Р Е Ш Е Н И Е
№28/ 27.02.2014
г.,гр.Разград
секретар : Ж.Р.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1237 по описа за 2013 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е предявен на основание
чл.213 ал.1 от КЗ. Цена на иска
18 620,36 лева.
Ищецът-Застрахователно дружество „БУЛ-ИНС”АД-София, моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати исковата
сума, представляваща изплатено обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско” със
застрахователна полица №0943132001796280 от 03.03.2009г. валидна до
05.03.2010г. за причинени имуществени вреди по лек автомобил „БМВ 525Д” с рег.№****, собственост на Ф. В. А., при ПТП настъпило на 05.09.2009г. в резултат
сблъсък на автомобила с животно-коза, собственост на ответницата. Претендира
още законна лихва върху главницата и разноски по делото.
Ответницата оспорва иска и настоява за отхвърлянето му, с
присъждане на разноски по делото. В писмения си отговор заявява, че ПТП-то е
настъпило в резултат на изключителната вина на водача на автомобила, в
условията на алтернативност прави възражение за съпричиняване и то в по-голяма степен от страна на водача
на автомобила, оспорва размера на претендираните вреди, които счита за силно
завишени и оспорва вида и размера на вложените за ремонт части. Оспорва
истинността на представените с исковата молба протокол за ПТП, проформа фактура
с работна карта и два броя опис-заключения.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Няма спор, че на 05.09.2009г. около 19,10 часа на път
ІІ-49/ Кубрат –Разград до с.Стражец над автобусната спирка е настъпило ПТП в
резултат сблъсък на лек автомобил „БМВ 525Д” с рег.№*******,
собственост на Ф. В. А., управляван от С.Н.А. *** с пресичащо пътя животно-коза, собственост на
ответницата.
В резултат на удара по лекия автомобил са нанесени
технически повреди, които са били отстранени в автосервиз „Ауто Стев”ООД-Разград,
в който водачът на лекия автомобил го откарал за ремонт чрез аварийна
платформа. Автомобилът е бил застрахован по имуществена застраховка”Автокаско”
в дружеството на ищеца със застрахователна полица №0943132001796280, сключена
на 06.03.2009г. с срок на валидност 05.03.2010г. Затова след получено
уведомление за щета на МПС и заведена
щета №90143000047/09 и оценка на щетата от застрахователя на застрахования, в
случая на автосервиза отремонтирал автомобила, е било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 18 620,36 лева.
След оспорване от страна на ответницата истинността на
представените с исковата молба: протокола за ПТП, проформа фактура и опис
заключения два броя от 07.09.2009г. и от
10.09.2009г., съдът е открил производство по реда на чл.193 от ГПК-л.65.
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели :
св.Г.Г. и св.Д.Д.-л.37 и л.38, които по време на ПТП-то са били на автобусната
спирка за с.Стражец, водачът на автомобила е управлявал „с бясна скорост”,”минаха
две коли една до друга, които много силно караха, може би правиха кошия, защото
бяха една до друга-успоредно помежду си, след тях имаше пушек”. Свидетелите
депозират показания още, че в деня на ПТП-05.09.2009г. около 19 часа видимостта
е била добра, било е преди здрачаване, и според тях не се е налагало ползване
на светлини. Актосъставителят и съставителя на протокола на ПТП, разпитания
като свидетел К.К., в протокола и АУАН не е посочил скорост на движение на
автомобила.
По делото е назначена и автотехническа екпертиза, вещото
лице по която дава заключение след изслушване показанията на свидетелите.
Съгласно заключението, независимо че и при скорост 50 км./ч, и при скорост над
120 км/ч на движение на автомобила, пресичащото пътя животно-домашна коза, е
попадало в опасната зона на спиране на автомобила, водачът му е имал възможност
да възприеме визуално движението на козата както през разделителната полоса
между двете пътни платна, така и по лявото пътно платно, което му е давало
възможност своевременно да намали скоростта и при необходимост да спре. От
друга страна, ако скоростта на движение е била съобразена с разрешената до 50
км/ч, то техническите увреждания по автомобила биха били значително по-малки,
съответно и разходите на тяхното възстановяване. В заключението вещото лице е
отчело, че в настоящия случай, съпоставяйки представените с исковата молба
писмени доказателства, има основание да се приеме, че вида и цената на щетите
не са коректно определени: цените на частите са посочени от застрахователя, а
не от сервиза или доставчика; в описа на претенция са описани увредени части
които въобще не са остойностени; в същия са включени части с висока стойност
или не са оказани точно и в каталога на Eurotax
Schwacke не фигурират в предната част на л.а.”БМВ 525Д”; включени
са части с прекомерно високи цени-така на позиция №56-капаче за пръскалка е
посочена стойност 103,20 лева, ав Каталога това капаче е на стойност 8,60 лева.
Според вещото лице общата стойност на щетите по автомобила е 7 185,90
лева. Заключението не е оспорено от никоя от страните и съдът го възприема
изцяло.
По делото са представени и оригиналите на образуваната
административно-наказателна преписка по протокола за ПТП №990709/05.09.2009г. и
писмо отговор на Областно пътно управление”-гр.Разград-л.75 от делото, видно от
което на км 38+603/ на 48 м преди кръстовището за с.Стражец/ в дясно по посока
Разград-Кубрат има поставен знак В26, ограничаващ скоростта на движението до 50
км./ч и табела Т2 1000м-т.е. дължина на ограничителната зона 1000 метра. На км
38+568 на 83 м. преди кръстовището за с.Стражец има поставен знак
В24-„забранено изпреварването на МПС…” и знак А27-кръстовище с път без
предимство от дясно, а на км 38+691 на 40 м след кръстовището има поставен знак
В26-забравено движението със скорост над 50 км/ч и знак А18-пешеходна пътека.В
писмото се уточнява, че тези знаци ограничаващи скоростта на движение са били
налице и към дата 05.09.2009г.
Пред вид така възприетата фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното: Предявеният регресен иск от застрахователя
против причинителя на вредата по имуществена
застраховка”Каско”, предявен на основание чл.213 от КЗ е частично основателен и
доказан.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка „Каско” е необходимо да се установи кумулативното наличие на
следните положителни предпоставки: 1/договор за застраховка „Каско” т.е.
валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя; 2/ осъшествен деликт
от трето лице 3/плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за
причинените вреди. В случая, по делото се доказаха и трите предпоставки и
следва да се ангажира регресната отговорност на ответницата. Няма спор, че на
05.09.2009г. при причиняването на ПТП, ответницата е оставила без надзор
собственото си животно-домашна коза и без непрекъснато да го направлява в
обхвата на пътя т.е. ответницата е нарушила вмененото й от чл.106 от ЗДвП
задължение.
Налице е спор, обаче, само тя ли е причинителят на
вредите и какъв е техния размер. Кредитирайки изцяло заключението на вещото
лице по назначената авто-техническа експертиза и имайки пред вид
ограничителните и забранителни знаци по пътя на движение на увредения
автомобил, съдът приема, че водачът на автомобила е допринесъл за настъпването
на вредите. На първо място при управлението на МПС той е нарушил чл.8 от
ЗДвП-предприел е изпреварване , въпреки забраната със знак В24 и се е движел в
лявата лента на пътното платно. Налице е нарушение на чл.20 чл.21-движел се е
скорост далеч над допустимата, чл.25, чл.26, чл.41 и чл.42 от ЗДвП- предприел е
маневра изпреварване без да се убеди за наличие на препятствие или опасност на
пътя- съгласно заключението на вещото лице водачът е могъл да възприеме
животното поне от разстояние 500 метра.
Затова пред вид разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД съдът
приема, че увредения е допринесъл за настъпването на вредите и следващото се обезщетение следва
да се намали. Отчитайки нарушения съдът приема, че водачът на автомобила е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат поне с 90% от щетите.
Пред вид посоченото по-горе съдът приема ,че щетите по
автомобила са тези посочени от вещото лице-7 185,90 лева, от които
ответницата следва да заплати 10% от тях, а именно 718,59 лева. Върху тази сума
тя дължи заплащане и на законна лихва, считано от датата на постъпване на ИМ в
съда-10.10.2012г., до окончателното плащане. Искът над посочената сума следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца
заплащане на направените от него
разноски по делото, изчислени съразмерно уважената част от иска. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК-л.74 от
делото те са в размер на 2 874,81 лева, от които 1 800 лева
адвокатски хонорар, които следва да се намали на 600 лева, пред вид направеното
възражение за прекомерност т.е. направените от ищеца разноски са в размер след
намалението на 1 674,81 лева от които ответницата следва да заплати 64,63
лева. Ответницата също има право на разноски по делото, изчислени съразмерно отхвърлената
част от иска-чл.78 ал.3 от ГПК. Съгласно представения списък тя е направила
разноски в размер на 685 лева от тях ищецът й дължи 658,56 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Г.М. с ЕГН-********** *** да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС”АД с ЕИК-831830482 със седалище и адрес гр.София, ул.”Лавеле” №19 сумата от
718,59 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №90143000047/09,
ведно със законна лихва считано от 10.10.2012г. до окончателното плащане, както
и 64,63 разноски по делото, изчислени
съразмерно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан до
първоначално претендирания размер от 18 620,36 лева.
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС”АД с ЕИК-831830482 със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.”Лавеле” №19 да заплати на В.Г.М. с ЕГН-********** ***
сумата от 658,56 лева разноски по делото, изчислени съразмерно отхвърлената
част от иска.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: