Р Е Ш Е Н И Е

№ 84 26.03.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

Надвадесет и шести февруари две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 9 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В.Н.Р. против наказателно постановление № 720/04.12.2013 г. на внд началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 315 ал.1 от КЗ, на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ му е наложенио административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.11.2013 г. по път Е-70, преди бензиностанция “Петрол”, посока гр. Русе, възникнало ПТП между моторни превозни средства, едно от които товарен автомобил “Форд” м. “Транзит” с рег. №***. При пристигането на место на полицейските служители на ОД на МВР Разград, автомобилът бил спрял. При изясняване на обстоятелството, кой е бил неговия водач при настъпване на транспортното произшествие, двама от пътниците в автомобила, дали обяснение пред актосъставителя – св. З., че водач е бил жалбоподателя. От своя страна, Р. не отрекъл това. Ето защо, З. тествал жалбоподателя за употреба на алкохол и предприел действия по проверка на изискуемите по ЗДвП и КЗ документи на автомобила. Установил, че собственик на МПС е Н. Р. и че за същото няма валидна застраховка “ГО” за 2013 г. До последният извод проверяващият достигнал, след извършена за това нарочна справка. За така установеното, което актосъставителят св. З. приел, че представлява нарушение на чл. 315 ал.1 от КЗ, бил съставен АУАН с бл. № 526524, който бил предявен и подписан от жалбоподателя без отбелязване на възражения. Въз основа на акта, на 04.12.2013 г., било издадено и атакуваното НП, в което административнонаказващият орган е посочил, че нарушението се изразява в това, че при управление на МПС, на 27.11.2013 г., жалбоподателят няма сключена застраховка “ГО”, валидна за 2013. Деянието е квалифицирано, като такова по чл. 315 ал.1 от Кодекса за застраховането и отговорността на Р. е ангажирана на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ, с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.

Като част от административнонаказателната преписка е представена застрахователна полица № 22113000969583, касаеща сключен договор за застраховка “Злополука” между лицето посочено, като собственик на МПС и ЗК “Лев Инс” АД.

В хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан актосъставителя. Същия твърди, че първоначално изнесените от пътуващите в автомобила три лица данни, че именно жалбоподателя е управлявал процесния автомобил, впоследствие били опровергани от самите тях. З. сочи още, че самия той не е възприел Р. да кара “Форд” – а. В хода на производството, като свидетел по искане на защитата е допуснат и Хр. А./ сочен и от св. З., като един от тримата пътници в колата/, който твърди, че автомобилът не е бил управляван от жалбоподателя по време на настъпване на ПТП. Твърденията си пред полицейските служители А. обяснява със състоянието на стрес, в което се е намирал след произшествието.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, пореда и във формата предвидени от закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това осъществени ли са описаните в АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушения, съдът намира следното:

Безспорно установено е, че по отношение на процесния автомобил към момента на установяване на нарушението, валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” не е бил сключен. Безспорно установено е и че МПС е било управлявано от водач различен от собственика му, при възникване на ПТП. Що се отнася до авторството на деянието. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 315 ал.1 от КЗ, който гласи : “Лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице». Разпоредбата на чл. 259 ал.1 от Кодекса определя и лицата които са длъжни да сключат договор за застраховка «ГО» и това са лицата, които притежават моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение, или управляват моторно превозно средство при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. Жалбоподателят не попада в посочената категория, поради което и неговата отговорност по приложения от административнонаказващият орган текст на чл. 315 ал.1 от КЗ е ангажирана, в качеството му на водач на моторното превозно средство. За да бъде прието за съставомерно поведението му обаче, като осъществяващо състава на посоченото административно нарушение и съответно да бъде прието, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно, по безспорен начин в производството следваше да се докаже, че именно Р. е управлявал автомобила към 27.11.2013 г. В тежест на административнонаказващият орган бе да установи по несъмнен и безспорен начин последното обстоятелство, което не бе сторено в настоящото производство. Нещо повече. Въз основа на показанията, както на самия актосъставител – св. З., така и на св. А., съдът счита, че бе установено, че МПС е било управлявано от друго лице. Ето защо и доколкото административнонаказателната отговорност за нарушения от вида на процесното е лична и виновна, то при липсата на достатъчно убедителни доказателства касаещи авторството на същото, то атакуваното НП, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 720/04.12.2013 г. на внд началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 315 ал.1 от КЗ, на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ на В.Н.Р. е наложенио административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: