управление на МПС в страната, той бил спрян за проверка от местните контролни органи. След като последните установили обстоятелството, че Б. шофира след употреба на алкохол, отнели свидетелството му за управление на МПС, като му обяснили че му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за определен срок. В края на месец август *** г., пред изтичането на този срок, обвиняемият се върнал в РБългария. Тъй като имал намерение отново да пътува до Германия, той решил да се снабди с дубликат на свидетелството си, за да може да шофира. За целта, на *** г. обвиняемият отишъл в сектор ПП при ОД на МВР Р., където попълнил декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБЛД, в която собственоръчно изписал: «Във Р. си изгубих ..СУМПС .. към 20 юли 12,00 ч.». Декларацията била подписана от обвиняемия, като в съдържанието на същата има изрично отбелязване за наказателната отговорност, която се носи по реда на чл. 313 от НК за деклариране на неверни данни. Документът бил приет и заведен от св. Й. А. – системен оператор в сектор «ПП» при ОД на МВР Р., ведно с попълненото от обвиняемия заявление за издаване на документ за самоличност, вх. № *** г. Въз основа на посочените действия на обвиняемия, му било издадено ново СУМПС с № *** , което той получил лично на *** г.

С писмо изх. № *** г. на Посолството на РБългария във ФРГермания, до МВР “Пътна полиция” КАТ, било изпратено писмо с приложен към същото опис на върнати български СУМПС отнети от немските власти за различни нарушения, в който под № 12 фигурира и притежаваното от обвиняемия СУМПС № ***.

Според заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза, ръкописният текст и саморъчният подпис срещу “декларатор” в декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБЛД от *** г., подадена ведно със заявление за издаване на документ за самоличност, вх. № *** г. са изписани от обвиняемия – А. А. Б..

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на Й. А. и обясненията на обвиняемия, както и от събраните писмени доказателства /заявление за издаване на документ за самоличност, декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБЛД, справка от АИС “БДС”, писма от Посолство на РБългария във ФРГермания, копия на СУМПС и МВР ГД “НП”/. Същите се подкрепят изцяло от заключенията по назначената по делото съдебно-почеркова експертиза. Посочените доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът счита, че същите пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло.

Обвиняемият е неосъждан. Същият е с основно образование, безработен, женен. Според попълнената от него декларация за материално положение и имотно състояние реализира доходи в размер на 1000 евро, като не притежава недвижими имоти и е собственик на лек автомобил.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си обвиняемия е осъществила състава на престъплението по чл. 313 ал.1 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, Б. е потвърдил неистина в съставената и подписана от него декларация, материализирайки в същата обстоятелството, че е изгубил притежаваното от него свидетелство за управление на МПС. Последното обстоятелство, по силата на Закона – чл. 160 от ЗДвП : “Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация» и чл. 8 ал.2 от ЗБЛД: «При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина», се удостоверява въз основа на инкриминирания документ – декларация. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 17 ал.1 от ПИБДС/отм. ДВ бр. 12/12.02.*** г./ идентична с тази на чл. 17 ал.1 от ПИБЛД /обн. ДВ бр. 12/12.02.*** г./, която вменява в задължение на лицето чийто български лични документи са изгубени, откраднати повредени или унищожени да удостоверят наличието на някое от посочените обстоятелства посредством декларация по образец в този смисъл. От значение за съставомерността на настоящото деяние е направеното саморъчно от обвиняемия отбелязване в съдържанието на инкриминираната подписана от него декларация, на обстоятелството че свидетелството му за управление на МПС / представляващо български личен документ по см. на чл. 1 ал.5 т.2 от ЗБЛД / е изгубено от него и това, че по силата на посочените по – горе разпоредбите на чл. 160 от ЗДвП и чл. 8 ал.2 от ЗБЛД, това обстоятелство се удостоверява чрез нея. С депозирането на декларацията пред надлежния орган на власт – съответното звено на МВР, изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление е било довършено от обективна страна.

Деянието е съставомерно и от субективна страна, като осъществено при пряк умисъл. Обвиняемият е знаел, че декларира невярно обстоятелство, че свидетелството е изгубено, при положение, че то е било иззето от него от контролните органи в ФРГермания, съзнавал е че декларацията се дават пред орган на властта – ОД на МВР за удостоверяване истинността на обстоятелствата, отразени в нея и че въз основа на невярното деклариране ще му бъде издадено ново СУМПС, без наличие на предпоставките за това. Именно последното е било и целяно от него с подаване на инкриминирания документ. Ето защо, не само е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, но е и искал тяхното настъпване.

Съставомерността на деянието от обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемия за виновен по така повдигнатото обвинение. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до три години лишаване от свобода, обвиняемият е неосъждан, като не е освобождаван и от наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смегчаващи такива, касаещи личната опасност на обвиняемия бяха преценени чистото му съдебно минало, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, липсата на лоши характеристични данни. Като смегчаващо отговорността обстоятелство касаещо степента на обществена опасност на престъплението, съдът съобрази липсата на други общественоопасни последици извън тези обхванати от съставомерния резултат. Ето защо и като съобрази имотното състояние на обвиняемия, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание “глоба” в размер определен на минимума предвиден в закона, а именно – 1 000 лв.

Признаването на обвиняемия за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ