МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 139/26.03.14 г. по АНД № 78/14 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на Х.Ю.Д. за това, че на *** г. в гр. Р. е потвърдил неистина – че е изгубил лична карта № ***, издадена на *** г. от ОД на МВР Р. в писмена декларация, която по силата на закон – чл.8 ал.2 от ЗБЛД се дава пред орган на властта – министерство на вътрешните работи, за удостоверяване истинността на декларираното обстоятелството, че документа е изгубен – престъпление по чл. 313 ал.1 от НК.

Обвиняемият не се явява в съдебно заседание и на дава обяснения по отразените в постановлението обстоятелства.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен за извършеното престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи наказание “глоба” към минималния предвиден от закона размер.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На името на обвиняемият бил издаден български личен документ - лична карта № ***, издадена на *** г. от ОД на МВР Р.

Първите дни на м. януари *** г., Д. продал на неустановено в хода на производството лице личната си карта за сумата от 40,00 лв.

Документът за самоличност бил преправен, като му бил придаден вид че е издаден на името на турският гражданин С. Ш., който го ползвал за да удостовери самоличността си при преминаване на ГКПП “Дунав мост – Гюргево” *** г. За престъплението по чл. 316 вр. с чл. 308 ал.2 вр. с ал.1 от НК, между Ш. и неговият защитник и РП Р., било сключено споразумение по реда на чл. 381 от НК, одобрено по образуваното НОХД № *** г. по описа на РС Р. Съдебното определение по делото влязло в сила на *** г., като с него било одобрено споразумението и в частта, с която на осн. чл. 53 от НК лична карта № ***, издадена на *** г. от ОД на МВР Р. на името на Д. е отнета в полза на държавата.

За да се снабди с нов документ за самоличност, обвиняемият на *** г. отишъл в група БДС при ОД на МВР Р., където попълнил декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБЛД, в която посочил: «Нямам си на представа къде си игубих личната си карта .. няма около 1 месец». Декларацията била подписана лично от обвиняемия, като в съдържанието на същата има изрично отбелязване за наказателната отговорност, която се носи по реда на чл. 313 от НК за деклариране на неверни данни. Документът бил приет и заведен от св. С. Т. – системен администратор в група БДС при ОД на МВР Р., ведно с попълненото от обвиняемия заявление за издаване на документ за самоличност, вх. № *** г. Въз основа на посочените действия на обвиняемия, била издадена нова лична карта с № ***, която той получил лично на на същата дата – *** г.

Според заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза, саморъчният подпис срещу “декларатор” в декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБЛД от *** г. г., подадена ведно със заявление за издаване на документ за самоличност, вх. *** г. е изписан от обвиняемия – Х.Ю.Д.. По отношение на ръкописният текст в декларацията, заключение относно авторството не е дадено, поради липсата на сравнителен материал за изследване.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите С. Т., П. М., Н. Ф., както и от събраните писмени доказателства /заявление за издаване на документ за самоличност, декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБЛД, копия на лична карта № ***, издадена на *** г. от ОД на МВР Р., протоколно определение по НОХД № *** г. по описа на РС Р./. Същите се подкрепят изцяло от заключенията по назначената по делото съдебно-почеркова експертиза. Посочените доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът счита, че същите пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло.

Обвиняемият е неосъждан. Същият е с основно образование, безработен, неженен. Според попълнената от него декларация за материално положение и имотно състояние не реализира доходи, не притежава недвижими имоти или МПС.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си обвиняемия е осъществил състава на престъплението по чл. 313 ал.1 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, Д. е потвърдил неистина в съставената и подписана от него декларация, материализирайки в същата обстоятелството, че притежаваният от него български личен документ – лична карта № ***, издадена на *** г. от ОД на МВР Р., е изгубен. Последното обстоятелство, по силата на Закона –чл. 8 ал.2 от ЗБЛД: «При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина», се удостоверява въз основа на инкриминирания документ – декларация. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 17 ал.1 от ПИБДС/отм. ДВ бр. 12/12.02.2010 г./ идентична с тази на чл. 17 ал.1 от ПИБЛД /обн. ДВ бр. 12/12.02.2010 г./, която вменява в задължение на лицето чийто български лични документи са изгубени, откраднати повредени или унищожени да удостоверят наличието на някое от посочените обстоятелства посредством декларация по образец в този смисъл. От значение за съставомерността на настоящото деяние е направеното отбелязване в съдържанието на инкриминираната подписана лично от обвиняемия декларация, на обстоятелството че издадената на негово име лична карта / представляваща български личен документ по см. на чл. 1 ал.5 т.1 от ЗБЛД / е изгубена от него и това, че по силата на посочената по – горе разпоредба на чл. 8 ал.2 от ЗБЛД, това обстоятелство се удостоверява чрез нея. С депозирането на декларацията пред надлежния орган на власт – съответното звено на МВР, изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление е било довършено от обективна страна.

Деянието е съставомерно и от субективна страна, като осъществено при пряк умисъл. Обвиняемият е знаел, че декларира невярно обстоятелство, че е изгубил документа си за самоличност, при положение, че същият е бил продаден от него, съзнавал е че декларацията се дават пред орган на властта – ОД на МВР за удостоверяване истинността на обстоятелствата, отразени в нея и че въз основа на невярното деклариране ще му бъде издадена нова лична карта, без наличие на предпоставките за това. Именно последното е било и целяно от него с подаване на инкриминирания документ. Ето защо, не само е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, но е и искал тяхното настъпване.

Съставомерността на деянието от обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемия за виновен по така повдигнатото обвинение. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до три години лишаване от свобода, обвиняемият е неосъждан, като не е освобождаван и от наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смегчаващи такива, касаещи личната опасност на обвиняемия бяха преценени чистото му съдебно минало, изразеното съжаление за извършеното, липсата на лоши характеристични данни. Като смегчаващо отговорността обстоятелство касаещо степента на обществена опасност на престъплението, съдът съобрази липсата на други общественоопасни последици извън тези обхванати от съставомерния резултат. Ето защо и като съобрази имотното състояние на обвиняемия, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание “глоба” в размер определен на минимума предвиден в закона, а именно – 1 000 лв.

Признаването на обвиняемия за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на наказателното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ