Мотиви по Наказателно дело 658/2013г.

МОТИВИ към Присъда № 96/04.03.2014г.

по НОХД №658/2013г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Г.М.Д. ЕГН ********** за това, че за времето от 14.04.2013г. до 15.04.2013г. включително в с.Езерче, общ.Цар Калоян, обл.Разград, в условията на опасен рецидив и в съучастие, като съизвършител с А.М. *** се е съвъкупил с лице от женски пол А.М. *** като я е принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица - престъпление по чл.152, ал.3, т.1 и т.5 във вр.с ал.1, т.2 във вр.с чл.20, ал.2 от НК,

и за това, че за времето от 14.04.2013г. до 15.04.2013г. включително в с.Езерче, общ.Цар Калоян, обл.Разград в съучастие като съизвършител с А.М. *** противозаконно е лишил от свобода лицето А.М. *** - престъпление по чл.142а, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК.

И срещу А.М.Д. ЕГН ********** за това, че за времето от 14.04.2013г. до 15.04.2013г. включително в с.Езерче, общ.Цар Калоян, обл.Разград в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с Г.М.Д. *** се е съвъкупил с лице от женски пол - А.М. *** като я е принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица - престъпление по чл.152, ал.3 т.1 във вр.с ал.1, т.2 във вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК

и за това, че за времето от 14.04.2013г. до 15.04.2013г. включително в с.Езерче, общ.Цар Калоян, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с Г.М. *** противозаконно е лишил от свобода лицето А.М. *** - престъпление по чл.142а, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите обвинения по отношение на двамата подсъдими, счита, че са доказани по безспорен и категоричен начин, пледира на подсъдимия Д. за първото деяние да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на 10години, а за второто деяние „ Лишаване от свобода” в размер на 4 години, като съдът на основание чл.23, ал.1 от НК да определи едно общо наказание в размер на 10години „ лишаване от свобода”. С аналогични по отношение на втория подсъдим Д., мотиви, прокурорът предлага за първото деяние даму бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ в размер на 10 години, предвид обстоятелството, че същият е извършил деянието в условията на чл.26, ал.1 от НК на два пъти, а по второто обвинение наказание „ лишаване от свобода „ в размер на 4 години, като на основание чл.23, ал.1 от НК, съдът да определи едно общо наказание в размер на най-тежкото от двете – 10 години „лишаване от свобода „.

Защитата на подсъдимия Д. – адв. И. пледира за оправдаване изцяло на подзащитния й по повдигнатите обвинения, счита, че подс. Д. не е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна съставите на престъпленията.

Защитата на подс. Д. – адв. В. пледира за оправдателна присъда по повдигнатите обвинения, счита, че подзащитния му не е осъществил деянията, алтернативно при постановяване на присъдата съдът да се произнесе в условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК, поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства.

Подсъдимият Г. Д. отрича да е извършил вменените му във вина престъпни посегателства, моли за оправдателна присъда, алтернативно, съгласен е съдът да постанови присъда „ лишаване от свобода „ в размер обвързан с времето през което е бил с мярка за неотклонение „ задържане под стража „ .

Подсъдимият А. Д. не признава вината си, отрича да е извършил престъпление, моли за оправдателна присъда, алтернативно, съгласен е съдът да постанови присъда „ лишаване от свобода „ в размер обвързан с времето през което е бил с мярка за неотклонение „ задържане под стража „ .

Съдът, като прецени в съвкупност и по отделно доказателствата събрани в хода на съдебното следствие, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г.М.Д. е роден на ***г. в с.Е., живущ ***, български гражданин, със средно образование, безработен, женен, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият А.М.Д. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимите Д. и Д. *** и били добри познати. В същото село живеела и пострадалата Б. на 18 г. Тя била позната с подсъдимите и приятелка със св. К., която живеела на семейни начала с подс. Д..

На 14.04.2013г. подсъдимите през деня работили в дома на подс. Д.. В късния следобяд по предложение на последния отишли да пият по бира пред магазина на св. З. А. в центъра на селото. Двамата си взели по една бира. На свечеряване покрай магазина минала св. А. Б.. Тъй като познавала двамата подсъдими, тя останала на тяхната маса, като подс. Д. я почерпил с кафе и кола. Тримата разговаряли. След около половин час свид. Б. станала и си тръгнала за в къщи. Двамата обвиняеми тръгнали от магазина малко след нея, когато вече било около 21,00 ч., понеже свид. З. А. щяла да затваря обекта. Преди да си тръгнат, обв. Г. Д. купил една двулитрова бутилка с бира. Преди да си тръгне от магазина на св. З. А., пострадалата А. Б. купила за баща си св. М. С. цигари, кафе и захар. Тя занесла продуктите в дома си, излязла и тръгнала да посети баба си, която живеела недалеко от тях. По пътя била застигната от подсъдимите, които се придвижвали с автомобила на подс. Д.. Те спрели до нея и след като тя отказала да се качи при тях, двамата слезли, хванали я за ръцете и насила я настанили на задната седалка на автомобила. Закарали я до дома на подс. Д.. След като влезли тримата в къщата на подс. Д., в единствената годна за обитаване стая, двамата подсъдими започнали да пият от бирата, която купили от магазина. През това време св. А. Б. разговаряла със св. С. К.. Св. А. Б. решила да се обади по телефона на баща си, но подс. Д. го взел от ръцете й и го изключил. В стаята били и трите деца на подс. Д. и св. С. К.. Малко по – късно св. А. Б. пожелала да си тръгне, но била убедена от подсъдимите, че вече е много късно и ще си тръгне на следващата сутрин. В дома на подс. Д. електричеството било прекъснато, поради което си светели със свещи. В стаята имало две легла – единично, но което бил седнал подс. Д. и двойно, на което спели децата, и на което легнала и св. С. К.. Около полунощ св. А. Б. решила да отиде да легне при св. С. К., но подс. Д. подразнен от това й ударил шамар, блъснал я на единичното легло и легнал до нея. В същото време подс. Д. седял и дремел на земята до единичното легло. Подс. Д. съблякъл насила дрехите на св. Б., с които била облечена - черен панталон с колан, яке и тениска с къс ръкав. Съблякъл й себе си чисто гол и се качил върху нея. Без да говори, без да казва нищо на св. Б., същият осъществил полов акт с нея противно на волята й, като свършил върху постелката, на която били легнали. Като свършил това подс. Д. станал и продължил да пие бира с подс. Д.. След като изпили бирата подс. Д. си тръгнал, като бил изпратен от св. С. К., която през цялото време се правела на заспала, но усещала какво става. Извършеното от подс. Д. усетил и подс. Д. и след като подс. Д. си тръгнал, подс. Д. легнал до св. А. Б. и й казал, че ще й направи дете. Св. А. Б. заявила, че не желае да прави секс с него, че той си има жена, но подс. Д. казал, че ще я набие и насила й съблякъл дрехите, които след като подс. Д. станал да пие бира, св. А. Б. била облякла. Подс. Д. против волята на св. А. Б. осъществил с нея полов акт, като свършил в нея. Станалото достигнало до съзнанието на св. С. К., която продължавала да се прави на заспала. Едва сутринта около 04 – 04,30ч. когато подс. Д. заспал и почнал да хърка, тогава заспала и св. С. К..

На 15.04.2013г. майката на св. А. Б., притеснена от отсъствието на дъщеря си, отишла в магазина на св. З. А. и я попитала за дъщеря си. Св. З. А. й отговорила, че предната вечер е видяла дъщеря й с подсъдимите на маса пред магазина си. Това майката на св. А. Б. споделила с мъжа си св. М. С., който отишъл при районния инспектор – св. Ст. С., казал му , че А. Б. не се е прибрала в дома си през ноща, и че предната вечер е видяна с подсъдимите.

Сутринта, св. А Б. се събудила и явно притеснена от случилото се през нощта се чудила какво да прави, какво оправдание да измисли пред баща си за отсъствието си. Тогава св. С. К. я убедила да остане, като й казала, че рано или късно на баща й ще му мине и няма да й се кара. Около 09,00 часа в домът им дошла св. Н. А. - майка на подс. Д., под предлог да гледа двете от децата, докато св. С. К. заведе третото на лекар. В крайна сметка това не станало и св. А. си тръгнала.

Междувременно св. С. решил да посети последователно домовете на подсъдимите, като първо се отправил към домът на подс. Д.. Там, св. С. не намерил никой, но по пътя за домът на подс. Д., срещнал подс. Д.. Попитал го дали е виждал св. Б., на което последният, видимо напълно спокоен, отговорил, че я е видял за последно предната вечер пред магазина на св. 3. А.. Св. С., след това посетил домът на подс. Д., където го намерил, заедно със св. К. и трите им деца. Св. С. не влязъл в дома на подс. Д., а разговарял с тях на улицата. Попитал за св. Б., като и двамата му отговорили, че не са я виждали. През това време св. Б. се намирала стаята на къщата, уплашена и за това не се обадила. Известно време след като св. С. си тръгнал, подс. Д. излязъл от домът си и отишъл по работа.

През целия ден св. Б. останала в дома на подс. Д.. Той се прибрал около 19:00 часа. Същата вечер подс. Д. отново насила издърпал в леглото св. Б., въпреки съпротивата й, отново я съблякъл, при което последната се развикала. Св. К. й казала да не вика, защото съседите щели да чуят. След това подс. Д. се съблякъл чисто гол, легнал върху св. Б. и осъществил полов акт с нея. На сутринта на 16.04.2013 г. св. Б. отново поискала мобилния си телефон, както и изявила желание да си тръгне. Този път подс. Д. й отговорил, че може да прави каквото поиска. След като св. Б. се разделила с подс. Д. и св. К., веднага се обадила по мобилния телефон на баща си и му разказала какво е станало. След това, заедно с него и майка си отишли при св. С., на когото също обяснила за случая.

От заключенията на вещото лице по назначените по делото съдебномедицински експертизи за освидетелстване, приети и неоспорени в съдебно заседание, се установява следното:

- по отношение на св. А. Б.: кръвонасядания в средната част на лицева към външностранична повърхност на лява мишница и в средата на лицева повърхност на дясна предмишница. Не били установени видими травматични увреждания в областта на половия орган.

По своята медико-биологична характеристика описаните кръвонасядания по горните крайници обуславят болка и страдание. Те могат да бъдат получени по начин, както сочи пострадалата — натиск/стискане с пръсти на ръце. В предвид морфологичната характеристика на кръвонасяданията по-силно е било въздействието върху лява мишница. Възстановителния процес за описаните травми е 7-10 дни.

- по отношение на подс. А. Д.: драскотина в средната трета на лицева повърхност на лявата предмишница. Не били установени други видими травматични увреждания по лицето, тялото и половата област на освидетелствания. Драскотината на лявата предмишница е получена от действието на тьпоръбест или заострен връх предмет и заздравява за срок до една седмица.

- По отношение на подс. Г. Д.: драскотини по лицева повърхност на горната трета и в средата на вътрешностранична повърхност на лявата предмишница. Не били установени други видими травматични увреждания по лицето, тялото и половата област на освидетелствания. Драскотините на лявата предмишница са получени от предмет със заострен връх или от тангенциалното действие на тъпоръбест предмет и заздравява за срок до една седмица.

От заключението на вещите лица по назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, прието в хода на съдебното следствие, е видно, че при изследването на представените обекти, по обект № 3 е отчетен положителен резултат за наличие на сперма. Същият представлява черно-бяла завивка и е иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от 16.04.2013г.

От заключението на вещите лица по назначената на досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, прието и неоспорено в съдебно заседание, по отношение на св. Б., при извършването, на която й е проведено психологическо изследване и психиатричен преглед, въз основа на които се установило, че осв. А.М.Б. страда от ЛЕКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ. Същата притежавала достатъчен понятиен ресурс и потенциална възможност да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях, тъй като при леката степен на умствена изостаналост са нарушени възможностите за сложни абстракции. Не били събрани достатъчно данни за наличие на симптоми за психологични и психични отклонения след инцидента. Интелектуалното развитие на освидетелстваната не отговаряло на съответната възраст. Психологичното и психиатрично изследване установили данни за лека степен на умствена изостаналост.

От заключенията вещите лица по назначените на досъдебното производство психиатричните експертизи, приети и неоспорени в съдебно заседание, по отношение на подсъдимите е видно, че:

- освидетелстваният А.Д. страда от Лека умствена изостаналост. Значително нарушение в поведението, изискващо грижи и лечение. По време на извършване на деянието същият се е намирал в състояние на обикновена олкохолно опиване - лека, към умерена степен. Налице бил интелекуален дефицит, който обаче е в рамките на дебилност, при която са нарушени само възможностите за извършване на сложни абстракции.

Освидетелстваният се намирал в компенсирано състояние по повод на характеропатията, като на преден план са снижените конгитивни възможности в рамките на лека умствена изостаналост.

Поведението на освидетелстваният илюстрирало несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност и логичност на действията. Не били открити психични отклонения, освен лекото изоставяне в интелектуалната сфера, които да лишават А.Д. от годност да дава адекватни и достоверни обяснения по случая, касаещи хода на съдебното производство. Същия може да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство.

Леката умствена изостаналост с характерови отклонения и обикновеното алкохолно опиване не аргументират нарушени възможности на освидетелствания Д. да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

- освидетелстваният Г.М.Д. не страда от психично заболяване или умствена изостаналост. По време на извършване на деянието същият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека степен. Няма данни за интелектуален дефицит. Освидетелстваният е психично здрав.

Поведението на освидетелстваният илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност и логичност на действията. Не се откриват психични отклонения, които да лишават Г.Д. от годност да дава адекватни и достоверни обяснения по случая, касаещи хода на съдебното производство. Може да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство. Може да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

От заключението на вещите лица по назначената в хода на съдебното следствие Комисионна СМЕ на св. А. Б., прието и неоспорено в съдебно заседание, се установява, че към 07.11.2013г. по отношение на освидетелстваната е налице бременност в 8-ми лунарен месец, като зачеването е станало след 10.04.2013г. с вероятен термин на раждане ***г.

От заключението на вещите лица по назначената в хода на съдебното следствие ДНК експертиза, прието и неоспорено в съдебно заседание, се установява: Обект 1.1 – в белезникаво зацапване / по спална завивка с черно-бяла шарка/, се визуализира смес на клетъчен материал от две лица: от неизвестно лице от женски пол и А.М.Д. от мъжки пол.

Подс. Г. Д. е осъждан. С Присъда по НОХД № 1519/2008г. на РС-Варна подс. Г. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК, като му е било наложено наказание 2 години и 11 месеца „Лишаване от свобода", което следвало да изтърпи при първоначален общ режим. Присъдата е влязла в сила на 15.05.2008г. С Присъда по НОХД № 825/2010г. на РС-Разград подс. Г. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, като му е било наложено наказание 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода", което следвало да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е влязла в сила на 30.11.2010г.

Подс. А. Д. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства събрани в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК: Протокол за оглед на местопроизшествие, Декларации от подсъдимите, Справки – характеристики и характеристики на пострадалите, както и от доказателствата събрани в хода на съдебното следствие: показанията на св. А. Б., изслушани лично и непосредствено от съда и обясненията й депозирани пред съдия на ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.1,т.1 от НПК; показанията на св. С. К. изслушани лично и непосредствено от съда и обясненията й депозирани пред съдия на ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.1,т.1 от НПК; показанията на св. Н. А., изслушани лично и непосредствено от съда; показанията на св. З. А., изслушани лично и непосредствено от съда; показанията на св. Ст. С., изслушани лично и непосредствено от съда; показанията на св. М. С., изслушани лично и непосредствено от съда; показанията на св. М.С., изслушани лично и непосредствено от съда; обясненията на подс. Д., изслушани лично и непосредствено от съда; обясненията на подс. А. Д., изслушани лично и непосредствено от съда, както и от приетите в съдебно заседание и неоспорени заключения на вещите лица по назначените по делото съдебномедицински експертизи за освидетелстване на св. А. Б., подс. Г. Д. и подс. А. Д.; съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства; комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза на св. А. Б.; съдебнопсихиатрични експертизи на подс. Г. Д. и подс. А. Д.; Комисионна СМЕ на св. А. Б. и ДНК експертиза на веществено доказателство – обект № 3 - черно-бяла завивка иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от 16.04.2013г.; Справки за съдимост на двамата подсъдими.

От анализа на доказателственият материал, съдът констатира следното: безспорно е и по делото не се спори, че св. А. Б. познава двамата подсъдими, които от своя страна също я познават - в този смисъл показанията на св. А. Б., св. С. К., св. Н. А., св. З. М., св. М. С. и св. М.С.. От посочените гласни доказателства се установява, че св. А. Б. е в приятелски отношения със св. С. К.. От същите свидетелски показания безспорно се установява, че на 14.04.2013г. вечерта двамата подсъдими и св. А. Б. са били на маса пред магазина на св. З. М., като свидетелката си е тръгнала малко преди подсъдимите, които тръгвайки от там са си купили двулитрова бутилка бира. От показанията на св. А. Б., подсъдимите и св. С. К. се установява, че подсъдимите вечерта на 14.04.2013г. са се придвижвали в с. Езерче с л.а. Именно с него те са настигнали св. А. Б.. От показанията на св. А. Б., ценени в съвкупност със заключението на СМЕ по отношение на същата, при извършването, на която са установени кръвонасядания в средната част на лицева към външностранична повърхност на лява мишница и в средата на лицева повърхност на дясна предмишница, водят до единствения логичен извод, че двамата подсъдими, хващайки св. А. Б. за ръцете, от двете й страни, насила / още тогава св. А. Б. е демонстрирала нежелание да продължи вечерта с двамата подсъдими/ са я вкарали в л.а., с който са били и са я отвели до дома на подс. Д.. Там съобразно обясненията на св. А. Б. и св. С. К. /депозирани пред съдия на ДП и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.1,т.1 от НК/, двамата подсъдими продължили да пията бира. Около полунощ подс. Д. ударил шамар и блъснал св. А. Б. на единичното легло в стаята, след което насила й съблякъл дрехите и осъществил с нея полов акт. За съпротивата на св. А. Б. свидетелства и заключението на СМЕ по отношение на подс. Д., откритите драскотини по лицева повърхност на горната трета и в средата на вътрешностранична повърхност на лявата предмишница. Косвени в този смисъл са и показанията на св. С. К., депозирани пред съдия на ДП. Присъствието на подс. А. Д. при това действие на подс. Д. и съобразно показанията на св. А. Б. и св. С. К., води до категоричния извод, че до съзнанието на подс. А. Д. е достигнал факта на извършеното от страна на подс. Г. Д.. След осъществения насилствен полов акт двамата подсъсдими продължили да пият бира, като след полунощ подс. Д. си тръгнал изпратен от св. К.. Вече на 15.04.2013г. в ранните часове на нощта, подс. А. Д. придърпал св. А. Б. на единичното легло, като й обещал, че ще й направи дете. Въпреки съпротивата на св. А. Б., съобразно нейните показания, косвените такива от страна на св. С. К. и заключението на СМЕ по отношение на подс. А. Д., при която е установена драскотина в средната трета на лицева повърхност на лявата му предмишница, той насила й съблякъл дрехите и осъществил с нея полов акт, след което заспал. Същият ден предиобяд, след подаден сигнал от св. М. С., св. Ст. С. предприел действия по издирването на св. А. Б..Не открил подс. Г. Д. в дома му, но по пътя към дома на подс. Д. го срещнал, като последния заявил, че е видял последно св. А. Б. предната вечер пред магазина на св. З. А. и премълчал за присъствието си и това на св. А. Б. в дома на подс. А. Д. през нощта и случилото се там. Св. Ст. С. посетил и дома на св. А. Д. като пред дворното място разговарял с подс. Д. и св. С. К.. Двамата въпреки, че прекрасно знаели, че св. А. Б. в същото време е вътре в каща им, отрекли да знаят къде е. Описаното поведение на подсъдимите пред св. Ст. С., съдът еднозначно възприема като доказателство, че същите са съзнавали противоправното естество на стореното от тях по отношение на св. А. Б. през нощта и са целели да отклонят подозрението от себе си, а св. С. К. в този момент от страх от подс. Д. и за децата си е затаила истината пред полицейския служител. Показанията на св. Н. А. са твърде общи, уклончиви и предвид роднинската връзка с подс. А. Д., съдът възприема, че целят единствено да подкрепят защитната теза на подсъдимия, по същество не разкриват факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото.

През деня 15.04.2013г. подс. А. Д. излязъл да работи и се върнал вечерта в дома си. През целия ден св. А. Б. стояла в дома на подс. А. Д., като се занимавала с децата. Вечерта, след като се прибрал в дома си подс. А. Д. отново накарал св. А. Б. да легне при него на леглото, насила й съблякъл дрехите и осъществил с нея полов акт против волята й. На следващата сутрин 16.04.2013г. Св. А. Б. и св. С. К. заедно излезли от къщата, след което първата се обадила по телефон на баща си св. М. С., който й казал да отива при св. Ст. С., а втората тръгнала на зъболекар.

Преки свидетели – очевидци на деянията на подсъдимите са пострадалата св. А. Б. и св. С. К., поради което следва показанията им да бъдат внимателно преценени.

От приетото заключение на вещите лица по извършената комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза на св. А. Б. се установява, че тя страда от ЛЕКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ. В същото време обаче има достатъчен понятиен ресурс и потенциална възможност да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях, няма капацитет за сложни житейски и психологични конструкции и няма склонност да лъже. В същото време се отчита недоразвитие на волевите й качества, което я прави лесно внушаема и съпротивата й лесно се сломява в моменти на стрес и страх. Това от своя страна обяснява „вялата” й съпротива / както я възприема св. С. К. / срещу действията на подсъдимите и най – вече срещу действията на подс. А. Д.. Значими за нея личности са на първо място семейството – родители, на следващо – представителите на органите на реда, което обяснява и поведението й пред баща й – св. М. С. и св. Ст. С. при депозиране на първоначалните й обяснения. С оглед спецификата на страданието й и съобразно заключението на вещите лица е възможно при пресъздаване на събитията св. А. Б. да е хронологично неточна, което пък от своя страна обяснява хронологичната неточност в показанията й депозирани пред съда и тези пред съдия на ДП, относно поредността на действията на подсъдимите, но съотнесени към показанията на св. С. К., дават онсование на съда да възприеме за категорично установена описаната фактическа обстановка.

От друга страна в показанията на св. С. К. безспорно е налице кардинално противоречие между тези депозирани пред съдия на ДП и тези дадени пред съда в хода на съдебното следствие. Това противоречие следва да бъде преодоляно в няколко насоки. Обясненията на св. С. К. пред съдия на ДП /приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.281, ал.1,т.1 от НПК/ са депозирани непосредствено след деянието, т.е. пресъздават се факти и обстоятелства от предмета на доказване, възприети лично от свидетелката и то много кратко време след събитията. В този момент подс. А. Д. е бил задържан от органите на досъдебното производство – липсва фактора страх. От друга страна обзета от чувство на ревност към подс. А. Д., с когото живее на семейни начала, към този момент св. С. К. е склонна да не прикрива действията му по отношение на св. А. Б. и дори да преекспонира отрицателно фактите, въпреки това не прави последното, а напротив. Колкото е категорична относно действията на подс. Г. Д., за оказаното от него физическо насилие върху св. А. Б., толкова е по – лежерна и фриволна в обясненията си по отношение на подс. А. Д. за действията му както при първия полов акт със св. А. Б., така и за втория. В крайна сметка в показанията си пред съда св. С. К. отрича изцяло показанията дадени пред съдия на ДП, с оправдание, че била заплашвана да й се отнемат децата. Съдат не цени показанията на тази свидетелка дадени в съдебно заседание. В тях тя дори твърди, че св. А. Б. си е тръгнала още сутринта на 15.04.2013г., което с оглед на останалия доказателствен материал не отговаря на обективната истина. Съдът намира, че след почти година време изминало от датата на събитията и контактите, осъществявани в този период от време между подс. А. Д. и св. С. К. е логично безспорно да се приеме, че показанията й пред съда са повлияни от подс. Д. и целят да му помогнат да избегне наказателна отговорност.

В заключение по същество и двамата подсъдими отричат изобщо да са осъществявали полов акт със св. А. Б., което противоречи на останалия доказателствен материал по делото. По отношение на подс. Г. Д., защитната му версия се оборва от показанията на св. А. Б., св. С. К., св. Ст. С. и СМЕ с обективно откритите откритите драскотини по лицева повърхност на горната трета и в средата на вътрешностранична повърхност на лявата му предмишница. Опитите му да отклони подозренията на св. Ст. С. от себе си, като е отрекъл да е виждал св. А. Б. след вечерта на 14.04.2013г., косвено потвърждават виновното му поведение. По отношение на подс. А. Д., защитната му версия се опровергава от показанията на св. А. Б., св. С. К., св. Ст. С., СМЕ с обективно установената драскотина в средната трета на лицева повърхност на лявата му предмишница, Комисионна СМЕ на св. А. Б., установяваща бременностай, периода на зачеване и термина на раждане и в крайна сметка ДНК експертизата на веществено доказателство – обект № 3 - черно-бяла завивка иззет с протокол за оглед на местопроизшествие още на 16.04.2013г., която установява наличие сперма от подс. Д.. С оглед изложеното съдът категорично възприема описаната фактическа обстановка и въпреки градените от подсъдимите защитни версии остава неразколебан в изводите си.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Г.М.Д. ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК и по чл. 142а, ал. 1 във вр . с чл. 20, ал. 2 от НК.

От обективна страна - за времето от 14.04.2013 г. до 15.04.2013г. включително в с. Езерче, общ. Цар Калоян, обл. Разград в условията на опасен рецидив се е съвъкупил с лице от женски пол А.М.Б. ***, като я е принудил към това със сила.

От субективна страна – подс. Д. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал несъгласието на лицето от женски пол – св. А. Б., като за да сломи съпротивата й е използвал сила - ударил й шамар и я повалил на леглото, за да осъществи с нея съвкупление. Съзнавал е противообществения характер на деянието, че засяга обществени отношения свързани с половата неприкосновеност, че деянието му е наказуемо от закона, предвиждал е настъпването на вредните последици – засягането на половата неприкосновеност на св. А. Б., желаел е и е целял настъпването им, като за това е сломил съпротивата й.

И на 14.04.2013 г. в с. Езерче, общ. Цар Калоян, обл. Разград в съучастие като съизвършител с А.М. *** противозаконно е лишил от свобода А.М. ***.

От субективна страна - подсъдимият Д. е действал при условията на пряк общ умисъл, като е съзнавал, противообществения характер на деянието, че същото е обявено за наказуемо от закона, действал е с представата за общи усилия с подс. А. Д., насочини към постигане на обща цел – да лишат от правото на свободно придвижване св. А. Б., като насила я вкарали в л.а., с който се придвижвали.

От изложената фактическа обстановка и анализа на доказателствения материал по делото, съдът намира че първоначно повдигнатото обвинение в частта за съучастие с подс. А. Д. в престъплението по чл.152, ал.3, т.1 вр. с ал. 1, т. 2 вр. чл.20, ал.2 от НК остава недоказано. Съобразно изложеното не се доказа по категоричен и безспорен начин, че двамата подсъдими са участвали съвместно в извършване на престъпление по чл.152 от НК с общи и задружни усилия. Установи се, че подс. А. Д. е присъствал при извършване на деянието по чл.152 от НК от страна на подс. Г. Д., но не се доказа активно действие в каквато и да е насока за осъществяване на деянието, поради което по този пункт от обвинението подс. Г. Д. следва да бъде оправдан.

Съдът намира, че и обвинението по чл. 142а, ал. 1 във вр . с чл. 20, ал. 2 от НК в частта същото да е извършено до 15.04.2013г. остава недоказано. От изложената фактическа обстановка безспорно се установява съавторство на деянието по това това престъпление между двамата подсъдими и то на 14.04.2013г. вечерта от момента на насилственото вкарване в колата на двамата подсъдими на св. А. Б. до момента на пристигането им в дома на подс. Д.. Доколкото обаче не се установява по безспорен начин точния час на извършване на деянието по чл.152, ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК от страна на подс. Г. Д., след който момент св. А. Б. е имала възможност да си тръгне, то не се установява по безспорен начин, че продълженото престъпление е траяло до 15.04.2013г., поради което подс. Г. Д. следва да бъде оправдан и по този пункт на обвинението.

Подсъдимият А.М.Д. ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 152, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 142а, ал. 1 във вр . с чл. 20, ал. 2 от НК.

От обективна страна - за времето от 14.04.2013 г. до 15.04.2013 г. включително в с. Езерче, общ. Цар Калоян, обл. Разград в условията на продължавано престъпление се е съвъкупил с лице от женски пол А.М.Б. ***, като я е принудил към това със сила и заплашване

От субективна страна – подс. А. Д. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал несъгласието на лицето от женски пол – св. А. Б., като за да сломи съпротивата й е използвал сила - повалил я на леглото, съблякъл я за да осъществи с нея съвкупление. Съзнавал е противообществения характер на деянието, че засяга обществени отношения свързани с половата неприкосновеност, че деянието му е наказуемо от закона, предвиждал е настъпването на вредните последици – засягането на половата неприкосновеност на св. А. Б., желаел е и е целял настъпването им, като за това е сломил съпротивата й. Подсъдимият А. Д. осъществил деянието на два пъти, през непродължителен период от време, като всяко едно от деянията съставлява престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК и са извършени при еднородност на вината, при една и съща обстановка и второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на първото, поради което следва да намери приложение чл.26, ал.1 от НК.

И на 14.04.2013 г. в с. Езерче, общ. Цар Калоян, обл. Разград в съучастие като съизвършител с Г.М.Д. *** противозаконно е лишил от свобода А.М. ***.

От субективна страна - подсъдимият Д. е действал при условията на пряк общ умисъл, като е съзнавал, противообществения характер на деянието, че същото е обявено за наказуемо от закона, действал е с представата за общи усилия с подс. Г. Д., насочини към постигане на обща цел – да лишат от правото на свободно придвижване св. А. Б., като насила я вкарали в л.а., с който се придвижвали.

Съдът с оглед възприетото до момента, намира че първоначално повдигнатото обвинение срещу подс. Д. по чл.152, ал.3 т.1 във вр.с ал.1, т.2 във вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК в частта да е извършено от две лица в съучастие между двамата подсъдими остава недоказано по категоричен и безспорен начин. Както вече беще изложено нито подс. Г. Д. е участвал съвместно, заедно, при общност на умисъла с подс. Д. в това деяние, нито обратното. Налице са данни с оглед особеното психично състояние на подс. Д., предвид доказаната у него лека умствена изостаналост, поради, която е способен да следва примери /в случая на подс. Г. Д./ и от тази гледна точка да се твърди, че веднъж сломена съпротивата на св. А. Б. от страна на подс. Д., е обстоятелство, от което се е възползвал и подс. Д., но това не се споделя от съда. Категорично е доказано по делото, че всеки един от подсъдимите савостоятелно и поотделно осъществява сам за себе си процесното деяние. Всеки един от тях без участие или съдействие на другия сломява съпротивата на св. А. Б. и осъществява с нея действия на полово удовлетворение - полов акт, поради което по този пункт на обвинението извършено от две лица в съучастие, подс. А. Д. следва да бъде оправдан.

Аналогично на изложеното по отношение на подс. Г. Д., досежно престъплението по чл. 142а, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и подс. А. Д. следва да бъде оправдан, деянието да е извършено до 15.04.2013г.

Причини за извършване на престъпленията са ниското правосъзнание на подсъдимите и желанието им да се съвкупят да с лице от женски пол, за да удовлетворят сексуалния си нагон против волята му.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.

По отношение на подс. Г. Д.. Според съда определяне на наказанието „лишаване от свобода”, в рамките посочени в правната норма не би се оказало несъразмерно тежко за деянието на подсъдимия. Съдът като взе под внимание, мотивите довели и способствали до извършване на деянието, осъществяването на двата признака от обективната страна на деянието „ сила „ и „заплаха”, упоритостта при извършване на деянието и чувството за безнаказаност демонстрирано от подсъдимия, факта, че същият вече е изтърпял едно високо по размер наказание „ лишаване от свобода”. Като съобрази разпоредбите на чл.36 и чл.54 от НК, намира, че следва да наложи на подс. Г. Д. наказание „ Лишаване от свобода „ в размер на шест шест – малко под средния посочен в закона.

За престъплението по чл. 142а, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до шест години.

За това престъпление съдът като съобрази твърде широките граници на наказанието, определени от законодателя, мотивите и подбудите за извършване на престъплението, конкретните действия с които е осъществено деянието и целта му намира за справедлив и съответен размер на наказанието – три години лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи едно общо наказание на подс. Г. Д. в размер на най-тежкото от двете – шест години „ лишаване от свобода”, което подсъдимият следва да изтърпи при първоначален „ строг „ режим в затвор. От така определеното наказание, на основание чл. 59, ал.1 от НК следва да се приспадне времето, през което подс. Д. е бил задържан по ЗМВР и с наложена марка за неотклонение „ Задържане под стража „, считано от 16.04.2013г.

По отношение на подс. А. Д.

За престъплението по чл. чл. 152, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание „ лишаване от свобода „ от две до осем години.

Съдът като взе предвид чистото съдебно минало на подс. А. Д., особеното психическо състояние, предвид заболяването му – лека умствена изостаналост, улесняващ фактор за извършване на престъпното посегателство, мотивите и подбудите за извършване на деянието, вероятния принос от интелектуална страна на подс. Г. Д., намира за съответен и справедлив размер на наказанието „ лишаване от свобода „ – четири години.

Съдът като съобрази задружните усилия на двамата подсъдими в извършване на това престъпление, начина, времето и мястото, целта, която са искали да постигнат намира, че справедливо наказание по отношение на подс. Д. би било „ лишаване от свобода” в размер на три години.

Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи едно общо наказание на подс. А. Д. в размер на най-тежкото от двете – четири години „ лишаване от свобода”, което подсъдимият следва да изтърпи при първоначален „ общ „ режим в затвор. От така определеното наказание, на основание чл. 59, ал.1 от НК следва да се приспадне времето, през което подс. А. Д. е бил задържан по ЗМВР и с наложена марка за неотклонение „ Задържане под стража „, считано от 16.04.2013г.

Съдът намира, че така определените по вид и размер наказания в най – пълна степен биха отговорили на целите на генералната и най – вече на специалната превенция и биха спомогнали за поправяне и превъзпитаване на подсъдимите.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия Г. Д. и подс. А. Д. да заплатят по сметка на Републиканския бюджет сумата от 598,64 лева за направени разноски в досъдебното производство, както и да заплатят по сметка на Районен съд Разград сумата от 1437,15лева за разноски направени в съдебната фаза на производството.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдебни заседатели:1........................... 2.........................

/ Л. К. / / В. С. /

Особено мнение