МОТИВИ към Присъда № 95/04.03.2014г.

по НОХД №954/2013г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Д.С.Д. ЕГН ********** за това, че на 09.07.2001г. на път Е 70 /гр. Разград – гр. Шумен/, км.72+481м., в съучастие като съизвършител с две неизвестни лица, чрез използване на МПС – л.а. “Мерцедес” с рег.№ ***** и чрез използване на техническо средство /маркуч/, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 100 литра дизелово гориво на обща стойност 126.00 лева от владението на Г.М.Г. *** и 1 бр. резервна гума, комплект с джанта за товарен автомобил на стойност 350.00 лева от владението на В.И.Р. ***, всичко на обща стойност 476.00 лева без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като опита е останал недовършен поради независещи от дееца причини – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.18 ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Д. Д. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода ”, определено към минималния размер, в условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК, предвид дългия период на провеждане на досъдебното производство. Изтърпяването на наказанието да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за минималния изпитателен срок от три години.

Защитата на подсъдимия Д. Д., пледира, съдът да оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение, като счита, че той не е осъществил престъплението нито обективна, нито от субективна страна.

Подсъдимият Д. Д. не се признава за виновен, отрича да е извършил престъпно посегателство, моли за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени в съвкупност и по отделно доказателствения материал по делото, твърденията и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д.С.Д. е роден на ***г***, с постоянен адрес гр.Р., ***** и адрес за призоваване с. Т., община Ив. *****, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Д. Д. живеел в гр. Русе и управлявал л.а. „ Мерседес „ комби с рег. № ****, бял на цвят, собственост на баща му. На 09.07.2001г. около 03,00ч. с посочения автомобил и още две неустановени в хода на делото лица, подс. Д. Д. отишъл до бензиностанция „ Петрол „ на главен път Е – 70, на изхода от гр. Разград за гр. Шумен. До сградата на самата бензиностанция имало денонощно заведение наречено „ Европа „. Подс. Д. и лицата, които били с него, забелязали, че малко след бензиностанцията по посока гр. Шумен отстрани по посоката на движение, до пътя има паркирани два товарни автомобила с прикачени ремаркета. Единият от тях „ Мерцедес „ с рег. № *****, с прикачени към него две ремаркета, собственост и управляван от св. Г.Г. ***. Вторият „ Даф „ с рег. № *****, собственост и управляван от св. В.Р., който бил паркиран зад първия. Подс. Д. и двете неизвестни лица, спрели автомобила „ Мерцедес „, с който пътували на паркинга пред заведението „ Европа „, влезли вътре, видели водачите на товарните автомобили, които били единствени в заведението да вечерят и поръчали на бармана – св. Ив. И. да им сервира на масите пред заведението, две кафета и един чай. Малко след това свидетелите Г. Г. и В. Р. се прибрали по камионите си да спят. Подс. Д. Д. и лицата с него изчакали да мине известно време, за да заспят водачите на камионите, след което подс. Д. спрял автомобила малко пред първия камион, извадил от багажника му туби – 2 пластмасови от 30л. и 1 метална от 10л. Използвайки маркуч, подс. Д. и съучастниците му, след като успели да отворят капачката на резервоара на едно от ремаркетата на „ Мерцедес „ с рег. № *****, успели да източат 100л. дизелово гориво, като първата туба от 30л. ,която напълнили, подс. Д. прелял в резервоара на „ Мерцеде „-са, който управлявал. След товатримата успели да смъкнат от стойката /скара/ й, резервната гума на тов. Автомобил „ Даф „ с рег. № ****, при което подс. Д. се върнал до колата си , отворил багажника, за да я вкарат в него, но в същото време покрай тях минал патрулен автомобил в състав полицейските служители – св. Ил. С., св. Хр. Н. и св. Н. М.. В този момент подс. Д. затворил багажника на автомобила си, при което капачката на резервоара на товарното ремарке, която се намирала на задната броня на л.а. „ Мерцедес „, паднала на земята, непосредствено до автомобила. Лицето, което се намирало до подс. Д. побягнало и полицейските служители не могли да го заловят. Същите не видели второто неустановено в хода на делото лице. Свидетелите Ил. С., Хр. Н. и Н. М. лично възприели пластмасовите и металната туби в багажника на „ Мерцедес „ – а на подс. Д., липсващата капачка на резервоара на товарното ремарке, подпряната до стойката си гума до втория товарен автомобил, както и двете мокри петна под резервоарите на товарното ремарке и под л.а. „ Мерцедес „, възприели и наличието на капачката на резервоара на товарното ремарке, първо на задната броня на л.а. „ Мерцедес „, а след това и на земята зад него. Полицейските служители събудили свидетелите Г. Г. и В. Р., които след като огледали товарните си автомобили и ремаркетата, констатирали първият липсата на дизелово гориво, а вторията свалената от товарния си автомобил – резервна гума.

При разговор със св. Ил. С., по – късно в сградата на РУП, подс. Д. признал, че дизеловото гориво в тубите в багажника на автомобила му е източено от резервоара на ремаркето на товарния автомобил „ Мерцедес „ с рег. № ****, като е прелял и едно туба в резервоара на колата си. За резервната гума на втория товарен автомобил, подс. Д. споделил, че имали намерение да я откраднат. С протокол за доброволно предаване подс. Д. върнал източеното гориво.

От заключението на вещото лице по назначената СЦИЕ, прието без възражения в съдебно заседание се установява, че стойността на 100л. дизелово гориво и 1бр. резервна гума за товарен автомобил към момента на извършване на деянието е общо 476,00лв.

От заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебнопочеркова експертиза, прието без възражения в съдебно заседание, категорично се установява, че подписът за „ предал „ в Протокол за доброволно предаване на л.29 от материалите по ДП е изпълнен от подс. Д. Д..

Подс. Д. Д. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства – обясненията на св. Ил. С., лично и непосредствено пред съда и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК; на св. Хр. Н., лично и непосредствено пред съда; на св. Н. М.; на св. Г. Г., приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК; на св. В. Р., приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК и на св. Ив. И., приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК, които се подкрепят от писмените доказателства събрани в досъдебното производство и приобщени по реда на чл.283 от НПК: Съобщение за регистриране на престъпление от о.х., Протокол за оглед на местопроизшествие с фотоснимки, Протокол за доброволно предаване, Разписка, Справка от „ ПП – КАТ „ при ОДМВР – Русе, Справка за съдимост на подсъдимия, Декларация, Заключението на вещото лице по назначената СИЕ, Заключението на вещото лице по назначената съдебно почеркова експертиза, които ценени в съвкупност и поотделно, категорично и безспорно установяват обективната истина по делото.

От показанията на св. Г. Г., св. В. Р. и св. Ив. И., безспорно и категорично се установява, че с л.а. „ Мерцедес”, спрял пред заведението са пътували три лица, едното, от които подс. Д. Д.. Същите са пристигнали доста по рано от 04,00ч., изчакали са св. Г. Г. и св. В. Р. да се качат в камионите си и да заспят, след което са пристъпили към извършване на кражбата. Същите са заловени от полицейските служители по време на извършване на деянието, като двете неустановени лица са успели да избягат и се укрият. Видно от Протокол за оглед и фотоснимки, категорично се установява, че капачката на резервоара на товарното ремарке се намира непосредствено зад л.а. „ Мерцедес „, а преди това е видяна на задната броня на същият л.а. от св. Хр. Н.. Наличието на дизелово гориво, каквото всъщност е и не се отрича и от подс. Д. Д. в тубите, двете мокри петна под резервоарите на товарното ремарке и л.а. „ Мерцедес „, наличието на маркуч в багажника на л.а. „ Мерцедес” води до единствено логичният извод, че подс. Д. и неустановените 2лица са източили процесното гориво от товарното ремарке, прелели са част от него в резервоара на л.а. „ Мерцедес” и са съхранили останалата част в тубите. Тримата съучастници са имали намерение да отнемат и резервната гума от товарния автомобил на св. В. Р..

От изложеното съдът намира защитната версия на подсъдимия за крайно нелогична, неподкрепена с никакви доказателства и противоречаща на събрания доказателствен материал. Тази защитна версия подс. Д. започва да гради едва през 2013г., като има „ярки и подробни” спомени за случилото се преди 12години. Неоснователни се оказват твърденията му за полицейско насилие с цел изтръгване на обяснения, като индиция в тази посока са писмените му обяснения снети непосредствено след събитието и по същество пресъздадени от св. Ил. С. пред съда.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.18 ал.1 от НК.

От обективна страна – на 09.07.2001г. на път Е 70 /гр. Разград – гр. Шумен/, км.72+481м., в съучастие като съизвършител с две неизвестни лица, чрез използване на МПС – л.а. “Мерцедес” с рег.№ **** и чрез използване на техническо средство /маркуч/, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 100 литра дизелово гориво на обща стойност 126.00 лева от владението на Г.М.Г. *** и 1 бр. резервна гума, комплект с джанта за товарен автомобил на стойност 350.00 лева от владението на В.И.Р. ***, всичко на обща стойност 476.00 лева без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои, като опита е останал недовършен поради независещи от волята му причини.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, знаел е, че отнема вещи, които са чужда собственост, съзнавал е, че за отнемането за фактическото прекъсване на владението върху вещите използва техн. средство – маркуч, а за придвижване до и отдалечаване от мястото на престъплението ползва л.а. - “Мерцедес” с рег.№ *****, самото отнемане не е въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещите и да се разпореди с тях като със свои. Съзнавал е участието на другите две неизвестни лица, както и съвместните им общи усилия, носочени за постигане на една цел и съвместния принос на всеки един от тях към общия резултат. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици – да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението. Деянието останало недовършено във фазата на опита по независещи от волята на подсъдимия причини.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежа му да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.18 ал.1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от една до десет години.

Съдът намира за смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелствата, в конкретния случай, стадия на извършване на деянието – опит, както и продължилото над 10години досъдебно производство / разбира се по обективни причини/, което само по себе си е обстоятелство съгл. чл.6 от ЕКЗПЧОС, което следва значително да облекчи отговорността на подсъдимия. Ето защо съдът намира, че следва да определи наказание при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК, като намира за справедливо такова – „лишаване от свобода „ в размер на шест месеца, изтърпяването, на което следва да се отложи за изпитателен срок в размер на 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК.

Съдът счита, че така наложеното наказание в най-пълна степен отговаря на целите на генералната и специалната превенция и се явява максимално справедливо и годно да поправи и превъзпита подс. Д. Д.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на държавния бюджет сумата от 15.00лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на РС – Разград, сумата от 83,65 лв. представляваща разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: