Р Е Ш Е Н И Е

№ 83 28.03.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на двадесет и шести февруари две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 34 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А.Б.А. против наказателно постановление № 38886 – F040461/14.12.2013 г. на директора на офис Разград при ТД на НАП – гр. Варна, с което за нарушение на чл. 96 ал.1 от ЗДДС, на основание чл. 178 от ЗДДС му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като оспорва по същество осъществяване на санкционираното нарушение.

Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В ТД на НАП, офис Разград, по повод подадено от жалбоподателя заявление за регистрация по чл. 96 ал.1 от ЗДДС, на 14.01.2013 г., била извършена проверка за реазилизирания от него облагаем оборот по смисъла на чл. 96 ал.2 от Закона, за предходен период. Проверката приключила на 22.01.2013 г., въз основа на представените от А. документи, с констатация на контролните органи, че в качеството си на данъчно задълженото лице по чл. 3 от ЗЗДС, същия е достигнал и превишил задължителния праг за регистрация по ЗДДС от 50 000 лв., реализирайки облагаем оборот от 55 662,00 лв. за 12 последователни месеци за периода 01.12.2011 г. – 30.11.2012 г. Ето защо, като счела че А. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.12.2012 г., а е сторил това едва на 14.01.2013 г., актосъставителят – св. Х., приела че по този начин, той е осъществил нарушение по чл. 96 ал.1 от ЗДДС, за което на 25.01.2013 г., съставила и АУАН с бл. № F040461. Актът бил предявен и подписан от жалбопоадтеля на същата дата с отбелязване, че в 3 дневен срок ще представи възражения. Такива действително били депозирани и в тях жалбоподателя сочи, че облагаем оборот от 55 662,00 лв., той е достигнал към м. декември 2012 г., тъй като в посочения месец била издадена фактура № 15/10.12.12 г. за сумата 6 600 лв. Административнонаказващият орган счел възраженето за неоснователно, тъй като фактурата касаела данъчно събитие по см. на чл. 25 ал.2 от ЗДДС, настъпило през м. ноември 2012 г. Ето защо и въз основа на така съставения АУАН на 14.02.2013 г. издал атакуваното НП, в което нарушението е описано по начин идентичен с даденото му в акта описание, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 96 ал.1 от ЗДДС и отговорността на жалбоподателя е санкционирана с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 500 лв., на основание чл. 178 от ЗДДС.

В хода на съдебното производството, като свидетел по делото е разпитан актосъставителят - св. Х., която с показанията си установява отразените в акта и НП обстоятелства. Като писмени доказателства по делото са представени фактура № 15/10.12.12 г. за сумата 6 600 лв. и договор за наем на МПС № 2/12.10.2012 г. Съдържанието на същите установява, че на 12.10.12 г. между жалбоподателят в качеството му на наемодател и Общинско предприятие “Самуил” 2011 г. в качеството му на наемател е сключен договор за наем на МПС – колесен трактор, с определяем срок до приключване на определена работа – почистване и запръстяване на сметища. Договорената наемна цена е 60,00 лв. на час без ДДС, която според посоченото в договора е следвало да се изплати срещу издадена от наемодателя фактура. Договорено е наемодателят да върне наетата вещ, след изтичане срока на договора. Връщането на вещта се удостоверява от представения като писмено доказателство по делото приемо-предавателн протокол към договора, видно от който тракторът е върнат на наемодателя на 08.11.2012 г., с отбелязване че е ползван 110 часа.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното административно нарушение от жалбоподателя виновно, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на посоченият за виновно нарушен чл. 96 ал.1 от ЗДДС: “Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.». С достигането на облагаем оборот от 55 662,00 лв. за периода от м. 01.12.2011 г. – 30.11.2012 г., за жалбоподателят, който е регистриран земеделски производител, е възникнало и задължението за регистрация по ЗДДС, в срок до 14.12.2012 г. С неподаване на заявление за регистрация до тази дата, която регистрация, при посочените предпоставки е била задължителна, последният е осъществил нарушение на императивната разпоредба на чл. 96 ал.1 от ЗДДС. Посоченото нарушение, се явява формално и такова осъществено чрез бездействие, което е било преустановено, с подаване на заявлението за регистрация на 14.01.2013 г. Застъпеното от защитата становище, че към реализираният от жалбоподателят облагаем оборот за м. ноември 2012 г. не следва да бъде включвана сумата от 6 600 лв. по фактура № 15/10.12.2012 г., не може да бъде споделена. Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал.4 от ЗЗДС: «При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6 ал.2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.» Безспорно сключеният между страните договор за неам попада в попада в хипотезата на чл. 25 ал.4 от ЗЗДС, поради което следва да се приеме, че датата на която плащането по договора е било дължимо е и датата на който е възникнало данъчното събитие по смисъла на чл. 25 ал.1 от ЗДДС. Плащането на наемната цена, при тълкуване на посочения по – горе договор за наем, се установява че е било дължимо на датата на която срокът на договора е изтекъл поради извършване на работата, за което МПС е било наето и датата на която вещта е била върната на наемодателя – 08.11.2012 г. Ето защо и дължимата по договора сума от 6 600 лв. е част от облагаемия оборот на жалбоподателя за м. ноември 2012 г., а не за м. декември 2012 г. , когато е издадена фактура № 15/10.12.2012 г. Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил и състава на санкционираното от административнонаказващият орган нарушение, както от обективна така и от субективна страна. Дори да се счете, че А. не е предприел съответните изискуеми по закон действия за регистрация порави непознаване на Закона, то следва да се отбележи, че незнанието на правната норма, не е основание изключващо отговорността на субекта на административно нарушение.

При така установените обстоятелства, законосъобразно квалифицирани от административнонаказващият орган, като нарушение на чл. 96 ал.1 от ЗДДС, правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 178 от ЗДДС. Съгласно този текст, данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация в установените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, в размер от 500 до 5000 лв. Определеният в атакуваното НП размер на следващото се административно наказание е на минимума предвиден в посочената правна норма, поради което липсват и основания за изменение на постановлението в този смисъл.

В случая не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Касае се до непредприети действия за задължителна регистрация, касаещи фискалните интереси на държавата. Жалбоподателят е реализирал облагаем оборот и след датата на която е следвало да бъде извършена регистрацията, като при липса на такава той нито е внасял ДДС, нито е ползвал данъчен кредит и въпреки наличие на предпоставките за регистрация по закон, в качеството си на данъчно задължено лице, е осъществявал икономическа дейност, без да спазва никое от изискванията на закона, въпреки формалните предпоставки за това. Ето защо, съдът не счита, че вредни последици от осъщественото нарушение липсват, или че тяхната незначителност, или наличието на други смегчаващи обстоятелства, очертават същото, като по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Ето защо и по изложените съображения, съдът счита че атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38886 – F040461/14.12.2013 г. на директора на офис Разград при ТД на НАП – гр. Варна, с което за нарушение на чл. 96 ал.1 от ЗДДС, на основание чл. 178 от ЗДДС на А.Б.А. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: