МОТИВИ към ПРИСЪДА № 93/28.02.14 г. по НОХД № 13/14 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия Д.И.Д., е за това че: За времето от 01.12.2010 г. до 31.12.2010 г. в с.Осенец, общ.Разград, в условията на продължавано престъпление - на два пъти и в съучастие като съизвършител с малолетния А.К.Н.,*** чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство /клещи/ е отнел чужди движими вещи: 2броя буфери на обща стойност 10 лева, 4 броя тонколони на обща стойност 20 лева, 3 броя дистанционни устройства на обща стойност 9 лева, 3 бр ДВД устройства на обща стойност 60 лв.; 1 бр. тиксо на стойност 2 лева; 1 брой стоманена вилица на
стойност 0,20 лева» 1 брой ДВД устройство с дисплей на стойност
50 лева; 1 брой адаптер на стойност 5 лева, 1 брой черна чанта за
ДВД устройство на стойност 4 лева; всички вещи на обща стойност
160.20 лева от владението на И.Р. от с.с. без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си -престъпление по чл.195, ал,1, т.З, пр,1 и т.4, пр.2 във вр.с чл.194, ал.1 във вр. с ал.2б, ал,1 във вр. с чл.20, ал.2 и във вр. с чл.63, ал.1, т.З от НК.

Производството се е развило по реда на глава 27 - ма от НПК – по чл.371 т.1 от кодекса. Страните са изразили съгласие да не бъде извършван разпит на свидетелите по списъка към обвинителния акт, с изключение на свидетелите И. С. и А. Н., както и да не бъде извършван разпит на вещите лица по делото.

В хода на съдебното призводство представителят на РРП е поддържал така повдигнатото обвинение, сочейки че същото е доказано по несъмнен начин и е предложил на подсъдимия да бъде наложено наказание “пробация” при наличие предпоставките на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, включващо задължителните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, към минималния предвиден в закона срок за всяка от тях.

Като прецени събраните в хода на досъдебното производство, съобразно правилата на НПК доказателства и доказателствени материали и съобразно обясненията на подсъдимия, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Пострадалият Р. притежавал недвижим имот -едноетажна къща със селскостопанска постройка, находяща се в с.Ос.****. През октомври на 2010г. същият заедно със семейството си напуснал страната и отишъл да работи в РФранция, като помолил своя приятел св. Д. да наглежда имота му.

Подсъдимият Д., знаел че къщата не се обитава постоянно. През м. декември 2010 г., той предложил на малолетния св.Н. да извършат кражба от нея.

На неустановена дата през същия месец, в изпълнение на намисленото двамата проникнали в имота на пострадалия Р., като прескочили оградната мрежа. С помощта на клещи, които носел Д. извадил гвоздейчетата закрепящи стъклото на един от прозорците, смъкнал стъклото и двамата с Н. влезли във вътрешността на къщата. От една от стаите двамата взели 1бр. буфер, 4 бр. тонколони, 1 бр. дистанционно на „Булсатком", 1 бр. ДВД, 1 бр.тиксо и 1 бр.стоманена вилица, след което излезли отново през Преди да напуснат имота, двете момчета сложили отново стъклото на прозореца на мястото му, което успели да закрепят с гвоздейчетата.

Няколко дни по-късно на друга неустановена дата през същия месец, подсъдимия и малолетния Н. отново решили да влязат в къщата. Проникнали в нея отново през прозореца, като Д. преди това извадил гвоздеите, с които били прикрепили стъклото, ползвайки клещи. От помещения във вътрешността на къщата те взели 1 бр.буфер, 2 бр.ДВД, от които едното марка „Конекс" със 7 инчов дисплей , 1 бр. адаптер за ДВД и 1 бр. черна чанта за ДВД и 2 бр.дистанционни. След това напуснали имота, носейки вещите, като преди това успели да прикрепят стъклото на прозореца с тиксо. След отдалечаване от местопрестъплението двамата си поделили вещите като двете дистанционни и 1 бр. ДВД, бронзово на цвят, както и 1 бр. ВД, черно на цвят марка „Конекс", 1бр. адаптер за него и черната чанта, останали у малолетния Н..

На 20.04.2011г. св.Д. посетил имота на пострадалия и забелязал, че стъклото на единия от прозорците е паднало и се е счупило. Направило му впечатление, че крилата на прозорците са затворени и здрави, както и че всички врати били заключени и няма следи от взлом по тях. През прозореца той видял, че всички вещи в къщата били разхвърляни. Това го обезпокоило и той уведомил полицейския служител св. С., че от дома на Р. е извършена кражба. С. предприел оперативно издирвателни действия, с оглед установяване извършителя на деянието и в процес на разследването установил, че това са свидетеля Н. и подсъдимия. Същевременно бащата на малолетния -св.Кр. Н., през месец декември 2010 г. бил намерил в дома си част от откраднатите вещи - 1 бр.ДВД бронзово на цвят и 2 бр.дистанционни, захвърлени под сайванта в дома му. При разговор със сина си, малолетният му обяснил, че тези вещи са на подс. Д., ето защо св. Кр. Н. му ги предал. По-късно през пролетта на 2011 г. свидетелят, намерил още едно ДВД.черно на цвят марка „Конекс" с 1 бр. адаптер, положено в черна чанта. Отново разговарял с малолетния и в хода на разговора момчето си признало за извършената кражба. Тези вещи били предадени на св.С. от св. Кр. Н.. От своя страна полицейският служител, предал същите на св.Д., който по-късно ги върнал на собственика им Р..

Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза, прочетено и приобщено по реда на НПК към доказателствения материал по делото, общата стойност на вещите, предмет на престъпно посегателство е в размер на 160.20 лв.

Подсъдимият Д. е неосъждан към момента на осъществяване на престъплението. С присъда № 17/20.01.2012 г. в сила от 07.02.12 г. по НОХД № 1074/2011 г. по описа на РРС, му е наложено наказание «обществено порицания» за осъществено през м. април 2011 г. престъпление по чл. 194 ал.3 от НК, за това че е отнел чужди движими вещи – 2 бр. медни котли на обща стойност 80,00 лв. от владението на Л. Ст. от гр. Разград, без нейно съгласие, с намерение да ги присвои.

От представената характеристична справка на Д. е видно, че същия е регистриран в ДПС за 10 кражби и палеж за периода 2010 г. – 2011 г., като са му налагани мерки по чл. 13 ал.1 т.1 и т.5 от ЗБППМН. Видно пак от същата справка, родителите на непълнолетния работят извън страната, като грижите за неговото отглеждане и възпитание, заедно с тези за останалите му трима братя и сестри, се полагат от баба му и дядо му по бащина линия. Детето е отпаднало от обучение в ОУ «Д-р П. Берон» в с. Осенец, поради неизвинени отсъствия.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 373 НПК доказателства и доказателствени материали: показанията на свидетелите Кр. Д., Кр. Н., И. Р., както и от събраните писмени доказателства. Същите се подкрепят и от дадените в хода на съдебното следствие обяснения от подсъдимия и показания на свидетелите А. Н. и И. С.. В тяхна подкрепа са и заключенията по назначените оценъчни експертизи. Посочените доказателства са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът намира че пресъздават действителната фактическа обстановка, подлежаща на изясняване по делото. Същите по категоричен начин установяват механизма на осъществяване на деянието, неговото авторство и като ги счита за достоверни съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Деянието на подсъдимия е съставомерно по чл.195 от НК. Д. е отнел чужди движими вещи от владението на техния собственик – И.Р.. При първото от двете деяния, е било извършено и повреждане на преграда здраво направена за защита на имот – махнато е било стъкло от прозорец на къщата, в която са били съхранявани вещи на пострадалия, чрез използване на техническо средство - клещи. По този начин подсъдимия си е осигурил достъп до вътрешността й. С вземането на 1бр. буфер, 4 бр. тонколони, 1 бр. дистанционно на „Булсатком", 1 бр. ДВД, 1 бр.тиксо и 1 бр.стоманена вилица и изнасянето им извън оградата, а по – късно и с отдалечаване от местопрестъплението е било довършено и изпълнителното деяние на престъплението кражба. По този начин Д. е установил трайна фактическа власт върху предмета на престъпното посегателство. Осъщественото се явява и съставомерно от субектина страна – подсъдимият е съзнавал, че отнемането на вещите, прекъсването на трайната фактическа властна собственика върху тях и установяването на негова такава е ставало без знанието и съгласието на лицето, което я е владеело. За горното свидетелства и способа за проникване и последващите действия на подсъдимия при осъществяване на изпълнителното деяние. Съзнавал е и обстоятелството, че отнемането се осъществява, чрез повреждане на преграда – прозорец, чрез което се осъществява достъп до вътрешността на къщата, както и че ползва техническо средство за това. По несъмнен начин се установява и намерението за своене на вещите чрез последващите фактически действия на разпореждане с нея. По идентичен начин е осъществено и второто от изпълнителните деяния на престъплението кражба. При него, са били отнети останалите вещи посочени в обвинителния акт - 1 бр.буфер, 2 бр.ДВД, от които едното марка „Конекс" със 7 инчов дисплей , 1 бр. адаптер за ДВД и 1 бр. черна чанта за ДВД и 2 бр.дистанционни, отново без знанието и съгласието на лицето, което ги е владеело - техния собственик. Подсъдимия е проникнал през отвора на прозореца, като преди това е махнал неговото стъкло, използвайки клещи, изнесъл ги е заедно с малолетния Н. от къщата и е установил своя трайна фактическа власт върху тези вещи, отдалечавайки се с тях от местопрестъплението. Той се е разпоредил фактически с тези вещи, като с техен собственик задържайки ги и ползвайки ги по предназначение. Тези му действия по категоричен начин установява и намерението му за своене на вещите от субективна страна. Отново от него са били съзнавани всички съставомерни признаци на инкриминираното престъпление, като деянието е осъществено при пряк умисъл. Ето защо и доколкото подсъдимият, макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си, то следва да се приеме, че инкриминираното в обвинителния акт престъпление се явява съставомерно изцяло от субективна страна. И тъй като и двете деяния са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка , при пряк умисъл, като последващата се явява от обективна и субективна страна продължение на първата, то осъщественото престъпление се явява продължавано такова по смисъла на чл. 26 от НК.

Налице са и съставомерните признаци на престъплението по чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 от НК, тъй като кражбата и извършена чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, които признаци, както бе посочено и по – горе са били обхванати от умисъла на подсъдимия.

Че настоящите кражба не представлява “маловажен случай” по смисъла на наказателния закон, съдът намира независимо от ниската стойност на предмета н престъпно посегателство, който е значително под размера на МРЗ за страната към датата на осъществяване на инкриминираното престъпление. Касае се до продължавано престъпление, при наличие на два съставомерни квалифициращи признака на кражбата, причинените от престъплението имуществени вреди не са възстановени, а освен това и самия подсъдим е с лоши характеристични данни.

Що се отнася до квалификацията на престъплението, като осъществено в съучастие при съизвършителство с малолетния Н., съдът намира че подобна правна конструкция е несъстоятелна. Съучастието предполага задружна престъпна дейност при която е налице общност на субективното отношение към престъпното деяние и последиците от него. При положение, че малолетните са наказателно неотговорни, то и по отношение на Н. не би могъл да бъде поставян въпроса за наличие на съставомерни признаци от субективна страна на деянието, поради което и отговорността на Д. не може да бъде ангажирана за съизвършителство. Горното предполага и признаването на подсъдимия за невиновен в тази част от повдигнатото обвинение и оправдаването му за престъпление по чл. 195 ал.1 от НК във вр. с чл. 20 ал.2 от НК.

Съставомерността на престъплението от обуктивна и субективна страна принципно предполага и ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия.

Същевременно съдът намира, че по отношение на Д. са налице предпоставките на чл.61 от НК. Действително осъщественото от него деяние не е изолирана проява. От друга страна обаче, не може да не бъде съобразено обстоятелството, че към момента на извършване на престъплението подсъдимият е бил неосъждан, а към момента на постановяване на съдебния акт е осъждан за кражба по чл. 194 ал.3 от НК на вещи на стойност 80,00 лв. Не може да не бъде отчетена и ниската стойност на вещите предмет на настоящото престъпно посегателство. От особена важност съдът намира и обстоятелствата установени от характеристичната справка на подсъдимия, от които може да бъде обоснован извод, че самия той попада в категорията на “дете в риск” по смисъла на ЗЗДетето. Фактът, че на практика грижи за него не са полагани от родителите му, означава че спрямо него липсва родителски контрол, което обстоятелство само по себе си увеличава риска от криминогенни прояви. Съществено се явява и това, че той е бил навършил непълнолетие два месеца преди инкриминирания в обвинението период - декември 2010 г. Изложеното до тук и при липса на доказателства за противното, дава основание, да се приеме, че настоящото престъпление е извършено от него поради лекомислие. Освен това целите по чл. 36 от НК, трудно могат да бъдат постигнати три години след осъществяване на престъпното деяние, доколкото изминалия значителен период от време до внасяне на обвинителния акт в съда сам по себе си се отчита като обстоятелство по чл. 55 от НК, още повече, когато престъплението е извършено от непълнолетен. В настоящия случай изразеното от подсъдимия съжаление и съдействие за разкриване на обективната истина по делото, макар по отношение на него да са прилагани мерки по ЗБППМН, налага извод, че ресурсът на възпитателните мерки по посочения закон, не е изчерпан в цялост. Ето защо и като прецени, посоченото по – горе, намира че Д. следва да бъде освободен от наказателна отговорност. Счита, че спрямо него може успешно да бъде наложена по – тежка от прилаганите вече възпитателна мярка от предвидените в ЗБППМН, а именно – предупреждение за настаняване във ВУИ. С приложението на мярка от посочения вид ще бъдат постигнати в пълнота превантивните цели на наказателното правораздаване спрямо непълнолетния. Намира, че изпитателният срок на същата следва да бъде определен на 6 месеца, поради обстоятелството, че след него подсъдимият ще е навършил пълнолетие.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ