МОТИВИ към решение № 58 постановено по АНД № 41/ 2014г. по описа на РС- Разград

Постъпило е Постановление от РП Разград, в което се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 от НК срещу Р.А. Р. ЕГН ********** за това, че на 31.01.2012г. в гр. Разград е потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от “Правилника за издаване на българските документи за самоличност”, която по силата на чл.160, ал.1 от ЗДВП, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД се подава пред орган на властта – Началник сектор КАТ – Пътна полиция” при ОД на МВР Разград, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства – а именно, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС с № *** от 22.08.2005 г. издадено от МВР гр. Разград.

Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

В с.з. нарушителят Р., нередовно призован не се явява. По делото са налице данни, че същият е напуснал Р България и е с неизвестно местоживеене в чужбина. За него се явява служебен защитник – адв. Ст. Д. ***, който, счита, че деянието е безспорно доказано, моли за определяне на минималния размер на административното наказание посочено в чл.78а от НК.

За РП Разград в с.з. участва представител – Прокурор Якимов, който поддържа предложението, като моли съда при определяне размера на наказанието да вземе предвид многобройните смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Обв. Р. е правоспособен водач на МПС, като същият претижавал редовно издадено СУМПС № ****, издадено на 22.08.2005 г. от ОД на МВР гр. Разград. Обв. Р. през м. Януари 2012г. Пътувал с автомобила си от Р Франция за Р. България, като минавайки през Р Румъния, извършил нарушение на правилата за управление на МПС, за което компетентните румънски контролни органи му съставили АУАН, на база на който му отнели СУМПС. След изтичане на наказанието на обв. Р. – 30дни забрана да управлява МПС, отнетото свидетелство било изпратено консулската служба на Р България в Букурещ. На 31.01.2012г. в гр. Разград с сектор ПП – КАТ при ОДМВР – Разград, обв. Рушуд попълнил писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от “Правилника за издаване на българските документи за самоличност”, която по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД се подава пред орган на властта – началник сектор “КАТ – Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Разград, чрез служителя М. И. – сектор “КАТ – Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – а именно, че е загубил свидетелството си за управление на МПС. Същият много добре знаел, че процесното СУМПС е отнето от компетентните румънски власти, но въпреки това потвърдил неистина в попълнената от него писмена декларация. На 26.04.2012г. в ОДМВР – Разград, Сектор „ ПП – КАТ„ е получено и процесното СУМПС от ГД „ НП „ - София с писмо, в което било отелязано обстоятелството, че СУМПС е било отнето за нарушение.

От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство графическа експертиза се установява, че саморъчният подпис в графа „ декларатор” на процесната писмена декларация е изпълнен от обв. Р.

Обв. Р. е неосъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Деянието на нарушителя е съставомерно по чл.313, ал.1от НК. На инкриминираната дата нарушителят умишлено е потвърдил пред орган на власт – началник сектор “КАТ – Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Разград, че е изгубил притежаваното от него СУМПС, за което знаел, че е отнето компетентните румънски власти. Това деклариране се изисква по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 8, ал. 2 от ЗБДС. По този начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото - показанията на свидетеля М. И., от заключението по назначената и извършена в досъдебното производство графологическа експертиза, от писмените доказателства по делото, Справка за съдимост, Характеристични данни за обвиняемия, Декларация от 31.01.2012г.

С оглед предвиденото в този текст наказание, и необремененото съдебно минало на нарушителя и възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и Р.А. Р. ЕГН **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана административно-наказателната му такава, а именно - глоба. Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 НПК осъди обв. Р., да заплати в полза на Държавния бюджет сумата от 73,86лв., представляваща разноски, направени на досъдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: