Мотиви към Решение №146/27.03.2014г., постановено по НАХД №72/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия Ю.А.М. *** за това, че на 24.01.2014г. в гр. Разград е упражнявал професията “шофьор-такси”, притежаваща код 8322205 според Националния класификатор на професиите и длъжностите, 2011г., с МПС – лек автомобил “****” с регистрационен №*****, без да има съответна правоспособност /удостоверение/ /чл.18, т.5 от Наредба №34/06.12.1999г. на за таксиметров превоз на пътници – „Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания:…. точка 5 - да притежава удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община”/ и без да притежава съответното разрешение за извършване на таксиметров превоз /чл.24, ал.1 от Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници „Разрешението за извършване на таксиметров превоз и холограмата се издават от кмета на общината или от упълномощено от него лице за всеки отделен автомобил“ /, които документи е бил длъжен да носи / чл. 31, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници / – престъпление по чл.324, ал.1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Обвиняемият Ю.А.М. дава обяснения в които отрича вината си. Сочи, че колата е собственост на сина му и е „частен автомобил, а не такси“. Предприел пътуването по своя собствена цел-полагането на периодичен подпис в Бюрото по труда и случайно е срещнал и взел свои познати в автомобила си, като не бил искал от същите пари за превоза. Обвиняемият посочва също, че до преди година се е занимавал с такава дейност, но се е отказал след като брат му е бил осъден за същото и от тогава насам не се занимава с такава дейност. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият Ю.А.М. е роден на ***г***, бълг.гражданин. Същият е с основно образование, безработен, женен, неосъждан.

Обвиняемият Ю.А.М.,***, на 24.01.2014, сутринта, взел лекия автомобил на сина си “****” с регистрационен № **** и отишъл до центъра на село Д.. Там, от автобусната спирка в центъра на селото, обв.М. взел в лекия автомобил свидетелите С.Р., Р.И. / и внучето й/ и Б.Ф., като се уговорили, обв.М. *** срещу заплащане на сумата от 2 лева за всеки от свидетелите, която била определената цена за автобусните превози от селото до гр.Разград. Около 08,00 ч. обвиняемият заедно със свидетелите С.Р., Р.И. и Б.Ф. потеглили с лекия автомобил на обвиняемия, управляван от последния, от Д. за гр. Разград. По същото време служители на ОД на МВР – Разград и служители на “РД –ДАИ” – гр. Разград извършвали съвместна проверка по сигнали за извършвани таксиметрови превози от водачи, които нямали такава правоспособност. Сред автомобилите за които проверяващите имали информация, като извършващи такива превози, бил и автомобилът на обвиняемия. Служителите на “РД –ДАИ” – гр. Разград – свидетелите М. и И. били разположени около лозята по пътя гр.Разград - с. Д.. Около 8,15 те забелязали автомобила на обвиняемия, когато минал край тях и сигнализирали чрез телефонно обаждане на свидетелите Т.Х. и Кр.К. – полицейски служители, които били разположени на входа на гр. Разград. Влизайки в гр.Разград в района на “Дома за стари хора” автомобилът на обвиняемия бил спрян за проверка от служителите на КАТ. Повикани били и свидетелите М. и И.. След като извършили проверка на водача и пътниците, свидетели установили, че автомобилът се управлява от обв.М. и превозва свидетелите С.Р., Р.И. и Б.Ф. срещу заплащане, без да притежава съответното разрешение, за извършване на таксиметров превоз и удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, изискуемо съгласно чл.31, ал.1 от НК от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници. Още при първоначалният разговор на мястото на проверката св.Р.И. обяснила пред служителите на полицията, че са се договорили за заплащането с обв.М.. След това обв.М. и останалите свидетели били отведени в сградата на ОД на МВР-гр.Разград за изясняване на случая. Свидетелите Р.И. и Б.Ф. обяснили на служителите на полицията, че щели да заплатят на обвиняемия сумата от по 2 лв всеки от тях, според уговорката им. Св.И. заявила, че и друг път е пътувала с обв.М. срещу заплащането на сумата от 2 лв. равняваща се на цената на автобусния билет от с.Д. до гр.Разград. Дори предния ден е пътувала по същия маршрут с обв. По-късно на същия ден св.Г.М. *** съставил АУАН с бл. №182939/24.01.2014г. на обвиняемия, след което лекия автомобил бил задържан за срок от 6 месеца, чрез отнемане на свидетелство за регистрация и сваляне на предна регистрационна табела на автомобила. Същият бил откаран на охраняем паркинг в ЖК Орел, гр.Разград. От приложената към делото справка от изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”, Дирекция автомобилна инспекция-Русе, областен отдел „ДАИ”-гр.Разград е видно, че обв.М. няма издаван лиценз за управлявания от него лек автомобил „*****” с рег.№ *****за извършване на таксиметров превоз на пътници. Същият не притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. Няма удостоверение или лиценз за извършване и на обществен превоз на пътници. От приложената по делото справка от Община Разград също е видно, че обв.М. не притежава валидно разрешение за таксиметров превоз и не му е издавано такова. Последните обстоятелства не са спорни по делото.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства. Съдът се основава на първо място на свиделските показания, като относно показанията на свидетелите Р. И. и Б. Ф., съдът кредитира казаното от тези свидетели при първоначалния им разпит на досъдебното производство, а не и последващите им показания /тези в съдебната фаза/, които са явно недостоверни. В първоначалния си разпит свидетелите Р. И. и Б. Ф. са посочили, че обвниняемият редовно извършва такива превози срещу заплащане, като и в разглеждания случай те щели да му платят съответната сума за превоза. Разпитани впоследствие в съдебната фаза тези свидетели променят показанията си и сочат, че всъщност случайно били взети от обвиняемия за да пътуват заедно до гр.Разград и никакви уговорки за заплащане на превоза не е имало между тях. Съдът обаче намира, че следва да се кредитират обясненията дадени от тези двама свидетели на досъдебното производство, при първоначалния им разпит. Очевидно тогава тези свидетели са дали добросъвестни показания. Впоследствие, явно водени от мотива да помогнат на обвиняемия, тези свидетели променят показанията си. Без съмнение обаче достоверни са показанията, дадени от тези свидетели при първоначалните им разпити. За този извод съдът се опира на показанията на служителите извършили проверката – свидетелите М. и И., които присъствали при снемането на обяснения от св. Р. И. и тогава последната е обяснила, че обвиняемият извършва такива превози срещу заплащане и Р. И. щяла да му заплати сумата от 2 лв за превоза за нея и болното й внуче до гр.Разград /за детето обвиняемият не е искал заплащане/. И когато са пътували в автомобила тя е чула как водача се е договорил и с другите двама пътници за същата цена, т.е. имало е такъв разговор между тях. При проверката свидетелите още не били платили на обвиняемия само защото автомобилът му бил спрян от проверяващите преди това. Обвиняемият явно системно извършва дейност по превоз на пътници срещу заплащане, което е вършил и в конкретния случай на проверката. За този извод съдът се опира на показанията на свидетелите от досъдебното производство, които очевидно са били наясно, че обнивяемият извършва такива превози срещу заплащане и са ползвали услугите му и в други случаи. С оглед изложеното не могат да се кредитират обясненията на обвиняемия, че не извършва такива превози, а просто случайно взел тези свои познати за да ги закара до гр.Разград, за което те нямало да му плащат. По същите причини не се кредитират и твърденията пред съда на тримата пътници в автомобила му, които в показанията си на съдебната фаза прикриват обвиняемия, въпреки, че преди това двама от тях вече са го уличили с първоначалните си показания в досъдебната фаза. Именно показанията на въпросните двама свидетели от досъдебното производство /дадени при първите им разпити пред разследващия орган/ са правдиви и съдът се опира на тях при изграждане на изводите си, тъй като тези показания се покриват и с показанията на проверяващите. При това несериозно е да се твърди, че на досъдебното производство Р. И. и Б. Ф. първоначално били подписали някакви показания без да знаят какво подписват. Всъщност в разпита им проведен първоначално от разследващия орган тези свидетели са изнесли действителните обстоятелства по случая, което обосновава крайния извод, че обвиняемият е извършвал тези превози именно срещу заплащане и така е било и в процесния случай. Колкото до твърденията на обвиняемия, че ходил да се подписва този ден пред бюрото по труда, то това обстоятелство не изключва обстоятелството, че в същото време е вършил и превоз на пътници срещу заплащане. В крайна сметка е ясно, че явно непрекъснато пътувайки до гр. Разград във връзка с тези превози, обвиняемият е действал и по свои ангажименти, което обаче не променя характера на извършваната от него превозна дейност.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият Ю.А.М. *** е осъществил състава на престъплението по чл. чл.324, ал.1 от НК, тъй като на 24.01.2014г. в гр. Разград е упражнявал професията “шофьор-такси”, притежаваща код 8322205 според Националния класификатор на професиите и длъжностите, 2011г., с МПС – лек автомобил “****” с регистрационен №*****, без да има съответна правоспособност /удостоверение/ /чл.18, т.5 от Наредба №34/06.12.1999г. на за таксиметров превоз на пътници – „Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания:…. точка 5 - да притежава удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община”/ и без да притежава съответното разрешение за извършване на таксиметров превоз /чл.24, ал.1 от Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници „Разрешението за извършване на таксиметров превоз и холограмата се издават от кмета на общината или от упълномощено от него лице за всеки отделен автомобил“ /, които документи е бил длъжен да носи / чл. 31, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници /.

Обвиняемият е извършвал дейност която по своя характер се определя като таксиметров превоз на пътници. Извършвал е превози на лица срещу заплащане и то очевидно системно, както се установява от данните по делото, макар и последното да не е съставомерен признак. И на процесната дата обвиняемият е извършвал именно превоз на пътници срещу заплащане. Тази дейност обаче, която обвиняемият е извършвал е функция на съответна професия, а именно професията “шофьор-такси”, притежаваща код 8322205 според Националната класификация на професиите и длъжностите. Таксиметровата дейност е професия, за която се изисква специална правоспособност, а тази правоспособност се обуславя от наличието на съответна регистрация по смисъла на чл.4 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС, която пък е възможна при наличието на съответна професионална компетентност – чл. 4, т.2 от Наредбата. Израз на тази правоспособност е получаването на необходимото “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”, които водачът следва да носи при извършването на превозите, съобразно изискванията на чл.31, ал.1 от същата наредба. Тази наредба изисква провеждане на изпити за професионална компетентност, при успешното издържаване на които само могат да бъдат издадени изискуемите разрешение и съответно удостоверение – чл.6, ал.3. Обвиняемият не е полагал такива изпити и няма нужната правоспособност за осъществяване на посочената професия, няма професионална компетентност. Той обаче е извършвал дейността, изразяваща същността на тази професия и в този смисъл е осъществявал тази професия без да има правоспособност. От субективна страна е действал с пряк умисъл, напълно съзнавайки какво върши и липсата на правоспособност за това.

При определяне на наказанието на обвинаемия Ю.А.М. *** съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от сто до триста лева, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а, ал.1 от НК в настоящата му редакция предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Наказанието на обвиняемия следва да се определи именно в тези рамки, тъй като чл.78а, ал.5 от НК в случая не може да се приложи, понеже в специалната част на НК за престъплението се предвижда не само глоба, а и по-тежко наказание, каквото е лишаването от свобода. Съдът като отчита, че обвиняемият не е лице с висока обществена опасност, намира, че размерът на глобата в случая следва да е равен на минималния по чл.78, ал.1 от НК, а именно 1000 лв, като този размер на санкцията в случая е достатъчен за поправянето му.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: