Р Е Ш Е Н И Е

№ 82 27.03.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на двадесет и шести февруари две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 25 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Х.З.М. против наказателно постановление № *** г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Р., с което за нарушение на чл.84 ал.1 от Закон за лова и опазване на дивеча, на основание чл. 84 ал.1 от ЗЛОД му е наложено наказание “глоба” в размер на 50,00 лв., на осн. чл. 94 ал.1 от ЗЛОД му е наложено наказание “лишаване от право на ловуване” за срок от три години, и на осн. чл. 95 ал.1 от ЗЛОД са отнети вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 бр. ловен патрон 12 калибър /бренеке/ и 1 бр. ловен патрон 12 калибър.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г., служители на ДЛС “В. – И.”, един от които св. Г., при извършван в отдел 116 обход, забелязали застанали на място двама души, единият от които жалбоподателя. Последният бил със сглобено и заредено ловно оръжие – м. “ИЖ 27 М”, кал.12. При извършената проверка на носените от тях документи, установили че М. притежава билет за лов, членска карта, разрешително за групов лов. Като счел обаче, че последния документ не разрешавал на жалбоподателя да ловува на мястото, на което бил открит, тъй като последното спадало към територията на ДЛС “В. – И. Х.”, актосъставителят приел, че същия е осъществил нарушение на ЗЛОД. За същото съставил АУАН с бл. № *** г., в който посочил, че М. ловува ивън населено място, с извадено от калъф и сглобено оръжие – м. “ИЖ 27 М” кал.12, с разрешително за групов лов, но извън определените в него места на територията на ТП ДЛС “В. И. Х.”, землище с. Ч.а, м. “П. Ст.”, отлед 138/116/. За виновно нарушен, св. Г., посочил чл. 84 от ЗГОД и предявил акта на жалбоподателя, който го подписал с възражения, че е бил извън оградната мрежа на ДЛС “В. – И. Х.”. Въз основа на акта, на *** г. било издадено и атакуваното НП, в което нарушението е описано по начин идентичен с описанието дадено в АУАН, квалифицирано е като такова по чл. 84 ал.1 от ЗЛОД и административнонаказателната отговорноста на жалбоподателя е ангажирана с налагане на наказания “глоба” в размер на 50,00 лв. на основание същия текст отзакона и “лишаване от право на ловуване” за срок от три години на основание чл. 94 ал.1 от ЗЛОД, като на осн. чл. 95 ал.1 от същия закон са отнети, като послужили за извършване на нарушението, 2 бр. ловни патрони.

Според показанията на актосъставителя, жалбоподателят и още едно лице, били забелязани от него в гората, да стоят с извадени и сглобени ловни оръжия на територия описана в акта, като местност “П. С.”. Тази гора, според свидетеля, спадала към територията на ловното стопанство, съгласно представената като писмено доказателство по делото заповед № *** г. на Министъра на земеделието и храните. В показанията си актосъставителя уточнява още, че площта на стопанството е около 8 хиляди хектара, а мястото където е бил жалбоподателя е извън оградната мрежа. Според показанията на допуснатите по искане на защитата свидетели Д. /председател на ловна дружинка с. Д./ и св. А. /председател на ловна дружинка с. Ч./, мястото където е бил жалбоподателя е част от ловностопански район Я.-Ч., според представената заповед № *** г. на Министъра на земеделието и горите. Събраните по делото доказателства безпротиворечиво установяват, че жалбоподателят е бил извън оградната мрежа на ДЛС “В. И.-Х.”, че е ловец, членуващ в ловна дружинка с. Ч. и че същия ден – *** г., дружинката е била на излет, с разрешително за групов лов и че председателят на дружинката е посочил на жалбоподателя мястото, на което да застане.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство свидетели.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Съдът счита, че съдържанието на атакуваното НП не отговаря на изискването на чл. 57 от ЗАНН досежно описание на осъщественото нарушение и обстоятелствата при които е извършено. В съдържанието на същото е посочено, че жалбоподателя ловувал извън населено място, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Според чл. 43 ал. ал.2 и ал.3 от ЗЛОД, ловуването е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов, както и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не и/или със стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча. Следователно ловуването, в хипотезата на алинея трета на посочения текст от закона се изразява в престой или движение, които могат да осъществяват изпълнителни форми на нарушението по чл. 84 ал.1 във вр. с чл. 43 ал.3 от ЗЛОД. В текста на НП конкретната форма на изпълнително деяние на санкционираното нарушение, не е посочена. Не е посочено дали жалбоподателят е бил в престой, или се е движел, за да приеме административнонаказващият орган, че е осъществил състава на посочения за виновно нарушен текст от закона. Още повече, че според самото описание на нарушението, жалбоподателя е имал разрешително за групов лов. При това положение, защо административнонаказващият орган е приел, че поведението му е съставомерно по чл. 84 от ЗЛОД от съдържанието на атакуваното НП не е видно. Последното се дължи на обсотоятелството, че в съдържанието на постановлението не е посочено къде това разрешително му е позволявало да ловува, на коя точно територия, за да е видно, че мястото на което е осъществявал лова, е извън тези предели. Ето защо и по изложените съображения, съдът счита че атакуваното НП не отговаря на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като в него не е посочено пълно, точно и ясно описание на осъщественото нарушение, мястото на неговото извършване и обстоятелствата при които е извършено, като по този начин е ограничено и правото на защита на наказаното лице, като същото е лишено от възможността да разбере какво конкретно му се вменява в отговорност. Фактът, че посочените по – горе обстоятелства са изяснени в хода на производството въз основа на разпитите на допуснатите по същото свидетели, не променя извода за незаконосъобразност на постановлението от формална страна.

Следва да бъде посочено и че по делото не бяха представени доказателства, установяващи по безспорен начин, че наказаното лице е осъществило вмененото му административно нарушение от обективна и субективна страна. От събраните писмени доказателства не може да се наложи еднозначен извод, в коя ловностопанска територия спада мястото, където се е намирал жалбоподателят при съставянето на АУАН. Освен това установено е, че той се е намирал на място, посочено му от председателя на ловната дружинка, в която членува и което място не е обозначено с материални белези, като част от територията ан ДЛС “В. – И. Х.”. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже всички обстоятелства, представляващи признаци от обективна и субективна страна на санкционираното нарушение – нещо което не бе сторено в настоящото производство. Изложеното по – горе обаче, би наложило извод за отмяна на атакуваното НП, на основание различно от неговата незаконосъобразност от формална страна, която в случая се явява определяща при произнасяне на съдебния акт по същество на делото.

Ето защо и като незаконосъобразно, атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Р., с което за нарушение на чл.84 ал.1 от Закон за лова и опазване на дивеча, на основание чл. 84 ал.1 от ЗЛОД на Х.З.М. е наложено наказание “глоба” в размер на 50,00 лв., на осн. чл. 94 ал.1 от ЗЛОД му е наложено наказание “лишаване от право на ловуване” за срок от три години, и на осн. чл. 95 ал.1 от ЗЛОД са отнети вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 бр. ловен патрон 12 калибър /бренеке/ и 1 бр. ловен патрон 12 калибър.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: