МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 47/05.02.14 г. по АНД № 11/14 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на К.Ж.К. за това, че на 01.02.2011 г. в гр. Разград е потвърдил неистина – че издадено на негово име свидетелство за управление на МПС е откраднато, в писмена декларация, която по силата на закон – чл. 160 ал.1 от ЗДвП вр. с чл.8 ал.2 от ЗБЛД се дава пред орган на властта – министерство на вътрешните работи, за удостоверяване истинността на декларираното обстоятелството, че документа е изгубен – престъпление по чл. 313 ал.1 от НК .

Обвиняемият се явява в съдебно заседание като не оспорва отразените в постановлението обстоятелства.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен за извършеното престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи наказание “глоба” към минималния предвиден от закона размер.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият е правоспособен водач, категория В и М, за което притежава и съответно свидетелство за управление на МПС № ***, изд. на 21.02.2008 г. от МВР Разград.

През 2009 г., обвиняемият пребивавал и работел на територията на Република Гъргция. При управление на МПС в страната, той бил спрян за проверка от местните контролни органи. След като последните установили обстоятелството, че К. е осъществил административно нарушение на правилата за движение по пътищата – управление на МПС след употреба на алкохол, отнели свидетелството му за управление на МПС. През м.февруари 2010 г., обвиняемият се намирал в РБългария. Тъй като имал намерение отново да управлява автомобил, той решил да се снабди с дубликат на свидетелството си, за да може да шофира безпрепятствено. За целта, на 01.02.2011 г. К. отишъл в сектор ПП при ОД на МВР Разград, където попълнил декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБЛД, в която посочил: «При разбиване на личният ми автомобил, бе ми откраднато свидетелството за МПС». Декларацията била подписана лично от обвиняемия, като в съдържанието на същата има изрично отбелязване за наказателната отговорност, която се носи по реда на чл. 313 от НК за деклариране на неверни данни. Документът бил приет и заведен от св. Н. Н. – служител в гише «Квалификация» в сектор «ПП» при ОД на МВР Разград, ведно с попълненото от обвиняемия заявление за издаване на документ за самоличност, вх. № 1843/01.02.2011 г. Въз основа на посочените действия на обвиняемия, му било издадено ново СУМПС с № ***, което той получил лично на 10.02.2011 г.

С писмо изх. № Ко-31-86/23.01.2013 г. на Генерално Консулство на РБългария в Солун, до ГД “ОП”, Дирекция “ОПП”, било изпратено писмо с приложени към същото върнати български СУМПС и опис на отнети от гръцките власти за различни нарушения, в който под № 4 фигурира и притежаваното от обвиняемия СУМПС № *****.

Според заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза, саморъчният подпис срещу “декларатор” в декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБЛД от 10.02.2011 г., подадена ведно със заявление за издаване на документ за самоличност, вх. 1843/01.02.2011 г. е изписан от обвиняемия – К.Ж.К..

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на Н. Н. и обясненията на обвиняемия, както и от събраните писмени доказателства /заявление за издаване на документ за самоличност, декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБЛД, справка от АИС “БДС”, писма от ГК на РБългария в Солун МВР и ГД “НП”, копия на СУМПС /. Същите се подкрепят изцяло от заключенията по назначената по делото съдебно-почеркова експертиза. Посочените доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът счита, че същите пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло.

Обвиняемият е неосъждан /реабилитиран по право/. Същият е с основно образование, безработен, неженен. Според попълнената от него декларация за материално положение и имотно състояние не реализира доходи, не притежава недвижими имоти или МПС.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си обвиняемия е осъществил състава на престъплението по чл. 313 ал.1 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, К. е потвърдил неистина в съставената и подписана от него декларация, материализирайки в същата обстоятелството, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС е откраднато. Последното обстоятелство, по силата на Закона – чл. 160 ал.1 от ЗДвП : “Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация» и чл. 8 ал.2 от ЗБЛД: «При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина», се удостоверява въз основа на инкриминирания документ – декларация. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 17 ал.1 от ПИБДС/отм. ДВ бр. 12/12.02.2010 г./ идентична с тази на чл. 17 ал.1 от ПИБЛД /обн. ДВ бр. 12/12.02.2010 г./, която вменява в задължение на лицето чийто български лични документи са изгубени, откраднати повредени или унищожени да удостоверят наличието на някое от посочените обстоятелства посредством декларация по образец в този смисъл. От значение за съставомерността на настоящото деяние е направеното отбелязване в съдържанието на инкриминираната подписана лично от обвиняемия декларация, на обстоятелството че свидетелството му за управление на МПС / представляващо български личен документ по см. на чл. 1 ал.5 т.2 от ЗБЛД / е откраднато и това, че по силата на посочените по – горе разпоредбите на чл. 160 от ЗДвП и чл. 8 ал.2 от ЗБЛД, това обстоятелство се удостоверява чрез нея. С депозирането на декларацията пред надлежния орган на власт – съответното звено на МВР, изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление е било довършено от обективна страна.

Деянието е съставомерно и от субективна страна, като осъществено при пряк умисъл. Обвиняемият е знаел, че декларира невярно обстоятелство, че свидетелството е откраднато, при положение, че то е било иззето от него от контролните органи в РГърция, съзнавал е че декларацията се дават пред орган на властта – ОД на МВР за удостоверяване истинността на обстоятелствата, отразени в нея и че въз основа на невярното деклариране ще му бъде издаден дубликат на притежаваното от него СУМПС, без наличие на предпоставките за това. Именно последното е било и целяно от него с подаване на инкриминирания документ. Ето защо, не само е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, но е и искал тяхното настъпване.

Съставомерността на деянието от обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемия за виновен по така повдигнатото обвинение. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до три години лишаване от свобода, обвиняемият е неосъждан/реабилитиран на осн. чл. 86 от НК/, като не е освобождаван и от наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смегчаващи такива, касаещи личната опасност на обвиняемия бяха преценени чистото му съдебно минало, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, липсата на лоши характеристични данни. Като смегчаващо отговорността обстоятелство касаещо степента на обществена опасност на престъплението, съдът съобрази липсата на други общественоопасни последици извън тези обхванати от съставомерния резултат. Ето защо и като съобрази имотното състояние на обвиняемия, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание “глоба” в размер определен на минимума предвиден в закона, а именно – 1 000 лв.

Признаването на обвиняемия за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ