Р Е Ш Е Н И Е

Номер 61, 14.03.2014 година, Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

На тринадесети Февруари, 2014година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

Секретар: Д.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 26 по описа за 2014година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ Балканфарма – Разград ” АД – Разград, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „ Априлско въстание ” № 68, представлявано от Изп. Директор Д. П., против наказателно постановление № 25-2502592/18.11.2013г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Търговище, с което на основание чл.55, ал.2 във връзка с чл.54, ал.1 от ЗИХУ, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв., за нарушение на чл.54, ал.1 вр. & 1, т.15 от ДР на ЗИХУ, в която счита същото за незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон, по същество отрича да е извършил процесното нарушение, моли съда да отмени обжалваното НП, алтернативно да намали размера на наложената санкция.

Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр.Разград, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

За периода 20.09.2013г. – 08.10.2013г. служители на офис – Разград на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Търговище извършили проверка по работни места в „ Балканфарма – Разград ” АД – Разград, ЕИК ***** и по документи в офис на Инспекцията в гр. Разград, която завършила с Констативен протокол № 0825/08.10.2013г. Проверката била извършена в присъствие на представители на жалбоподателя. В хода на проверката било констатирано, че “... на 07.08.2013г. С. Х. С. се явил в „ Балканфарма – Разград ” АД с насочващо писмо изх. № 513/07.08.2013г. от Дирекция „ Бюро по труда „ – Разград за заемане на работно място „ машинен оператор „. Същият ден предприятието отговаря с отказ да приеме работника с мотив „ мястото е заето от друг кандидат от свободния пазар „. С писмо изпратено от „ Балканфарма – Разград ” АД изх. № 734/08.08.2013г. до Дирекция „ Бюро по труда „ – Разград, работодателят внася разяснения относно отказа му да наеме на работа лицето с трайни увреждания С. Х. С. При проверка извършена на 20.09.2013г. от представения дневник за тридоустроени лица се установи, че местата, определени за заемане от трудоустроени лица по чл.315 от КТ не са заети. На 07.08.2013г. „ Балканфарма – Разград ” АД е отказал без уважителна причина да наеме на работа насочен от поделенията на Дирекция „ Бюро по труда „ – Разград безработен с трайно увреждане С. Х. С...”. На база костатираното от проверката на 08.10.2013г. на жалбоподателят бил съставен АУАН бл. № 25-2502592, в който нарушението било описано по посочения начин, квалифицирано като такова по чл.54, ал.1 вр. & 1, т.15 от ДР на ЗИХУ. АУАН съставен в присъствие на Изп. Директор и връчен му срещу подпис, подписан от него без възражения. В тридневния срок по ЗАНН при адм. наказващия орган постъпили писмени възражения по АУАН, оставени без уважение. На база съставения АУАН по – късно на 18.11.2013г. било издадено и процесното НП, в което нарушението било описано по идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по чл.54, ал.1 вр. & 1, т.15 от ДР на ЗИХУ, а на основание чл.55, ал.2 във връзка с чл.54, ал.1 от ЗИХУ, адм. наказващият орган наложил на жалбоподателя в качеството му на работодател имуществена санкция в размер на 1000,00 лв.. НП редовно връчено на 03.01.2014г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 10.01.2014г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Събраните в хода на адм.наказателното производство писмени и гласни доказателства, не налагат извод за фактическа обстановка, различна от възприетата такава от наказващия орган. В този смисъл от ЕР № 0804 от 085/02.05.2012г. безспорно се установява, че С. Х. Х. е лице с 52% ТНР, т.е. попада в обхвата на ЗИХУ към датата на събитието. Същият е насочен с писмо от Дирекция „ Бюро по труда „ – Разград за заемане на работно място в придприятието на жалбоподателя. Видно от дневника за регистриране на трудоустроените лица в „ Балканфарма – Разград ” АД, е че към 07.08.2013г. обявените от работодателя работни места за наемане на лица с ТНР не са запълнени, т.е. жалбоподателя е отказал без уважителна причина да наеме на работа насочен от поделенията на Агенцията по заетостта безработен с трайно увреждане в рамките на определения норматив и по този начин е осъществил състава на адм. нарушение.

Доколкото обаче в обжалваното НП, адм. наказващия орган не сочи причини, поради, които счита, че следва да наложи максималния размер на имуществената санкция, то в тази част постановлението е незаконосъобразно, тъй като е допуснато процесуално нарушение при издаването му и следва да бъде изменено.

Съдът намира, че най – справедлив и съответен на извършеното нарушение, размер на санкцията, имайки предвид причините за извършването му, както и факта, че ТНР на лицето е със срок до 01.05.2014г. е този в размер на 500,00лв., в какъвто смисъл следва да се измени обжалваното НП.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 25-2502592/18.11.2013г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Търговище в частта относно размера на наложената имуществена санкция, като го намалява от 1000,00лв. на 500,00лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-2502592/18.11.2013г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Търговище в останалата част, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: