Р Е Ш Е Н И Е

№ 37, 17.02.2014г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На тридесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.А.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1673 по описа за 2013г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл. 327 ТЗ във вр. с чл.79 ал. 1ЗЗД от “Диана-тур“АД/н/., с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответника „Галант-Разград“ЕООД, че е налице вземане за потребени текущи разходи в по-висок размер- изравняване за вода и 1800лв. потребена климатична инсталация и разноските.

Ответникът оспорва иска, като твърди че не е направил описаните разходи, както и че липсват доказателства за реда, по който са отчетени тези разходи и са начиллени тези корекционни суми.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 01.02.08г. страните са сключили договор за наем на недвижим имот-„Механа Разград“, находяща се в хотелски комплекс „Разград“. В чл.10 от договора наемателят е поел задължение да заплаща текущите разходи, вкл. установените текущи разходи в по-висок размер. В чл.17 страните са уговорили реда за плащане на климатична инсталация- почасова цена, допълнително формирана от наемодателя при условията на отделно споразумение. В чл.18 пък е уговорен реда за ползването на парната инсталация- броя на дните от месеца, през които наемателят е ползвал инсталацията. Цената отново се определя с отделно писмено споразумение. Ищецът твърди, че ответникът е направил текущи разходи за периода 01.12.10г.-01.01.11г. в размер на 2519.35лв., начислени от него на ответника с две фактури, първата от 03.01.11г. и втората от 31.01.11г. С фактура №1020/03.01.10г. ищецът е начислил консумативи на ответника за 531.84лв., без ДДС или 638.20лв. с ДДС. С фактура №1037/31.01.11г. на ответника са начислени 1500лв. за климатик и 67.63лв. консумативи или общо 1567.63лв., без ДДС и 1881.16лв. с ДДС. Ответникът не е заплатил задълженията си по втората фактура, въпреки поканата от страна на ищеца. Последният е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е гр.д.№1241/13г. на РРС. Съдът е издал заповед за изпълнение №2017/24.07.13г. По делото са постъпили възражения, като в едномесечния срок ищецът е предявил установителен иск.

По делото е назначена ССЕ, според заключението на която процесната фактура е осчетоводена и при двете страни, но не е придружена от други документи, удостоверяващи доставеният консуматив. Във връзка с ползването на парната инсталация ищецът е завел дневник за ползване на климатичната инсталация с вписване по дата и часове, името на заявителя и подпис на техническото лице, включило инсталацията. За месец декември 2010г. ответникът е направил 11 вписвания на вечерни мероприятия. Според вещото лице ищецът ценообразува услугата, по калкулация направена от него, но не я е представил на вещото лице. В нея включва цената на газта, амортизация и труд за поддръжката. Вещото лице е установило, че такава калкулация не е представяна и на ответника. Според вещото лице климатичната и парната инсталация е едно и също съоръжение, което подава студен или топъл въздух. Според вещото лице за първи път по процесната фактура се появява голямо начисляване по калкулация-отопление.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за допустим. Разгледан по същество същият се явява неоснователен и недоказан.

Няма спор между страните, че са сключили валиден договор за наем, по който ответникът се е задължил да заплаща ежемесечно наем и консумативи-ток, вода, климатична или парна инсталация в пълен обем, вкл. и при установени по-големи размери, като за ползването на последната е въведен специален дневник. За формирането на цената на консуматива климатична/парна инсталация страните изрично са уговорили определен ред, при условията на отделно споразумение. Такива споразумения не са представени от ищеца, нито от ответника. Според вещото лице ищецът работи по някаква калкулация, която сам си е направил, но която отказал да представи на вещото лице, с мотива, че е стара. Не е представил и отчетни документи, удостоверяващи консумираното количество. Ищецът е начислил на механата за м.12.10г. консумативи в размер на 638.20лв., без да посочва какви точно са те, дали освен ток и вода е начислил и парна инсталация, която ответникът е заплатил. Според вещото лице общото потребление на парната инсталация за м.ноември е било 1906 куб.м., а за м.декември- 2228 куб.м., т.е. 322куб.м. повече. За справка през м.11 ответникът е ползвал един път обекта, а през м.12 –единадесет пъти. Ако се приеме, че едни и същи обекти са ползвали инсталацията, при еднаква натовареност за двата месеца и разликата е 266.81лв. за 10 ползвания на обекта, то тяхната стойност би била 266.81лв.. Такива данни за ползването на инсталацията по обекти в хотелски комплекс "Разград" липсват.

На следващо место в процесната фактура ищецът е посочил климатик и консумативи. Формално погледнато ответникът през месец декември не е ползвал климатична инсталация, а парна такава- 11 пъти. Действително инсталацията е една: при подаване на топъл въздух инсталацията работи като парна, а при подаването на студен въздух като климатична. Това разграничение изрично е направено от страните в договора, като за всеки един вид инсталация се следва отделно ценово споразумение и различна цена. Ищецът твърди, че ответникът е ползвал парва инсталация, но представя доказателства, че е начислил климатична такава. От събраните писмени доказателства и изслушаната експертиза не се установява как точно ищецът е изпълнил договорното си задължение, при наличието на общ измервателен уред за целия хотелски комплекс. Какво количество въздух е подал към обекта на ответника през м.декември 2010г., как е определил цената на услугата, какво подаденото количество е установил /като за парна инсталация, или като за климатична/ и кое е наложило корекционната процедура.

Воден от гореизложеното, съдът намира че ищецът незаконосъобразно, при неспазване на уговорените договорни условия и неоснователно е начислил претендираната сума за текущи разходи-консумативи.

Предвид неоснователността на иска си ищецът дължи разноски на ответника в размер на 300лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Диана-тур“АД/н./, ЕИК **** срещу „Галант-Разград“ЕООД, ЕИК **** установителен иск по чл.422 ГПК за сумата от 1881.16лв., климатик и консумативи за периода 01.12.10г.-01.01.11г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „Диана-тур“АД/н./, ЕИК 826043867 да заплати на „Галант-Разград“ЕООД, ЕИК 200015851 сумата от 300лв., разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: