МОТИВИ към решение № 77 постановено по АНД № 77/ 2014г. по описа на РС- Разград

Постъпило е Постановление от РП Р., в което се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 от НК срещу М.Ф.Ю. ЕГН ********** за това, че на *** г. в гр. Р. е потвърдил неистина – че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, в писмена декларация от ***г., която по силата на закон – чл.160, ал.1 от ЗДВП: “Дубликат на свидетелство за управление или контролния талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация” и чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи: “При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най- близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл.39а – в Министерство на отбраната или дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина” се дава пред орган на властта – служител от сектор “КАТ - Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Р., за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно, че е загубил свидетелството си за управление на МПС № *** г. издадено на негово име.

Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

В с.з. нарушителят Ю., редовно призован не се явява. За него се явява упълномощен защитник – адв. Т. ***, който, счита, че деянието е безспорно доказано, моли за определяне на минималния размер на административното наказание посочено в чл.78а от НК.

За РП Р. в с.з. участва представител – Прокурор У., който поддържа предложението, като моли съда при определяне размера на наказанието да вземе предвид многобройните смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Обв. Ю. е правоспособен водач на МПС, като същият претижавал редовно издадено СУМПС № ***, издадено на *** г. от ОД на МВР гр. Р. Обв. Ю. през ***г. работел във ФР Германия, което налагало често да пътува до там. Така през м. Септември ***г. бил в Германия със собствения си л.а. „ Ф. Г. „ с Рег ***. Една вечер прибирайки се към дома си бил спрян за проверка от компетентните контролни органи, при която се установило, че същият управлявал автомобила си след употреба на алкохол. За това нарушение СУМПС му било отнето.

След завръщането си в Р България на ***г. обв. Ю., подал пред св. Й. А. – служител в Сектор ПП – Р. при ОДМВР – Р., Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с вх. № *** / ***г., с което заявил искане да му бъде издадено ново СУМПС. Заедно със Заявлението обвиняемият подал и Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБДС, в която собственоръчно декларирал, че е изгубил процесното СУМПС, като нямал представа къде точно, като в същия момент прекрасно съзнавал, че това СУМПС му е отнето от компетентните германски власти за извършено от него нарушение на превилата за движение по пътищата. На база подаденото Заявление и приложените към него документи, включително и процесната Декларацзия, на обв. Ю. било издадено ново СУМПС с № *** от ОДМВР – Р., а обявеното за изгубено било обявено за невалидно. В последствие отнетото в ФР Германия СУМПС № *** било изпратено в Консулска служба на Р България в Б., а оттам препратено в ГД „ Национална полиция „ – С., по късно в ОДМВР – Р.

От заключението на вещото лице по назначената в ДП графическа експертиза се установява по безспорен начин, че саморъчния текст и саморъчния подпис в инкриминираната Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБДС от ***г. са изпълнени от обв. Ю..

Обв. Ю. е неосъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Деянието на нарушителя е съставомерно по чл.313, ал.1от НК. На инкриминираната дата нарушителят умишлено е потвърдил пред орган на власт – началник сектор “КАТ – Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Р., че е изгубил притежаваното от него СУМПС, за което знаел, че е отнето компетентните немски власти. Това деклариране се изисква по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 8, ал. 2 от ЗБДС. По този начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото - показанията на свидетеля Й. A., от заключението по назначената и извършена в досъдебното производство графологическа експертиза, от писмените доказателства по делото, Справка за съдимост, Характеристични данни за обвиняемия, Декларация от ***г.

С оглед предвиденото в този текст наказание, и необремененото съдебно минало на нарушителя и възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и М.Ф.Ю. ЕГН **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана административно-наказателната му такава, а именно - глоба. Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и самопризнания, съдът определи глобата около минималния й размер - 1500,00лв.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 НПК осъди обв. Ю., да заплати в полза на Държавния бюджет сумата от 99,90 лв., представляваща разноски, направени на досъдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: