Р Е Ш Е Н И Е
Номер 42 20.02.2014 г. гр.Разград
Разградският районен съд на 06.02.2014 г. в публично заседание в състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: Г.А.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 1875 по описа за
2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба с която са
предявени обективно и субективно съединени искове с правно осн. чл. 45, във вр.
с чл. 52 във вр. с чл. 53, във вр. с чл. 86 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД, от:
1.
Н.И.Р., ЕГН **********,***
2.
Г.Н.И., ЕГН **********,***
ПРОТИВ
1.
М.С.А., ЕГН **********,***
2.
О.А.О., ЕГН **********,***
3.
Д.К.М., ЕГН **********,***
4.
Б.М.Б., ЕГН **********,***.
Прави се искане ответниците да бъдат
осъдени да заплатят солидарно на първия ищец сумата от 15 000 лв., ведно
със законната лихва считано от датата на деликта - 05.05.2013г., до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди по
НОХД № 253/2013г. по описа на РС Исперих – средна телесна повреда изразяваща се
в хематом в областта на дясното око и дясната половина на челото, участък с
оток на меките тъкани, мозъчно сътресение със загуба на съзнание и оплаквания
от главоболие и виене на свят, болки в дясната половина на главата и лявата
половина на корема, довели до разстройство на здравето, с временна опасност за
живота.
Прави се искане ответниците да бъдат
осъдени да заплатят солидарно на втория
ищец сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва считано от
датата на деликта - 05.05.2013г., до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди по НОХД № 253/2013г. по описа
на РС Исперих – лека телесна повреда изразяваща се в разкъсно – контузна рана в
дясната половина на челото, оток на меките тъкани и охлузвания на кожата в
средната и лявата половина на челото, ивичесто охлузване на кожата в лявата
половина на гърба, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Ищците сочат, че ответниците са
признати за виновни за това, че са им причинили процесните увреждания, с
одобрено от съда споразумение по НОХД № 253/3013г. по описа на РС – Исперих.
Претендират разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. К. М. от
АК – Варна, поддържат исковите си претенции. Пълномощникът им депозира и
подробна писмена защита.
Четиримата ответника депозират отговор
на ИМ. Намират исковете за допустими, но неоснователни досежно размера. В
съдебно заседание, чрез пълномощника си адвокат Р. В. от АК – Разград,
поддържат отговора на исковата молба. Пълномощникът им депозира и подробна
писмена защита.
Съдът, като прецени събраните в процеса писмени и гласни доказателства,
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Към
настоящото производство е приложено НОХД № 253/2013 г. на ИРС. По това дело с
протоколно определение от 24.10.2013г. е одобрено постигнато между страните
споразумение съгласно което четиримата ответници на 05.05.2013г. в с. Голям
Извор, общ. Самуил, обл. Разград, в съучастие като съизвършители, причинили по
хулигански подбуди телесна повреда на повече от едно лице, сред които и :
-
Н.И.Р. - средна телесна повреда
изразяваща се в хематом в областта на дясното око и дясната половина на челото,
участък с оток на меките тъкани, мозъчно сътресение със загуба на съзнание и
оплаквания от главоболие и виене на свят, болки в дясната половина на главата и
лявата половина на корема, довели до разстройство на здравето, с временна
опасност за живота.
-
Г.Н.И. - лека телесна повреда
изразяваща се в разкъсно – контузна рана в дясната половина на челото, оток на
меките тъкани и охлузвания на кожата в средната и лявата половина на челото,
ивичесто охлузване на кожата в лявата половина на гърба, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
За деянията
по чл. 131, ал.1, т.4, пр.3, т.12, пр.1 във вр. с чл. 129, ал.2 във вр. чл.
130, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 НК., на ответниците са наложени
наказания лишаване от свобода, с приложение на чл. 66, ал.1 НК.
За установяване на претърпените от ищците вреди, в хода на
производството по настоящото гражданско дело са събрани гласни доказателства
чрез разпит на св. Г. М. и Д.В., чиито показания съдът цени в частта, в която
са резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на приети за
установени факти. От показанията на свидетелите, се установява, че ищците са се
оплаквали от причинените им болки и са пили обезболяващи медикаменти.
Видно от неоспореното от страните заключението на съдебно- медицинска
експертиза, което съдът приема за пълно, ясно и обосновано, е че относно ищеца Р.
е възможно след приключване на общия оздравителен процес от 1 месец да е налице
пълно възстановяване на физическото и психичното здраве, както и качеството на
живот /л.30/. Относно ищеца И. – общия оздравителен период за установените
травми е около 2 седмици без последици за физическото здраве.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде реализирана деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД, следва да са налице няколко кумулативно дадени
предпоставки, а именно да е налице виновно противоправно поведение от страна на
ответника, вследствие, на което да е настъпила вреда за претендиращия
обезщетяването й, същата да е причинена виновно. Вредата, която е настъпила
следва да е пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане.
Съобразно презумцията съдържаща се в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.
Съобразно разпоредбата на чл.
300 ГПК : Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Т.е. изключена е преценката на доказателства относно факти, чието
осъществяване е установено с влязла в сила присъда. Съгласно чл. 383, ал.1 НПК: Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците
на влязла в сила присъда.
В случая, спрямо ответниците е постановено определение,
с което на осн. чл. 384, ал.1 във вр. с чл. 382, ал.7 НПК, е одобрено
постигнато споразумение между от една страна - подсъдимите, настоящи ответници
и техния защитник, а от друга страна – РП – Исперих, за извършено престъпление
от ответниците по
чл. 131, ал.1, т.4, пр.3, т.12, пр.1 във вр. с чл. 129, ал.2 във вр. чл. 130,
ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 НК.
Ето защо, съдът намира за неоснователно изразеното съмнение от страна на ответниците, относно
изпадането в безсъзнателно състояние на първия ищец предвид факта, че
ответниците са признати за виновни с влязъл в сила съдебен акт именно за
причиняване на тази телесна повреда.
Установено е по
безспорен начин, че поведението на ответниците е виновно, в резултат на което ищците
са претърпели неимуществени вреди. В настоящото производство по безспорен начин
се установи и причинна връзка между деянието и претърпените от ищците
неимуществени вреди, поради което, съдът намира, че са доказани всички
предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от
деликт и предявените искове срещу ответниците, за обезщетяването им по
справедливост, са основателни.
По размера на претендираното обезщетение.
Съдът с оглед
доказателствения материал, намира, че претендираните от ищците суми
представляват справедливо обезщетение за
причинените им от ответниците неимуществени вреди. Показанията на водените от
ответниците свидетели А., А. и П., в които се сочи, че в дните след
причиняването на телесните увреждания ищците са вършили обичайните си дейности,
не значи че същите не са изпитали претендираните неимуществени вреди.
По възражението на ответниците за съпричиняване по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Правоизключващото възражение за
съпричиняване (позоваване на обстоятелство, което изключва правото на
пострадалия да претендира пълно обезщетение за претърпените вреди), не бе въведено от ответниците в срока по чл.
131 ГПК. Ето защо, позоваването на това възражение едва след
приключване на съдебното дирене, се явява преклудирано. В този смисъл са и
постановените в производство по реда на чл. 290 ГПК - Решение
№ 179 от 17.06. 2013г. по гражданско
дело № 228/2012 година на ВКС ІV г.о., Решение №
112 от 14.06.2011 г. гр.д. № 372 по описа за 2010 година на ВКС ІV г.о. и Решение № 92
от 24.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 540/2012г., I т.о.,ТК.
На основание чл. 86
във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, с оглед основателността на исковете за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, ответниците дължат обезщетенията ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането - 05.05.2013г. до
окончателното изплащане на задължението.
На осн. чл. 53
ЗЗД, ответниците дължат солидарно процесните суми.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците следва да бъдат присъдени
направените в производството разноски в размер на 300 лв – заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на Районен съд – Разград, сумата от 800 лв. за държавни
такси за разглеждане на делото и 240 лв. - възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА:
1.
М.С.А., ЕГН **********,***
2.
О.А.О., ЕГН **********,***
3.
Д.К.М., ЕГН **********,***
4.
Б.М.Б., ЕГН **********,***.
ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Н.И.Р., ЕГН **********,*** сумата
от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/,
ведно със законната лихва, считано от 05.05.2013г. до окончателното изплащане на
сумата, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди за неимуществени вреди причинени му по НОХД № 253/2013г. по описа на Районен съд Исперих –
средна телесна повреда изразяваща се в хематом в областта на дясното око и
дясната половина на челото, участък с оток на меките тъкани, мозъчно сътресение
със загуба на съзнание и оплаквания от главоболие и виене на свят, болки в
дясната половина на главата и лявата половина на корема, довели до разстройство
на здравето, с временна опасност за живота.
ОСЪЖДА:
1.
М.С.А., ЕГН **********,***
2.
О.А.О., ЕГН **********,***
3.
Д.К.М., ЕГН **********,***
4.
Б.М.Б., ЕГН **********,***.
ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Г.Н.И., ЕГН **********,*** сумата
от 5 000 лева /пет хиляди лева/,
ведно със законната лихва, считано от 05.05.2013г. до окончателното изплащане на
сумата, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди за неимуществени вреди причинени му по НОХД № 253/2013г. по описа на Районен съд Исперих –
лека телесна повреда изразяваща се в разкъсно – контузна рана в дясната
половина на челото, оток на меките тъкани и охлузвания на кожата в средната и
лявата половина на челото, ивичесто охлузване на кожата в лявата половина на
гърба, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
ОСЪЖДА:
1.
М.С.А., ЕГН **********,***
2.
О.А.О., ЕГН **********,***
3.
Д.К.М., ЕГН **********,***
4.
Б.М.Б., ЕГН **********,***.
ДА ЗАПЛАТЯТ на :
1.
Н.И.Р., ЕГН **********,***,
2.
Г.Н.И., ЕГН **********,***
сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща сторените по делото съдебно -
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА:
1.
М.С.А., ЕГН **********,***,
2.
О.А.О., ЕГН **********,***,
3.
Д.К.М., ЕГН **********,***,
4.
Б.М.Б., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ по
сметка на Районен съд - Разград сумата от 800
лв. /осемстотин лева/ за държавни такси за разглеждане на делото и 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ -
възнаграждение за вещо лице, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Разградски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: