Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                       18, 03.02.2014 г.,гр.Разград

 

                   В  И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Разградският районен съд                                                                     в състав

На седемнадесети януари                        две хиляди и четиринадесета година

в публично съдебно заседание в състав

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Цветалина Дочева

Секретар Ж.Р.

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 1814 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 92 ЗЗД – претенция за неустойка по договор.

Депозирана е искова молба от  Община Разград срещу М.А.Р., с която е предявен иск за заплащане на сумата  8645.39 лв, представляваща неустойка за забава  за периода от 14.09.2010г. до 05.12.2011г. на поето с Договор № 44/26.02.2007г. задължение за въвеждане в експлоатация на строеж: ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Сочи, че с договора е учредено право на строеж върху терен – частна общинска собственост УПИ ІV-1355 с площ 525 кв.м. в кв. 56а по плана на гр. Разград за изграждане на двуетажна сграда. По силата на т.8 от договора ответницата се е задължила да изгради обекта за срок от 2 години, считано от датата на разрешението за строеж, като с клауза на т.9 е предвидено обезщетение в размер на 1% от достигнатата тръжна цена- 58700лв., за всеки просрочен месец.

Ответницата оспорва иска като подробно сочи в осем точки конкретни доводи за това: че не са налице предпоставките предвидени в договора за носене на отговорност за неустойка, наличие на логическа грешка в чл.8, липсата на претърпени вреди у ответника, нищожност на чл.8 и чл.9 като противоречащи на закона и добрите нрави, и при условията на евентуалност-за прекомерност на неустойката.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено следното от фактическа страна: С заповед №14/03.01.07г. кметът на Община-Разград е открил тръжна процедура за учредяване на безсрочно право на строеж със срок за изграждане на обекта-2 години в имот частна общинска собственост, представляващ УПИ № VI-1355 в кв.65а по плана на гр.Разград.  Предвидено е изглаждане на двуетажна жилищна сграда със ЗП 200кв.м., РЗП 400кв.м. и едноетажно допълващо застрояване със ЗП 100кв.м. В конкурсната документация е включен проекто-договор и декларация, подписана от ответницата че е запозната с тръжната документация и проекто-договора. Определената комисия е предложила на кмета да определи ответницата за спечелила търга с предложена цена от 58700лв. Кметът е издал заповед №157/30.01.07г. На 26.02.07г. между страните е сключен Договор № 44/26.02.2007г. за учредяване право на строеж по силата на който ищецът е учредил на ответника  право на строеж върху терен – частна общинска собственост представляващ УПИ ІV-1355, с площ 525 кв.м. в кв. 56а по плана на гр. Разград за изграждане на двуетажна сграда. По силата на т.8 от договора ответницата се е задължила да изгради обекта за срок от 2 години, считано от датата на разрешението за строеж до датата на назначаване на приемателна комисия. В т.9 е предвидено обезщетение в размер на 1% от достигнатата тръжна цена- 58700лв., за всеки просрочен месец. На 10.07.2007г. било издадено разрешение за строеж, а след построяването на сградата е издадена скица № 4001/17.09.2008г. от СГКК- Разград. На 05.12.2011г. е издадено Удостоверение №84 за въвеждане в експлоатация на строеж – процесната двуетажна еднофамилна сграда. С влязло в сила решение №390/11.01.13г. по гр.д.№1525/12г. ответницата е осъдена да заплати неустойка за периода 14.09.09г.-13.09.10г. в размер на 7044лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за основателен. Ответницата е участник в публично проведен търг, за чиито условия е била информирана /вкл. за обезщетението за неизпълнение/, запозната е с проекто-договора и е подписала декларация за запознаване с тръжната документация. Участвала е доброволно в търга и е подписала окончателния договор. Ето защо сключеният договор, вкл. в частта за срока на изграждане на обекта я обвързва във всичките му части.

Сключен е договор за продажба на ограничено вещно право, в който страните са уговорили задължение от страна на ответницата да изгради обекта в срок от 2 години /чл.8/, чието неизпълнение влече отговорността на ответницата /чл.9/. Съвкупната преценка на уговорените главни и второстепенни задължения на купувача сочи, че интересът на кредитора има както имуществен /получаване на уговореното/, така и неимуществен характер /срочното изграждане на обекта, водещо до икономически и благоустройствен просперитет на общината/. По изложените съображения, не може да се отрече правната валидност на задължения, обуславящи неимуществения интерес на кредитора, при условие, че дължимият резултат е правомерен. Задължението, визирано в чл.8 от договора, е валидно. Валидно е и уговарянето на мораторна неустойка при забава. Нищожна поради накърняване на добрите нрави неустойка може да бъде клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая обаче с оглед характера и вида на защитените с неустойката права на Община-Разград, не е налице накърняване на добрите нрави.  

Страните спорят и за изпълнение на задължението в срока по чл.8 от договора. Съгласно договорната уговорка, двугодишният срок за изграждане на обекта започва да тече от датата на разрешението за строеж /10.07.2007г./ Съгласно разпоредбата на чл.157 ал.1 от ЗУТ обаче, строителството може да се осъществи от деня на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на ниво и линия на строеж.  Действията по чл.157 ал.1 ЗУТ са осъществени един месец по-късно, на 10.08.07г.. Това следва да е началният момент, от който купувачът е можел да предприеме допустими строителни действия. Противните на императивните законови уговорки, са нищожни. Уговорения двугодишен срок следователно е изтекъл на 10.08.09г. Ответникът дължи уговорената мораторна неустойка, считано от 11.08.09г. до момента на въвеждане на обекта в експлоатация- 05.12.11г.  Неоснователни са възраженията на ответницата относно изпълнение на поетото задължение в посочения от договора срок, тъй като била представена необходимата документация пред АГКК, както и били издадени документи във връзка със строителната документация в срока по чл.8. За функционирането на процесния обект не се назначава приемателна комисия, както е отбелязано в договора. Тълкувайки разпоредбата се следва извода, че волята на страните е в 2-годишен срок обектът да бъде въведен в експлоатация, а не в този срок да приключат междинните процедури, за които се съставят актове и протоколи по време на строителството.

Ищецът е претендирал неустойка в размер на 8645.39лв. за част от периода 14.09.10г.-05.12.11г., но в пълен размер. Размерът на неустойката не е прекоремно завишен, тъй като не надвишава съществено размера на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта. Размерът на уговорената неустойка е 1% месечно, т.е. за една година – 12%. Този размер на уговорената неустойка е почти колкото размера на Законната лихва /ОЛП+10%/. В българското законодателство се приема, че обезщетението за забава следва да бъде в размер на Законната лихва /вж. чл. 86 ЗЗД/. Ето защо, няма как да се приеме че процесната неустойка, в размер около Законната лихва, се явява прекомерна.

    Ищецът е претендирал законна лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба. В случая неустойката е уговорена за забавено изпълнение на непарично задължение и има характера на мораторна неустойка, уговорена като санкция на виновното неизпълнение на задължението за извършване на СМР. Неустойката е натрупана като глобална сума и е начислена до определен краен момент. Следователно, неустойката няма характер на лихва и няма пречки при забава в плащането й, върху нея да бъде начислено парично обезщетение в размер на законната лихва.

На основание чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.3 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение  в размер на 595.82 лв. Същият в съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК следва да получи от ответника и направените разноски в размер на 346.60лв., заплатена държавна такса.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

  

                                         Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА М.А.Р., ЕГН ********** ***, ЕИК *** сумата  8645.39лв. (осем хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и тридесет и девет стотинки) неустойка по Договор № 44/26.02.2007г. за учредено право на строеж, касаеща периода от 14.09.2010г. до 05.12.2011, както и сумата 942.42лв./деветстотин четиридесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването на препис на страните.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: