Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 41 06.03.2014 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
тридесет и първи януари две
хиляди и четиринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА
ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 906 по описа за
2013 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.С. И. против
наказателно постановление № 112 от 02.08.2013 г. на началник
РУП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на
основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба” в
размер на 100 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.07.2013 г., органите на МВР
били сигнализирани за настъпило ПТП в с. Студенец. До отправилите се към мястото на инцидента
полицейски служители постъпила по служебен ред информация, че един от
участниците е напуснал местопроизшествието с управлявания от него автомобил и
се е отправил към с. Буйново. В посоченото селище, била установена и
самоличността на последния. Заедно с него полицейските служители се отправили
към с. Студенец, където бил спрян друг автомобил – м. “Лада”, управляван от
другия участник в ПТП. По оставените по пътното платно следи от превозните
средства и въз основ ана дадените от
участниците в произшествието обяснения, актосъставителят – св. Й. приел, че
жалбоподателят при управление на л.а. “Опел Астра” с рег. № ***е блъснал
движещия се на заден ход автомобил “Лада”, след което е напуснал
местопроизшествието. Свидетелят приел още, че това движение на “Лада” – та е
било предизвикано от поведението на жалбоподателя и водача на друг автомобил “
Фолксваген пасат”, който я изпреварил и спрял на пътното платно пред нея.
Действията на водачите на “Опел”-а и “Фолксвагена”, били продиктувани от намерението
им да принудят водача на “Лада” – та да спре, за да го набият. При пристигането
на полицейските служители на местопроизшествието, водача на “Лада” - та също не
бил там, но дошъл по – късно.
Като констатирал горното,
актосъставителят св. Й., счел че с поведението си жалбоподателя е осъществил административно
нарушение по чл. 123 ал.1 от ЗДвП, тъй като в посоченото време и на осоченото място,
като участник в ПТП, не останал на място до пристигане на орган на МВР и е
преместил ППС, без същото да пречи на движението, за което съставил АУАН с бл.
№ 941190, който бил предявен на жалбоподателя и подписан от него с отбелязване:
“Беше ме страх да не ме бият там хората от селото”. Въз основа на акта, на 09.07.2013 г., било
издадено и атакуваното НП, в което административнонаказващият орган е дал
описание на осъщественото от
жалбоподателя нарушение, идентично с това дадено му в акта, квалифицирал
е същото като такова по чл. 123 ал.1 т.1
от ЗДвП и е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 175 ал.1
т.5 от ЗДвП с налгане на административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.
и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
В хода на съдебното производство,
като свидетел е разпитан актосъставителя, който с показанията си установява
идентична с описаната в АУАН фактическа обстановка. Раздпитания като свидетел
по делото С. /баща на жалбоподателя/, частично подкрепя с показанията си
изложената от св.Й. фактическа обстановка , като сочи, че управляваният от И.
автомобил е бил спрял, когато “Лада” – та при движението назад се е блъснала в
него и твърди, че той и сина му са напуснали местопроизшествието, тъй като са
се страхували да не бъдат бити от съселяните на третия участник в ПТП.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Според
извършеното словесно описание на санкционираното нарушение, същото се изразява
в това, че жалбоподателят, като участник в ПТП, не останал на място до
пристигане на орган на МВР и преместил
ППС, без същото да пречи на движението. Изискването на водача участник в ПТП да
остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на
МВР или на следствието е залегнало в разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.2 б. “б” от
ЗДвП и същото се отнася единствено до случаите, когато при произшествието са
пострадали хора. Изискването към водача участник в ПТП да не премества превозното средство, ако то не
пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на
представителя на Министерството на вътрешните работи, посочено в чл. 123 ал.1 т.2 б. “г” от ЗДвП, също възниква единствено
при условията на т.2 на чл. 123 от ЗДвП
– при пострадали от ПТП. В случаите когато от произшествието има причинени само
имуществени вреди, поведението на водачите следва да е съобразено с
изискванията на т.3 на чл. 123 ал.1 от ЗДвП. Общото изискване за водачите
участници в ПТП, независимо от наличието или липса на пострадали, е залегнало в
посочената за виновно нарушена от административнонаказващият орган в
атакуваното НП т.1 на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Според този текст от Закона: «Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието». От този момент нататък
поведението му следва да е съобразено с изискванията на т.2 – при пострадали
хора и с изискванията на т.3 – при наличе само на имуществени вреди. В случая
от даденото описание на нарушението в атакуваното НП, не е видно от ПТП да е имало
пострадали, поради което се налага и извод, че жалбоподателят е нямал
задължение да остане на място и да изчака пристигането на органите на МВР, нито
да не премества превозното средство. Още повече, че последното задължение би
възникнало само ако ППС пречи на движението – съставомерен признак на
нарушението по чл. 123 ал.1
т.2 б. “г” от ЗДвП, който
също не е залегнал в съдържанието на атакуваното НП. При така дадената от
административнонаказващият орган правна квалификация на нарушението по чл. 123
ал.1 т.1 от Закона, се налага извода че нарушението на жалбоподателя се е
изразявало в това, че същия след
възникване на ПТП без да създава опасност за движението, не е спрял, за да
установи какви са последиците от произшествието. В наказателното постановление
нарушение с такива обективни признаци обаче не е описано и посочената за
виновно нарушена правна норма, не съответства на същото. Посоченото
портиворечие между правна квалификация на нарушението и словесното му описание е
такова, налагащо и извод за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно от
формална страна. Неспазването на изискването за пълна, точна и ясна
индивидуализация на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено,
залегнало в чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН във всички
случаи, когато ограничава правото на защита на субекта на
административно нарушение, представлява такъв порок на наказателното
постановление, който е и самостоятелно основание за неговата отмяна.
Ето защо и по изложените съображения,
съдът намира че атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно
на формално основание.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 112
от 02.08.2013 г. на началник РУП към ОД на МВР Разград, с което
за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП
на А.С. И. са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 100 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: