МОТИВИ към присъда № 138/ 26.03.2014 г. постановена по НЧХД № 845/2013 г. по описа на РРС.

С постъпила тъжба от Д.К.И., на Ц.А.Д. е повдигнато обвинение, за това, че на *** г. в гр. Разград, последният е причинил на тъжителя лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.

Пострадалият е предявил граждански иск срещу подсъдимия за причинените от престъплението неимуществени вреди – болки и страдания, с който се претендира за заплащане на обезщетение в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Подсъдимият дава обяснения, като не се признава за виновен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На *** г. в гр. Разград, тъжитерят управлявал собствения си лек автомобил м. “Рено” по ул. “Преслав”. Преди кръстовището с ул. “Перистър”, намалил и спрял, за да изчака преминаващ по пътя с предимство учебен лек автомобил “Лада” с ДК № *****. Последно посоченото МПС е собственост нап одсъдимя, който по същото време пътувал в него, като инструктор. Наближавайки пешеходната пътека на ул. “Перистър”, водачът на същото рязко намалил скоростта на движение, тъй като на тротоара срещу пътеката се намирала млада жена с малко дете. Тъжителят който също бил завил по тази улица, не успял да спре навреме и леко блъснал с предната брояна на автомобила си, задната броня на учебната кола. След удара, подсъдимият слязъл от “Лада” – та, огледал щетите по автомобила си и тръгнал към тъжителят, който стоял на шофьорската седалка, с отворен прозорец на вратата си. Ядосан от случилото се, Д. спрял до вратата на И., махнал с дясната си ръка очилата от очите на тъжителя и ги пуснал на седалката до него, като му казал, че явно не вижда с тях и може да блъсне някого. После поставил пръстите на дясната на ръката си на слепоочието на И. и му казал, че трябва да бъде внимателен, повтаряйки че може да блъсне някого. След това Д. се върнал вколата си и курсистът му продължил движението си по ул. “Перистър”.

Тези действия на подсъдимия били наблюдавани от свидетелите В. – познат на тъжителя, който стоял в близост на тротоара на ул. “Преслав” и от св. Й. – приятел на подсъдимия, който бил спрял на кръстовище, отстоящо на около 50 метра от мястото на сблъсъка между двата автомобила. Случващото се било наблюдавано и от св. Т., който бил спрял колата си на паркинга на магазин “Кауфланд”, на разстойние от около 30 метра от пдосъдимия и тъжителя.

След случилото се, И. също продължил движението с автомобила си и се прибрал в дома си в ж.к. “Орел”. По – късно, същия ден, тъжителят помолил свой приятел – св. Н. да го закара до аптека в града, за да си купи лекарства против главоболие. И. разказал на свидетеля за случилото се и обяснил, че главата го боли, тъй като бил ударен с юмрук от подсъдимия.

От показанията на св. В. се установява още, че в периода между две съдебни заседания, подсъдимият е търсил на адреса на който живее свидетеля и който се намира в района на инцидента жена с малко дете. Обясненията на подсъдимия, който не оспорва този факт са, че е търсил свидетел – очевидец на инцидента.

В хода на съдебното следствие по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която изхождайки от материалите по делото, дава заключение че ако се установят данни за нанесени посочените от тъжителя два удара с юмрук в областта на главата, същите са му причинили болки и страдания.

Пострадалият не е освидетелстван от медицинско лице и не сочи да е имал видими травматични увреждания.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на обясненията на подсъдимия, както и въз основа на показанията на свидетелите Й., Т., Н.. Посочените гласни доказателства са взаимно непротиворечиви, поради което като истинни съдът кредитира. По отношение твърденията на свидетеля В., който е категоричен в показанията си, че е възприел нанасяне на два удара с юмрук в областта на главата на пострадалия от страна на тъжителя. На първо място следва да бъде отбелязано, че този свидетел е в близки отношения с тъжителя, което поставя под съмнение неговата безпристрастност. Самият подсъдим не отрича физически контакт между него и И.. Обясненията му в тази насока – че е поставил пръсти на слепоочието на тъжителя, могат да бъдат и явно са възприети от свидетеля, като удар, поради позицията от която В. е възприемал случващото се. Тъй като той се е намирал по диагонал от двамата и е наблюдавал повода за действията на подсъдимия, то разбираемо е да е възприел случващото се, като проява на физическа агресия. Същевременно от показанията на този свидетел, се установява, че самият тъжител му е обяснил още същия ден, че е бил ударен от подсъдимия – нещо което е потвърдило и възприетия от В. непосредствено физически контакт между двамата именно, като удар. За това, че свидетелят е предубеден говорят и твърденията му при повторния му разпит. В тези си показания, той обръща особено внимание на факта, че подсъдимия е търсил млада жена с дете на неговия адрес, която да разкаже за случилото се. Според свидетеля, това означава, че подсъдимият е направил опит да фабрикува доказателства по делото, които да го оневинят. Фактът обаче, че свидетелят интерпретира поведението на подсъдимия по този начин, поставя под съмнение именно безпристрастността на неговите показания по делото. Обясненията на подсъдимия на този факт, който той не оспорва – че действително е търсил жена с малко дете, живуща в района на инцидента, е показателен именно за достоверността на твърденията на Д.. Още при първоначално дадените от подсъдимия обяснения, той твърди, че спирането пред пешеходната пътека на учебния автомобил, се е наложило от това, че на тротоара е имало жена с малко дете. Ето защо и опита му да установи свидетел - очевидец на инцидента, според съда е още една индиция за достоверността на неговите обяснения за случилото се. При това, съдът намира за житейски нелогично подсъдимият да махне очилата на пострадалия преди да го удари. При положение, че Д. е имал намерение да причини на И. увреждане, чрез нанасяне на удари в главата, то нищо не е налагало преди това да предприема действия по махане на очилата на последния. Извън изложеното остава и обстоятелството, че самият пострадал не е бил освидетелстван от медицинско лице непосредствено след инцидента. Действително той се е оплакал на Н., че е бил ударен, но тези му твърдения не са достатъчни, щото да установят по категоричен начин посоченото обстоятелство. Ето защо и по изложените съображения, съдът намира че като неопровергани по несъмнен начин от останалия доказателствен материал по делото, следва да бъдат кредитирани изцяло дадените от подсъдимия обяснения.

Подсъдимият е неосъждан.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът намира за недоказано подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, за което му е повдигнато настоящото обвинение. В хода на производството, по изложените по – горе съображения, съдът намира, че не бе установено по несъмнен и безспорен начин, Д. да е нанесъл удари с юмрук в областта на слепоочието на тъжителя. Неустановен по несъмнен начина по делото остана и осъществения от обективна страна престъпен резултат - в следствие на действията на подсъдимия на пострадалият да са причинени болки и страдания, без разстройство на здравето. Липсват категорични доказателства, че с действията си подсъдимият е нарушил неприкосновенноста на здравето на пострадалия причинявайки му лека телесна повреда по смисъла на НК. В тежест на тъжителя бе да докаже, посредством предвидените в наказателнопроцесуалния кодекс способи, всички елементи от обективна страна на престъпния състав по чл. 130 ал.2 от НК, нещо което не бе сторено в настоящото производство. Ето защо и по изложените съображения, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен в причиняването на лека телесна повреда на тъжителя и да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал.2 от НК.

По отношение на предявеният граждански иск. Доколкото основание на същия е разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, то в производството следваше да бъдат установени всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия, доказателствената тежест, за което също се носи от тъжителя, в качеството му на граждански ищец. По изложените по – горе съображения, при недоказаност по делото от фактическа страна на елементи от института на непозволеното увреждане – противоправно поведение от страна на подсъдимия, причинени неимуществени вреди на пострадалия и причинна връзка между тях, то и предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: