МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 79/26.02.14 г. по АНД № 57/14 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване по реда на чл. 78а от НК на Й.Е.С. за извършено престъпление по чл. 326 ал.1 от НК, за това, че на 01.11.2013 г. в гр. Разград от уличен стационерен телефон «Булфон» с тел. № ****, находящ се пред магазин «Посейдон» на бул. България е предал по телефона на национална система 112 невярно повикване за тревога – сигнализирал, че в заведение «Сохо» в същия град има поставена бомба, като след извършена проверка на место от полицейските органи, не е установено наличие на взривно устройство.

Обвиняемият не се явява в съдебно заседание и не заявява становище по отразените в постановлението фактически обстоятелства.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен за извършеното престъпление по чл. 326 ал.1 от НК, като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи наказание “глоба” към минимума предвиден в закона.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На инкриминираната дата – 01.11.2013 г., обвиняемият, бил заедно със свидетелите Д., Й., Св., Ст., Ш. и Д. Късно вечерта, същия ден, компанията се разхождала в центъра на гр. Разград. Около 22,30 ч. младежите седнали на на пейки на площад «Ларго», в близост до търговски обект – магазин «Посейдон», срещу заведение «Сохо». В разговора помежду си, св. Й. предложил на останалите да се обадят на тел.112 и да се пошегуват, че в посоченото по – горе заведение има поставена бомба. На обв. С. идеята се сторила забавна. Той се приближил до находящ в близост до мястото където компанията била спряла уличен телефон Булфон» с № **** и набрал номер 112. След като дежурният оператор отговорил на повикването, обвиняемият казал, че в заведение «Сохо» в гр. Разград има бомба. След задедените му въпроси, кой се обажда, на който С. заявил че се казва «П.», откъде има информация за твърдяното, на което отговорил че бил уведомен от свой приятел и преди да бъде свързан с полицята, обвиняемият се притеснил и затворил телефона. Разговорът между С. и операторът бил приет и записан в «Районен център 112 – Русе». Сигналът незабавно бил предаден на дежурния в ОД на МВР Разград, който от своя страна изпратил в заведението дежурния патрул. Пристигналите на место полицейски служители, обяснили на намиращия се там управител на обекта – св. К., за сигнала. Свидетелят разпоредил на дисководещия да съобщи на посетителите да напуснат заведението. След като помещението било опразнено, дошлите служители на ОД на МВР Разград, сред които и свидетелите Сл. и Ст. претърсили сградата, в която не установили наличие на поставено взривно устройство. За извършената проверка бил съставен констативен протокол и анкетна карта, след което посетителите се върнали в заведението.

От своя страна, обвиняемият и свидетелите от компанията му, наблюдавали от отсрещния тротоар, предизвиканите от него с обаждането на тел.112 действия на органите на властта. Освен патрулните автомобили, те видели, че пред заведението има спряла и линейка. След като погледали малко, всеки от тях се прибрал в дома си.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Д. /л. 15-16 от ДП/, Й./л.17-18 от ДП/, Сл./л.19 – 20 от ДП/, Ст. /л.21-22 от ДП/, К./л.23-24 от ДП/, Св. /л.25-26 от ДП/, Ст. /л.27-28 от ДП/, както и обясненията на обвиняемия. Същите се подкрепят от заключението по назначените по делото техническа експертиза и изготвения протокол за оглед на местопроизшествие, с фотоалбум към него/л.3-7 от ДП/. Посочените доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи, поради което съдът счита, че същите пресъздават приетата за установена фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло. Същите очертават механизма и авторството, както и всички останали съставомерни от обективна страна признаци на осъщественото от обвиняемия деяние.

Обвиняемият е неосъждан, неженен, ученик в 12 клас в ПТГ “Ш. Петьофи”. Според попълнената отнего декларация за материално положение и имотно състояние не притежава недвижими имоти, като е собственик на едно МПС.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си обвинеямият е осъществил състава на престъплението по чл. 326 ал.1 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, С. е предал по национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, неверен сигнал за тревога. Обаждайки се на посочения телефонен номер и заявявайки устно на дежурния оператор, че в заведение “Сохо” в гр. Разград, има поставена бомба обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние на посоченото по – горе престъпление. Невярното повикване по телефона е било за опасност, която предполага мобилизирането на службите за спешно реагиране по смисъла на ЗНССПЕЕН 112 за защита на живота, здравето и сигурността на гражданите – в случая посетителите на заведението. Твърдението на обвинеямия за наличие на взривно устройство е било невярно – обстоятелство, което се установява не само от предприетите от органитена реда действия по проверка на помещенията, но и от самите обяснения на С.. Самото предназначение на ЕЕН 112 е да осигури спешна помощ при необходимост от такава и функционирането му предполага наличие на опасност за защитими рискове. Само по себе си, наличието на взривно устройство на място с обществен достъп е от такова естество, което представлява опасност за живота и здравето на мнозина и предполага спешна реакция, бързина и ефективност при действията за отстраняването й. Ето защо и с обаждането на обвиняемия на ЕЕН 112 и с направеното от него невярно изявление за наличе на бомба в заведение в гр. Разград, той е осъщестли състава на инкриминираното престъпление, което е формално.

Деянието е съставомерно и от субективна страна. Обвиняемият е съзнавал, че твърдението му е невярно, че то представлява сигнал за тревога, съзнавал е че отправя същото към номер предназначен за спешни повиквания и че от него ще последват действия от службите за спешна помощ. Действайки при пряк умисъл той е съзнавал обществената опасност на извършеното и е искал настъпването на общественоопасните последици от същото.

Съставомерността на деянието от обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемия за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 326 ал.1 от НК. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до две години лишаване от свобода; обвиняемият е неосъждан; не е освобождаван от наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът отчете, като единствено отегчаващо отговорността обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на осъщественото деяние, това че сигналът на обвинияемия е предизвикал следващите се по закон действия на службите за спешна помощ /мобилизиране на специалисти, средства, ресурси/. Същевременно като смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи личната опасност на обвиняемия бяха преценени чистото му съдебно минало, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Като съществено такова бе преценена и ниската вързаст на С., който е бил навършил пълнолетие месец преди инкриминираната дата. Именно възрастта му съдът счита, че се явява определяща и за подбудите за извършване на престъплението, поради незрялата преценка за действителните последиците от поведението му. Ето защо и като съобрази имотното състояние на обвиянемия обстоятелството, че същият не реализира доходи и е учащ се, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание “глоба” на минимума предвиден в закона, а именно – 1 000 лв.

Признаването на обвиняемият за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ