Мотиви към Присъда №135/25.03.2014г., постановена по НОХД №943/2013г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Е.С.С. за това, че на 30.07.2013г. в гр. Разград, съзнателно се е ползвал пред Й.И.А. – служител при Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Разград от неистински официален документ – свидетелство за завършено през учебната 1995/1996г. в СОУ “Хр. Ботев” гр. Лозница, Община Лозница, обл. Разград основно образование, серия Е-05, №015234 и рег. № 2311/15.06.2005г. на името на Е.С.С., като от него за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, пр.1 във вр. с чл.308, ал.2 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението.

Спрямо подсъдимият делото се води в условията на чл.269, ал.4, б.а НПК, тъй като според получените данни /отбелязано в призовката и заявено от упълномощения му защитник/ подсъдимият е напуснал страната и местоживеенето му не е известно. Защитникът му моли за налагане на минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е.С.С. е роден на ***г***. Същият е български гражданин, с начално образование, неженен. Осъждан е многократно.

Св. Й.А. работела в сектор “ПП-КАТ” при ОД на МВР- Разград, като системен оператор. На 30.07.2013г. подсъдимият С. отишъл в сградота на РУП – Разград, където се помещавал сектор “ПП-КАТ” при ОДМВР – Разград, за да подаде необходимите документи за издаване на СУМПС. Там подсъдимият представил на гишето на св. А. множество документи, между които и неистинско свидетелство за завършено основно образование през учебната 1995/1996г. в СОУ “Христо Ботев” – гр. Лозница, което свидетелство било със серия Е-05, №015234 и рег. №2311/15.06.2005г. С този неистински документ подсъдимият се сдобил по неустановен начин. Документът му бил необходим за да му бъде издадено свидетелство за управление на МПС, доколкото се изисквало водачите на автомобили да са завършили поне основно образование. Обвиняемият нямал завършено основно образование, но представил неистинския документ, за да удостовери, че има такова образование. Впоследствие на подсъдимия било издадано СУМПС №282290205/31.07.2013г. и контролен талон №5145989.

На досъдебното производство е назначена техническа експертиза, която установила, че подписа положен в графите “Директор” в инкриминираното свидетелство не е на свидетелката Р.К., която е била директор на училището в периода посочен в дипломата. Подписът положен в графа “Класен ръководител” в копието на инкриминираното свидетелство не е на А.Щ., посочен като класен ръководител. Отпечатъците от печат не са положени с печата на СОУ “Христо Ботев” – гр. Лозница.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Й.А. и Р.К., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетеля А. Щ. от досъдебното производство, прочетени в съдебното заседание, заключението на вещото лице, писмените доказателства. Относно фактическата обстановка спор не съществува, поради което съдът приема обвинението за доказано по безспорен начин от фактическа страна.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Е.С.С. е осъществил състава на престъплението по чл.316, пр.1 във вр. с чл.308, ал.2 от НК, тъй като на 30.07.2013г. в гр. Разград, съзнателно се е ползвал пред Й.И.А. – служител при Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Разград от неистински официален документ – свидетелство за завършено през учебната 1995/1996г. в СОУ “Хр. Ботев” гр. Лозница, Община Лозница, обл. Разград основно образование, серия Е-05, №015234 и рег. № 2311/15.06.2005г. на името на Е.С.С., като от него за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност. В случая става дума именно за неистински официален документ – такъв който за да е редовен следва да се издаде от съответни длъжностни лица, в кръга на службата им и в рамките на тяхната компетентност. Нестинността на този документ се състои в това, че същият не е бил издаден от лицата посочени в него като негови автори. Документът не е издаден от учреждението посочено като издадел на същия. Касае се за документ за завършено образование, което и квалифицира деянието по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 от НК. Деянието е извършено от подсъдимия със самото депозиране на документа пред съответния служител, с цел да удостовери съответни обстоятелства. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл – същият е бил наясно, че никога не е учил в посоченото учебно заведение и в този смисъл е удостоверявал обратното с един неистински документ.

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът отчита като отегчаващи обстоятелства многобройните предишни осъждания на същия. Очевидно подсъдимият Е.С. е личност с висока степен на обществена опасност, което и не може да не се вземе предвид при индивидуализацията на наказателната отговорност. За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години /чл.308, ал.2 НК/. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, който размер е под средния законов размер, като може да се разчита, че така целите на наказанието биха се постигнали. Доколкото подсъдимият е многократно осъждан и е изтърпявал наказания лишаване от свобода, така определеното наказание следва да се изтърпи ефективно в затвор при строг първоначален режим – чл.60, ал.1 във вр. с чл.61, т.1 от ЗИНЗПС.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: