Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                          № 16, 03.02.2014г., гр.Разград 

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                        състав

На седемнадесети януари                                     две хиляди и четиринадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

 

Секретар Ж.Р.

  като разгледа докладваното от председателя

  гр.дело № 1606 по описа за 2013г.

 

            Искът е с правно основание чл.439 ал.1 ГПК.

          Депозирана е искова молба от С.И.С., с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че считано от ***г. не му дължи сумата 848.44лв главница и 702.19лв. лихви, 62.23лв. неолихвяема сума и 60лв. разноски по изпълнението, тъй като вземането е погасено по давност. Твърди, че е осъден по гр.д.№***г. на РРС да заплати на ответника сумата 937.61лв./главница и лихва/ и 18.75лв. разноски. Изп.лист е от ***г.Образувано е изп.д.№***г по описа на ДСИ. На ***г. в дома на длъжника е извършен опис на движими вещи. С негова молба от ***г. и на основание чл. 348 ал. 1 ГПК/отм./ е поискал спиране на изп.производство и е платил 326 лв. На ***г. ДСИ е извършил разпределение на постъпилата сума. Други действия по делото няма. С молба от ***г. взискателят е поискал ДСИ да направи справка в НАП по делото. На ***г. ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Твърди, че е депозирал жалба против действията на съдебният изпълнител, тъй като са незаконосъобразни. Съдебният изпълнител незаконосъобразно не е прекратил изпълнителното производство. Поради това ищецът счита, че за него остава единствено исковата защита за да се позове на изтекла в негова полза погасителна давност. От прекъсване на давността на ***г. е започнала да тече нова давност, която е изтекла на ***г., преди предприемане на нови действия от страна на взискателя. Има искане за прилагане на изп.дело.  

            Ответникът счита иска за недопустим, тъй като по същество ищецът цели да установи недопустимост на изпълнителни действия, извършени след настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното дело чрез перемция.  Счита, че длъжникът може да се защити с иск по чл.439 ал.1 ГПК. Не съществува процесуален ред за обезсилване на изпълнителни действия, извършени след настъпило по силата на закона перемиране на изп. дело. По същество също счита иска за неоснователен. Давност не тече по време на изпълнителния процес. Позовава се на ППВС №3/80г.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът е длъжник по изп.д.№***г. по описа на ДСИ, а ответникът е взискател по него. Изпълнителното основание е изпълнителен лист, издаден от РРС въз основа на влязло в сила определение по чл.237 ГПК /отм./ гр.д.№***г. за сумата 937.61лв., от които 894.13лв. стойността на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода ***г. и 43.48лв. лихва за забава, ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателното й изплащане. Делото е образувано на ***г., като изпълнението по него е спирано по молба на длъжника по чл.348 ГПК /отм./ на два пъти. След първия път, поради неплащане на вноска по молба на взискателя  ДСИ е извършил опис на движими вещи на длъжника. На *** г. изпълнението е спряно по молба на длъжника, на основание чл.348ГПК /отм./. ДСИ е уведомил ТД-НАП по чл.191 ал.2 ДОПК, като на ***г. се е върнало уведомление от НАП. С постановление от ***г. ДСИ е разпределил събрани суми, от които на ***г. са преведени с пл.№***- 88.40лв. по сметка на взискателя и с пл.№***-37.60лв. по сметка на РРС /л.25-26 от изп.д./. Следващото действие на взискателя е молба от ***г. На ***г. ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и от заплатата му се удържат ежемесечни суми, за които има отбелязване на гърба на изпълнителният лист.

            Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Искът е допустим, поради наличието на интерес от воденето му, тъй като ищецът се позовава на факт - погасителна давност, последващ издаването на изпълнителния титул, което може да бъде предявено от длъжника към взискателя единствено по съдебен ред /опр.№981/10.06.10г. на САС по ч.гр.д.№862/10г., ТК, 3-ти състав/.

            Няма спор между страните, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Спорът е дали изпълнителното производство е прекратено ex lege и дали след прекратяването му е изтекла нова погасителната давност, на която се позовава ищеца.

            От приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че ДСИ на два пъти е приложил разпоредбата на чл.348 ГПК /отм./ като е спрял изпълнението на два пъти –м.*** г. и на *** г., все по молба на длъжника. На два пъти длъжникът е внасял по 30 %. Сумата от второто внасяне е разпределена от ДСИ на  *** г., респ. преведени на взискателя на *** г. След първата вноска длъжникът е спрял плащанията. До м.юли 2012г. никакви други действия не са предприемани, нито от страните, нито от ДСИ. В тежест на взискателя е било при невнасяне дори на една вноска от длъжника, да поиска от ДСИ да продължи изпълнението, както е сторил това първия път. Такова искане не е правено от взискателя. Бездействието му е продължило до м.юли 2012г., т.е. шест години от последното предприето от него действие. Тъй като въпреки разпоредбата на ал.2 от чл.348 ГПК /отм./, сега чл.454 ал.2 ГПК взискателят е бездействал, като е следвало да прояви активност и предвид разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК след изтичане на двугодишен срок на бездействие, законодателят е презюмирал, че за взискателя е отпаднал интереса от търсеното изпълнение и принудителното производство се прекратява по силата на закона. Постановление на ДСИ в този смисъл не е необходимо, тъй като то не би имало конститутивно, а декларативно действие. Предвид на гореизложеното следва да се приеме, че към м.септември 2008г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. От този момент е започнала да тече нова погасителна давност, която за периодичните плащания съгласно чл.111 ал.1 б.“в“ ЗЗД е тригодишна. В случая не намира приложение разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД за петгодишната давност за вземанията установени с влязло в сила съдебно решение. Изпълнителният лист е издаден по реда на чл.237 ГПК /отм./, въз основа на определение, постановено в закрито с.з., без участието на длъжника, то тези определения нямат силата и значението на влезлите с сила съдебни решения, постановени по състезателен ред, за които се отнася разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД.  Тригодишната давност е изтекла през м.юли 2011г., а подадената от взискателя молба е от ***г. Позоваването на изтекла в полза на длъжника погасителна давност препятства възможността на взискателя да търси принудително удовлетворяване на иначе съществуващото за него материално право.

            Предвид основателността на иска, то ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 200лв.

            По изложените съображения съдът

 

                                              Р    Е    Ш    И    :

 

             ПРИЕМА за установено по отношение на „Топлофикация-Разград“ЕАД, ЕИК ***, че С.И.С. ***, ЕГН ********** не му дължи сумата от 848.44лв. главница, сумата 702.19лв.  лихви , неолихвяема сума от 62.23лв. и сумата- 60лв., такси и разноски по изпълнително дело №***г. по описа на ДСИ при РРС, образувано въз основа на изпълнителен лист от ***г. по гр.д.№***г. на РРС, поради изтекла погасителна давност в полза на длъжника С.И.С..

          ОСЪЖДА „Топлофикация-Разград“ЕАД да заплати на С.И.С. сумата от 200лв./двеста лева/ разноски по делото.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: