В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и седми януари, две хиляди и четиринадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :М. НОВАКОВА

секретар : Ж.Р.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1317 по описа за 2013г.

Предявени са два иска: за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане по чл.45 и сл. от ЗЗД в размер на 4 898,76 лева и обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД с цена 849,42 лева за периода 01.12.2011г. до 08.08.2013г.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да им заплатят солидарно сумата 4 898,76 лева, обезщетение за причинени й имуществени вреди в резултат на пожар изгорил подпокривното пространство на триетажната им жилищна сграда-близнак, находяща се в гр.Разград, ул.************, както и обезщетение за забава от 849,42 лева в размер на законната лихва върху търсената главница за периода 01.12.2011г. до датата на постъпване на ИМ в съда-08.08.2013г. Претендират и законна лихва върху главницата до окончателното плащане. Настояват и за заплащане на разноските по делото.

Ответниците оспорват иска по основание и размер. Твърдят в писмения си отговор, че възникналия пожар е в резултат на случайно събитие-изпадане на мазилка и разместване на тухли от коминното тяло, обща част на живущите в сградата на адрес гр.Разград, ул.”*********” №10, довело до проникване на горещи димни газове в подпокривната конструкция и запалване на дървените елементи от покривната конструкция, съответно до разпространяване на пожара в покривната конструкция на сградата на ищците, за което те нямат вина. Заявяват още, че те със свои средства са отремонтирали тяхното крило от покривната конструкция, като са закупили материали на стойност 2 864,55 лева и заплати за труд 2000 лева. Считат, че не следва да отговарят за целия обем на вредите, тъй като коминното тяло се ползва и обслужва няколко жилища. Завяват, че съгласно представените с ИМ писмени доказателства всеки от ищците е заплащал различни суми за ремонта на покрива и те не съвпадат с претендираната сума за обезвреда. Настояват и двата иска да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани и също искат присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: На 22.11.2011г. около 13,30 часа първия ответник запалил камината инсталирана в обитаваното от него жилище в гр.Разград, находящо се на трети-последен етаж на жилищна сграда с вход от ул.”*********” №10. Не се спори, че собственик на това жилище е втората ответница и фактическа съжителница на първия ответник. Един час по-късно възникнал пожар в подпокривното просранство, който се разпространил и обхванал и покривната конструкция на сградата на ищците. Съгласно представените с исковата молба нотариални актове : №146 т.5 рег.№2703 дело 218 от 20.06.2011г. и №18 т.1 рег.№320 дело №9 от 21.01.2010г. и двата на нотариус Костов, ищците са собственици, първите двама на жилище на втория етаж, а вторите двама- на третия етаж от жилищна сграда- близнак с вход откъм ул.************.

Няма спор, а видно и от обстоятелствената част от заключенията на назначените пожаро-техническа експертиза-л.72 и съдебно-техническа експертиза-л.95 от делото, пожарът е възникнал в триетажна жилищна кооперация разделена на два отделни входа: от към ул.”*********” и от към ул.************, като всеки вход има по три самостоятелни жилища. Според кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград кооперацията е отразена като триетажна жилищна сграда близнак, макар че видно от обясненията на вещото лице арх.Б., дадени в съдебно заседание, по скоро се касае за една сграда разделена на две половини. Всяка половина има отделно коминно тяло, което обслужва жилищата от всеки вход.

Съгласно заключението на вещото лице по ПТЕ пожарът е възникнал от коминното тяло откъм ул.”*********” в резултат излизане на горещи димни газове в подпокривното пространство, заради изпаднала мазилка и разместени тухли по коминното тяло, довело до запалване на дървените елементи от покривната констукция. Видно от заключението, а също и от показанията на разпитаните по делото свидетели в деня на пожара-22.11.2011г., само в жилището на ответниците е била запалена камината за отопление на твърдо гориво, собствениците на жилището на втория етаж се отопляват с климатици, а обитаващия жилището на първия етаж-този ден „не е палил печка”.

Не се спори, че в резултат на пожара е изгорял целия покрив на двете половини на сградата, макар че таванската част между двата входа е била разделена с тухлена стена, достигащо до покрието от цигли. Ответниците са отремонтирали покривното пространство от към своя вход-ул.”*********”, а ищците-от към ул.************. Видно от представените с ИМ: договор за ремонт на покрив от 29.11.2011г., 2 броя стокови разписки и 7 броя фактури за ремонта на покрива на своя вход ищците са заплатили за труд и материали общо 4 898,76 лева.-като сбор тази сума напълно съвпада със сумите отбелязани в посочените документи. Приблизително такава сума са заплатили и ответниците за ремонта на покрива на своя вход-4 864,55 лева.

По делото е представена и справка за изтекли лихви за периода 01.12.2011г.-08.08.2013г.. Съгласно същата размера на законната лихва върху главница от 4 898,76 лева за посочения период е 849,42 лева.

Въз основа на така приетото съдът намира от правна страна следното:

Налице е непозволено увреждане, което е причинено както от вещ със статут на „обща част” по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС така и от действия на първия ответник. Като обща част коминното тяло, от което е възникнал пожара е собственост на всички собственици на жилища във входа на сградата от към ул.”*********” и именно те имат задължение за неговото поддържане или възстановяване-чл.41 от ЗС. Такова задължение им вменява и чл.47, чл.50 и чл.54 от Наредба №І-209 от 22.11.2004г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация. Независимо, че съществуващите конструктивни несъвършенства на сградата, навеждат към спор до колко се касае за една сграда, разделена на две половини, или за две сгради-близнак, фактът, че неизправното коминно тяло обслужва жилищата само откъм ул.”*********” налага извода, че задължение да следят за неговата изправност имат само те. Такова задължение, да се убеди, че комина е изравен е имал и ползувателя-първия ответник, преди да престъпи към ползването му. Следователно налице е непозволено увреждане причинено от неколцина. Съгласно чл.53 от ЗЗД, отговорността за възмездяване на причинените вреди, е солидарна и всеки от причинителите отговаря за целия размер на вредите, независимо от приноса за причиняването им. В конкретния случай, ищците, за да възстановят покрива на своята половина от сградата са заплатили сумата от 4 898,76 лева т.е. причинената им имуществена вреда е в посочения размер. Относно това кои от тях колко е заплатил е въпрос на техни вътрешни взаимоотношения и няма отношение към размера на щетата. В този смисъл е неоснователно възражението на повереника на ответниците, че по делото липсват доказателства и няма конкретизация на сумите платени от всеки от ищците.

Ищците са насочили иска си за обезвреда само срещу двама от солидарни длъжници, Тази възможност им дава чл.121 и сл. от ЗЗД т.е. те могат да насочи претенцията си към всеки от длъжниците поотделно. Ето защо двамата ответници следва да бъде осъдени да заплатят цялата сума- 4 898,76 лева, като те от своя страна, разполагат с възможност да предявят иск срещу другите съсобственици на коминното тяло. В случая, е безпредметно и съдът не е задължен да определя степента на съпричиняване на деликтвентите, този въпрос се решава задължително само при предявен иск по чл.127 от ЗЗД за разпределение на изплатеното, ако се поддържа, че степента на съпричиняване не е еднаква.

Ищците претендират и лихви за забава в размер на 849,42 лева за периода 01.12.2011г. до 08.08.2013г.-датата на постъпване на ИМ в съда. Настояват и за лихви върху главницата от постъпване на молбата в съда до окончателното плащане. Лихви при непозволено увреждане се дължат, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Претендираното е по-малко от допустимото, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва да се присъдят лихви, така както са поискани.

С оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищците и направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 830 лева.

По изложените съобржения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА К.Н.Д. с ЕГН-********** и Т.И.Д. с ЕГН-**********,*** да заплатят солидарно на С.Д.С. с ЕГН-**********, М.Н.С. с ЕГН-**********, Д.С.Д. с ЕГН-********** и С.Д.Г. с ЕГН-**********, четиримата от гр.Разград, ул.************ сумата от 4 898,76 лева, представляваща обезщетение за причинени им имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 08.08.2013г.до окончателното й заплащане, както и 849,42 лева лихви за забава за времето от 01.12.2011г. до 08.08.2013г. и 830 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: