Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 62
06.03.2014 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд състав
На двадесет и пети февруари две
хиляди и четиринадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
секретар Г.
Атанасова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д. 708 по описа
за
Производството
е с правно основание чл.211 ал.5 т.2 пр.1 във вр. с ал.6 от ЗМВР, чл.211 ал.5
т.2 пр.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от П.И.Г. с която са предявени обективно съединени искове срещу
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, за заплащане на положен извънреден
труд за периода от 30.04.2010г. до 16.03.2012г., който е отчитан на тримесечия
в размер на 3000лв., мораторната лихва върху тази сума в размер на 1008,51лв от
30.04.2010г. до датата на постановяване на съдебното решение, обезщетение за
неизползван отпуск в размер на 150 дни натрупан за времето от 09.11.1999г.
до16.03.2012г. - за положения извънреден труд над 50 часа на тримесечие в
размер на 2600лв, като в с. з. на 15.10.2013г. претенцията за заплащане на
извънреден труд е изменена за период пет години назад от подаването на исковата
молба. Размерът на исковете са изменени в с.з. на 25.02.2014г. съответно на
2190,56лв за първия, 911,66лв. за втория иск и 3346,98лв. за третия. В исковата
молба се сочи, че е бил служител при ответника от 09.11.1999г. до 16.03.2012г.,
работното му време се изчислявало сумарно, като работи на 24 часови смени, от
които работодателят заплаща 22 часа и 30 мин., а останалите 90 минути не, тъй
като според ответника били почивка. По време на почивките ищецът не е имал
право да съблича униформата си и да напуска района на поделението, и е на
разположение на работодателя, с готовност да изпълнява служебните си
задължения. Освен това времетраенето на почивките не е 90 минути, а се определя
от натовареността на ареста, като почивките на надзирателите се доближават до
физиологичните почивки по смисъла на Наредба №15 от 31.05.1999г. Твърди, че е
несъщинска почивка и съставлява част от работното време. Посочва практика по
приложението на Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 4
ноември 2003г., според която ползваната в рамките на дежурство почивка е
несъщинска и е част от работното време. Освен почивките по време на 24 часовите
смени и надхвърлящите нормалната продължителност на работното време,
работодателят не заплащал и труда по време на провеждани стрелби и ежемесечни
обучителни мероприятия, учебни тревоги, времето за ежедневен инструктаж от общо
30 минути, нощния труд. Поради непресмятането на тези часове като работно време
при изготвянето на графиците за работа, твърди че не му е заплатен извънреден
труд с 50 на сто увеличение, а с над 50 часа - с допълнителен платен отпуск.
Ответникът намира исковете за
недопустими, евентуално неоснователни. Признава, че ищецът е бил в служебни
правоотношения. Твърди, че претендираните за заплащане часове, не се включват в
работното време, като в процесния период ищецът е бил и в режим на различни
видове отпуск. Сочи разпоредби от ППЗИН и т.16 от Заповед на МП
№ЛС-03-1182/10.10.2007г., че това време не се отчита като работно. Счита, че не
следва да се компенсират с допълнителен годишен отпуск положен извънреден труд,
който в случая има цел възстановяване на работоспособността вследствие на
положен в повече труд, а служебното правоотношение с ищеца е прекратено.
Възразява, че е изтекъл давностният срок за вземането за труд преди
08.05.2010г. Счита, че позоваването на понятието “почивка по време на работа”
според §1 т.2 от ДР Наредба №15/99г не е относимо в случая. Неотносими намира
разпоредби на различни нормативни документи както и на европейско
законодателство, поради липса на посочена от ищеца конкретна разпоредба от
Директива на европейския парламент и съвета 2003/88/ЕО от 04.11.2003г относно
някои аспекти на организация на работното време.
Въз основа
на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка: Ищецът работил по служебно правоотношение с ответника в периода от
09.11.1999г. до 16.03.2012г. на длъжността «Надзирател» в Следствен арест в
Областна служба «Изпълнение на наказанията»/ОСИН/ гр.Разград. Като такъв
изпълнявал 24-часови дежурства, също така 12-часови и 8-часови, при нужни
условия изплънявал часове като засилена охрана и охрана в болнично заведение, които
били съпроводени със заповед на началник
ОСИН. Положения труд е изплащан в месеца, следващ тримесечие начислен към
месечното възнаграждение за съответния месец. Такива заповеди са издавани за служитилите
в ОСИН, за участието им в провеждането на стрелби, походи и занятие по
теоретико-практическа подготовка, изготвяни са и планове за обучението им.
По делото е
разпитан като свидетел Р. Р., който работи при ответника. В показанията си
свидетелят сочи, че служителите идват на работното си място в 8 часа, влизат в
арстната част в 8,30ч., но в 8,15 ч. началника или коменданта провеждат
инструктаж, на който трябва да са с униформи. Минимум 15 минути се застъпват
старата и новата смяна, като последната приключва като се издаде арестната
част. Дежурството е 24 часово. Почивката се изваршвала в рамките на ареста,
нямат право да излизат извън него, нито да събличат униформата си, като във всеки
един момент са длъжни да изпълняват разпорежданията на началника, без значение
дали са в почивка. Провеждани са били също така стрелби, тревоги и учебни
години, като стрелбите продължават около два-три часа, провеждани извън сградата
на ареста, а учебната година около час и половина-два, веднъж месечно, на тавана
на ареста или в залата на АС.
Заключението
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, е в няколко
варианта/л.128-л.136, л.151-л.154, л.164-л.167, л.178-л.184, в с.з. на л.187-191/:
положени часове извънреден труд, в които се включват времето за почивка от 90
мин. при 24 часовите дежурства, приравнени часове нощен труд, часове от почивки
при 12 часовите и 8 часовите дежурства, часове от проведени стрелби, тревоги,
учебна подготовка, часове инструктаж при всяко дежурства - във вариант 30 минути
и 45 минути. Във всички варианти е посочен размерът на незплатените часове
положен труд до 50 часа на тримесечие, а над тях съответния размер полагащ се
отпуск.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Претенция за заплащане
на извънреден труд периода пет години назад преди датата на подаване на
исковата молба до 30.04.2010г. /л.63 и
л.190 от делото/ е недопустима, независимо, че е била допусната в този и вид.
Това е така, тъй като заявеното изменение на този иск в с.з. на 15.10.2013г.,
съответно в с.з. на 25.02.2014г. не попада в хипотезата на чл.214 ал.1 от ГПК,
тъй като ищецът е изменил както основанието - включил е допълнителен период,
който е по-голям от първоначално предявения, а именно пет години назад от
подаването на исковата молба, изменен е и петитума на този иск /да се заплати
различна сума от първоначално предявената/, поради което производството в тази
част следва да бъде прекратено, поради неговата недопустимост. Производството следва
да бъде прекратено и по отношение на допуснатия в с.з. на 15.10.2013г. иск за
зачитане на положения извънреден труд като осигурителен стаж. По този иск има
вече произнасяне на този състав с определение от 30.05.2013г./л.15/, а и на
въззивния съд по ч.гр.д. №202/13г. на РОС, което се отнася и за установяването
на осигурителния стаж. Последният се разглежда по друг ред, а именно по Закона
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред – чл.1 ал.1 т.2 от
същия. Поради изложеното съдът дължи произнасяне по първия иск в първоначалния
му вид, а именно претенцията за заплащане на извънреден труд в размер на
3000лв. за периода от 30.04.2010г. до 16.03.2012г., а по отношение на втория и
третия иск, съобразно изменението им в с.з. от 25.02.2014г. – за сумата
911,66лв. представляваща законна лихва за периода от 30.04.2010г. до датата на
постановяване на съдебното решение и сумата от
3346,98лв., представляваща обезщетение за неизползван отпуск на
основание чл.211 ал.5 т.2 от ЗМВР.
Така
очертаните искове, са частично основателни. Безспорно
е, че в процесния период между страните е съществувало служебно правоотношение,
като ищецът е изпълнявал длъжността “надзирател” с място на работа ОСИН
гр.Разград. За всяко 24 часово дежурство през процесния период са били отчитани
22,30часа, като работодателят е възприел останалите 90 минути като почивка, както и при дежурства
от 8 часа и 12 часа, не сили заплащани
почивките. Спорно е между страните дали почивките следва да се заплащат при
тези дежурства, времето през което е бил провеждан инструктаж – общо 30 минути
на смяна/съгласно посоченото в исковата молба/, както и времето през което са
били провеждани стрелби и обучителни мероприятия. Съгласно чл.19 ал.2 от ЗИНЗС,
за държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в
ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго. Съгласно чл.211 ал.3 от
ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите 8, 12 или 24 часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно
чл.211 ал.5 т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработените до 50 часа на отчетен период
и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа – за служителите по
ал.3, а съгласно ал.6 извънредния труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл.301 ал.5 от ППЗИНЗС е
посочено, че когато службата се носи без прекъсване, работното време от 8 часа
на постовия се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа – 45
минутна почивка, а за работно време от 24 часа – 90 минути почивка. Установено
бе, че служителите в ОСИН нямат право да събличат униформата си и да напускат
района на службата, видно от показанията на св.Р. Същият сочи, че следва да се
явяват и по-рано на работа, като 15 минути преди започването на работното време
следва да са облекли униформата, тъй като е провеждан инструктаж. Няма
доказателства за обратното, както и за обстоятелството, че ищецът е могъл да
напуска работното си място по време на дежурства, каквито са възраженията на
ответника в писмената защита. В областта
на работното време съществува нормативен акт на Европейския съюз – Директива
2003/88/ЕО относно някои аспекти на организация на работното време. Съгласно
чл.2 т.1 от същата “работно време” означава всеки период, през който работникът
работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или
задължения, а в т.1а се сочи, че “време на разположение” означава всеки период,
през който работникът е длъжен да бъде на разположение на работното място, с
цел по искане на работодателя да се намеси и да изпълни професионалната си
дейност или задължения. Разпоредбите на правото на ЕС следа де се прилагат по
отношение на всички, като има произнасяне на ЕС, че работното време състоящо се
от периоди на дежурство и оперативна готовност, при които е необходимо
физическото присъствие на съответния работник на работното място, е част от
понятието “работно време”. При съобразяване със задължителния характер на
преюдициалните тълкувателни заключения постановени от ЕС съдът намира, че
незаплатените минути почивка в рамките на дежурствата на ищеца е следвало да се
включат в работното му време. Поради което т.16 от Заповед
№ЛС-3-1182/10.10.2007г. на министъра на правосъдието, съгласно която този
период не се отчита като работно време, е в противоречие с това тълкуване. Това
се отнася и времето, през което се провежда инструктаж – 15 минути преди и след
края на смяната, общо 30 минути. Това време също следва да се счита като
работно време и да се заплащат, предвид посоченото по-горе, а е регламентирано
в чл.305 ал. 1 от ППЗИНЗС - назначените в наряд следва да се явяват най-малко
15 минути преди определеното за инструктаж работно време. Тук съдът намира за
необходимо да отбележи, че следва да се произнесе за това дали времето от
30минути инструктаж е положен извънреден труд, а не времето от 45 минути, тъй
като в исковата молба ищецът е
конкретизирал този вид часове извънреден труд като 30 минути/л.5/, а не 45
минути. Произнасяне на последните би довело до недопустимост – налице е нов
иск, тъй като не е била предявена претенция за такова време - 45 минути, а за
30 минути/независимо, че вещото лице е дало вариант и за заплащане на 45 минути
инструктаж за всяка смяна/. В този смисъл, а именно, че е недопустимо изменение
на часовете извънреден труд над първоначално заявените с исковата молба - Р-е по чл.290 от ГПК №83/09.04.2013г. на ВКС по
гр.д. №916/2012г. ІІІ г.о. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за неприложението на нормативния акт на ЕС, като
почивките, които не са били заплащани на ищеца, са част от работното му време. Не
така стои въпросът по отношение на часовете участие в провеждани стрелби,
обучителни мероприятия, тъй като същите не попадат под хипотезата за работно
време по смисъла на чл.2 т.1 от Директива 2003/88/ЕО. За провеждани стрелби
обучения и пр. са приложени заповеди, планове и протоколи. Участието на ищеца в
тези мероприятия не е доказано, тъй като са налице заповеди с поименни списъци
на лицата участвали в учебни стрелби за периода м.11.2002г. месец ноември
2005г., но не и за процесния период – след 30.04.2010г. По отношение на
служебните учебни години са приложени планове за същите /л.77-л.85/ като остана
недоказано обстоятелството, както дали ищецът е присъствал на тези мероприятия,
така и тяхната продължителност, поради липса на конкретни доказателства -
например поименни списъци за участие и др. Поради което съдът намира, че тези
часове, не следва да се считат като част от работно време, а от там и да бъдат
заплащани като положен извънреден труд. Видно от последния вариант на заключението
на вещото лице по изготвената експертиза/л.178, л.181 и корекциите отразени в
с.з. от 25.02.2014г. - л.189-191/, което
не е оспорено от страните, за времето от 01.04.2010г. до 31.02.2012г.
неизплатения извънреден труд положен от ищеца е в размер на 575,76лв., лихвата за
забава е в размер на 107,65лв., а обезщетението за неплатен отпуск натрупан за
положен над 50часа извънреден труд - 76дни е в размер на 2795,28лв., съгласно
трето допълнително заключение на вещото лице - справка приложение №3-А/л.181/ с корекциите направени
в с.з. на л.190 от делото, приети и неоспорени от страните в същото заседание. По
отношение размера на обезщетението за неизползван отпуск, съдът намира, че
следва да бъде в посочения, тъй като според чл.211 ал.5 т.2 пр.2 от ЗМВР,
работата при извън работното време се компенсира с допълнителен отпуск за
отработеното над 50 часа време, като съгласно чл.212 ал.1 т.3 от ЗМВР, размерът
на този отпуск е до 12 дни годишно. Съдът намира, че този вариант обхваща
исковия период претендиран от ищеца – 30.04.2010г. до 16.03.2012г., при който
вариант, не са взети предвид дните, в които ищецът е бил в отпуск или отсъства, включени са и часове от приравнен нощен труд
коефициент 1,143. За последното е налице произнасяне на ВКС по реда на чл.290
от ГПК, че при сумирано изчисляване на работното време се прилага разпоредбата
за превръщането на нощните часове в дневни – Р-е № 14/27.03.2012г. гр.д.
№405/2011г. ІVг.о. Възражението на ответника за погасяване по давност на
претенцията за заплащане на компенсирания извънредния труд над 50 часа с
допълнителен платен годишен отпуск на основание чл.111 т.”а” от ЗЗД е
неоснователно, тъй като обезщетението е изискуемо от момента на прекратяване на
правоотношението. От 16.03.2012г., когато е прекратено правоотношението до
датата на подаване на исковата молба не е изтекъл сочения давностен срок. Претенциите за заплащане на
положен извънреден труд, мораторна лихва, както и обезщетение за неизползван
отпуск до предявените им размери съответно 3000лв, 911,66лв. и 3346,98лв.,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претенцията за обезщетение за
забава следва да е от датата на изискуемост до датата на предявяване на иска –
08.05.2013г., а не до постановяване на съдебното решение, в какъвто смисъл е
молбата на ищеца на л.12 от делото.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски
съразмерно уважената част от исковете в размер на 143,77лв.
Основателна е претенцията на ответника за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска
на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 281,38лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК след като
делото е решено в полза на лице освободено от държавна такса или от разноски,
осъденото лице е длъжно да заплати всички такси и разноски по делото. Ответникът
следва да заплати по сметка на РРС държавна такса за уважените искове в размер
на 303,88 лв. както и сумата от 300лв. платени от бюджета за експертиза, или
общо 603,88лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” в Министерство на правосъдието гр.С****, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Г., ЕГН**********,***: сумата 575,76лв. /петстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и шест
стотинки/ неизплатен извънреден труд за периода от 30.04.2010г. до 16.03.2012г.,
ведно със законната лихва считано от 08.05.2013г. до окончателното изплащане, сумата
107,65лв. /сто и седем лева и шестдесет и пет стотинки./ лихва за забава за
времето от 30.04.2010г. до 08.05.2013г. - предявяването на иска, сумата 2795,28лв.
/две хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/
обезщетение за неизползван платен отпуск, който се натрупал за положен
извънреден труд над петдесет часа на тримесечие, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ до първоначално
предявения им размер, както и по отношение на иска за забава за периода от
датата на подаване на исковата молба до постановяване на съдебното решение, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” в Министерство на правосъдието гр.С***ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Г., ЕГН**********,***, сумата 143,77лв. /сто четиридесет и три лева и седемдесет и седем
стотинки/ за разноски в производството.
ОСЪЖДА П.И.Г., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието гр.С***, сумата 281,38лв./двеста осемдесет и един
лева и тридесет и осем стотинки/ за разноски в производството.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” в Министерство на правосъдието гр.С****ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 603,88лв. /шестотин и три лева и
осемдесет и осем стотинки/.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявен иск от П.И.Г.,
ЕГН**********,*** срещу Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието гр.С****, за заплащане на извънреден труд за период
пет години назад от подаването на исковата молба до 30.04.2010.г., както и иска
на П.И.Г., ЕГН**********,*** за отчитане
на положения извънреден труд като осигурителен стаж.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: