Мотиви към Решение №100/06.03.2014г., постановено по НАХД №23/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия М.М.М. от с. Я. Гр. за това, че на 24.09.2012 в гр. азград е потвърдил неистина – че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, в писмена декларация от 24.09.2012г., която по силата назакон - чл.160, ал.1 от ЗДвП : “Дубликат на свидетелство за управление или контролния талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация” и чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи: “При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина” се дава пред орган на властта – Началник сектор Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Разград за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно, че е загубил свидетелство за управление на МПС– престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Производството е проведено в отсъствието на обвиняемия, тъй като са налице данни, че същият е напуснал страната. Назначеният му служебен защитник моли за минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият М.М.М. е роден на ***г*** Гр. Същият е неженен, неосъждан.

Обвиняемият М.М. притежавал свидетелство за управление на МПС № *** издадено на ***г. от ОД на МВР – Разград /бил правоспособен водач в категории В и М/. През лятото на 2012г. работел в Р Германия, където същото свидетелство му било отнето от немските власти във връзка с извършено нарушение – бягство от място на ПТП. След като се завърнал в България, на 24.09.2012г. обвиняемият подал пред св. Й. Ас. – служител на длъжност “Системен администратор” в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Разград, заявление за издаване документ за самоличност на български гражданин с вх. №*****г., с което заявил желанието си да му бъде издадено ново свидетелство за управление на МПС. Попълнил и подписал и декларация, като в същата декларирал, че е загубил своето свидетелство за управление, което не отговаряло на истината, тъй като в случая това свидетелство било отнето от полицейските служители на Р Германия, с което обвиняемият бил наясно. Въз основа на така подадената декларация на обв. М. било издадено свидетелство за управление на МПС № ****г., а предходно издаденото било обявено за невалидно. Впоследствие отнетото в Германия свидетелство за управление на МПС на обвиняемия било изпратено от компетентните немски власти в консулската служба на посолството в гр. Берлин. От там било изпратено в ГД “Национална полиция”, а оттам в ОД на МВР – Разград.

Назначена е графологическа експертиза, която установява, че ръкописният текст и подписа посочен в описаната декларация в графата “декларатор” е изпълнен от обвиняемия М..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на разпитан свидетел, писмените доказателствени материали, назначената експертиза. Всъщност спор относно фактите по делото не съществува, поради което и съдът приема обстоятелствата изложени в постановлението на прокурора за безспорно доказани.

Така с деянието си обвиняемият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК, тъй като на 24.09.2012 в гр. Разград е потвърдил неистина – че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, в писмена декларация от 24.09.2012г. , която по силата назакон - чл.160, ал.1 от ЗДвП : “Дубликат на свидетелство за управление или контролния талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация” и чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи: “При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина” се дава пред орган на властта – Началник сектор Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Разград за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно, че е загубил свидетелство за управление на МПС. В случая обвиняемия по силата на закон е бил задължен да удостовери в подадената декларация истината -чл. 160, ал.1 от ЗДвП предвижда, че дубликат на свидетелство за управление на МПС се издава, когато същото е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, за което притежателят подписва декларация. В случая обвиняемият е попълнил пред органите на властта декларация в която отразил невярното обстоятелство, че свидетелството му за управление на МПС е изгубено. Обвиняемият е действал с пряк умисъл – напълно целенасочено.

При определяне на наказанието на обвинаемия съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемия явно няма други противообществени прояви, намира, че на същия следва да се наложи наказание в размер равен на минималния, а именно глоба в размер на 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето му.

С оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: