Р Е Ш Е Н И Е

№ 47, 27.02.2014г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секретар Г.М.

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№1367 по описа за 2013г.:

Производството е с правно основание чл.32 ал.2 СК във вр. с чл.127 ал.2 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от О.А.В., с която моли съда да осъди ответницата Ш.С.А. да му заплати сумата от 2421.28евро, равняваща се на 4271.50лв. за периода 01.01.11г.-30.08.13г., явяваща се половината от заплатени от нея потребителски вноски по кредит за текущо потребление, теглен през време на брака на страните. Твърди, че бракът им е прекратен през 2012г., но са във фактическа раздяла от началото на 2011г.

Ответницата Ш.С.А. е призована по реда на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният й особен представител счита иска за недопустим, тъй като бракът е прекратен по реда на чл.50 СК, като страните са приели за уредени всички спорове помежду си и занапред никой от тях няма каквито и да е претенции по отношение на другия.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Страните са сключили граждански брак на 31.05.2003г., който е прекратен с решение № 69/11.09.12г. по бр.д.№81/12г. по описа на РРС, като съдът е утвърдил постигнатото между страните споразумение по чл.50 СК. В споразумението страните са уредили упражняването на родителските права, издръжката, ползването на семейното жилище, фамилното име на съпругата, както и че страните са се съгласили, че със споразумението са уредили всички спорове помежду си и занапред никой от тях няма каквито и да е претенции по отношение на другия.

Страните са във фактическа раздяла от м.януари 2011г.

По делото е представен договор за кредит за текущо потребление № 11/19673672 от 04.08.2011г., сключен от ищеца за срок от 5 години, за сумата от 12500 евро. Видно от заключението по назначената ССЕ с този кредит са погасени чрез рефинансиране потребителски кредити № 15865152 и № 18068407. За периодите от 01.01.2011г.-11.09.12г. и 11.09.12г.-30.08.13г. единствено ищецът е покривал месечните вноски по кредитите в общ размер от 9403.55лв.

Ищецът представя копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133/03г. на нотариус Б.Костов, както и договори за покупко-продажба на л.а. Фолксваген Голф и на л.а. Фолксваген Пасат.

По делото е разпитан един свидетел-Ф. А., майка на ищеца, която твърди, че след като сключили граждански брак младите решили да теглят кредит и да си купят жилище. Теглили 4000лв., като те им дали още 2000лв., тъй като апартамента струвал около 6000лв. За ремонта на жилището сина й теглил нов кредит от 3000лв. за смяна на дограма, ламинат, локално парно и за покупката на мебели и ел.уреди. Според свидетелката обзавеждането ставало постепенно, като за целта синът й постоянно теглел кредити. През 2007г. си купили кола-Фолксваген Голф за 3000лв., отново с кредит. Синът й я карал две години, като заменили с БМВ. За целта ищеца пак теглил кредит. Тъй като автомобила имал дефект през 2009г. ищецът го продал и купил Фолксваген Пасат комби, като за целта отново теглил кредит. Всички кредити били теглени от ДСК. Кредитите му преди м.август 2011г. били два, от 10000лв. и от 8000лв., рефинансирани с кредита от м.август 2011г. Според свидетелката снаха й не е работила, като само синът й е вкарвал средства в семейството. За всички теглени заеми ответницата е знаела. В момента никой не живее в жилището, а колата се ползва от сина й.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск се явява неоснователен.

Разпоредбата на чл.32 ал.2 СК предвижда солидарна отговорност на съпрузите за поето задължение по време на техния брак, имащо аз цел задоволяване нужди на семейството и ползва кредитора в рамките на предоставените му правомощия по чл.122 ЗЗД, докато в отношенията помежду си съпрузите отговарят по правилата на чл.127 ал.1 ЗЗД, само ако не следва друго от отношенията им. Спецификата на семейните отношения, регулирани от СК, изключва приложението на чл.127 ал.1 СК докато съпрузите са в брак. По време на брака ако съпругът изпълни общо задължение с лично имущество, той не може да иска от другия съпруг връщане на припадащата му се част. Това следва от правилото, установено в чл.17 СК, според който всеки от съпрузите е длъжен да осигурява благополучието на семейството съобразно своите „възможности, имущество и доходи”. Липсва изискване на закона за равно участие на съпрузите във финансирането на семейството, което не винаги е възможно и е в противоречие с изискването за взаимност между съпрузите. Приносът в семейството не се оценява само в пари, но и в личен труд и грижи за домакинството и децата. Поетото за задоволяване нуждите на семейството солидарно по закон задължение е неделимо, така че всеки от съпрузите по време на брака няма своя част от дълга по смисъла на чл.127 ал.2 ЗЗД и съответно- иск за надплатената разлика за извършените през този период плащания, с изключение при установена фактическата раздяла, изключваща съвместен принос и общност на средствата. Ищецът е представил доказателства във връзка с установяване на обстоятелството за какви нужди са били използвани получените средства по сключените от него договори за кредит, рефинансирани в един. Със заемни средства е закупено цялото семейното имущество, вкл. движимо и недвижимо, обзавеждането, лекия автомобил. Това имущество е обслужвало семейството, до фактическата раздяла на съпрузите. Безспорно се установи, че последното рефинансиране, направено от ищеца е след фактическата раздяла, но са погасени два кредити от брака, чиито средства са ползвани от съпрузите за нуждите на семейството. Вноските по кредитите от фактическата раздяла до предявяването на иска са изплащани единствено от ищеца. За периода от фактическата раздяла до развода, ищецът е изплатил 1242.01лв. по кредит № 15865152 и 754.04лв. по кредит № 18068407- 754.04лв. и по кредит № 19673672-3851.90лв., или общо 5847.95лв., а след развода- 3555.60лв.

Това принципно положение за разделната и равна отговорност на съпрузите след прекратяването на брака, респ. след фактическата раздяла, страните обаче са изключили с постигнатото от тях споразумение по чл.50 СК. Съпрузите са приели за уредени всички спорове помежду си за дължими изискуеми вземания до прекратяването на брака /вкл. и периода на фактическата раздяла/ и занапред, като никой от тях няма каквито и да е претенции по отношение на другия.

В ТР № 60/1987 г. Върховният съд приема, че споразумението по чл.99 ал.3 СК /отм./ не е съдебна спогодба, но не е и съдебен акт със същата стабилност, както решението в частта за прекратяване на брака; решението в частта, с която се възпроизвежда споразумението между страните, не подлежи на обжалване, то има договорен характер; ако то е нищожно поради противоречие със закона или на правилата на морала или унищожаемо поради пороци на волята, може да се атакува по исков път. В процесният случай съдът приема, че между страните е постигнато споразумение по отношение на имуществените отношения между съпрузите и наличието на взаимно съгласие, че имуществените отношения са уредени при прекратяването на брака и няма да има бъдещи имуществени претенции от съпрузите. Така е сключен договор, който има силата на закон между страните. Няма данни действителността на споразумението да е оспорена по исков ред, поради което уговорките следва да бъдат зачетени при решаването на делото.

Волята на страните по споразумението ги обвързва по всички въпроси, свързани с имуществените им отношения, включително и по наличието на непогасени кредити, тъй като споразумението в тази му част има значението на спогодба; след като не е установено споразумението да не отразява действителната воля на страните, да е изменено, развалено или отменено, както и действието му да е преустановено по взаимно съгласие или на основанията, предвидени в закона, не може в последващ исков процес имуществените отношения между бившите съпрузи да се преуреждат.

Предвид неоснователността на иска, неоснователна е и претенцията за разноски на ищеца.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от О.А.В. ***, ЕГН ********** против Ш.С.А. ***, ЕГН ********** иск по чл.32 ал.2 СК във вр. с чл.127 ал.2 ЗЗД за сумата от 4701.77лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на О.А.В. против Ш.С.А. за разноски в размер на 1066.86лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: