МОТИВИ към ПРИСЪДА № 148/28.03.14 г. по НОХД № 107/2014 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия С.С.Р. е за това, че за времето от *** год. в гр. Р., след като е осъден да издържа свой низходящ – същеря си И.С.Р. – р. на *** г., с решение № *** г. по гр. дело № *** г. на РРС, съзнателно не е изпълнил задължението си да заплаща месечна издръжка в размер на 110 лв., в размер на повече от две месечни вноски, на обща стойност 1100 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Подсъдимият дава обяснения, като твърди че е изплащал дължимите суми за издръжка за част от инкриминирания в обвинението период, а през друга част е бил регистриран в БТ, в който период е бил наложен и запор върху обезщетението му за безработица.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, като не му наложи наказание по реда на чл.183 ал.3 от НК, при наличието на предпоставките за приложение на посочения текст от закона.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № *** г. по гр. дело № *** г. на РРС, влязло в сила на *** г., подсъдимият е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетното си дете И. - р. на *** г., ежемесечна издръжка в размер на 110,00 лв., считано от *** г. След постановяване на посочения съдебен акт, за периода от м. април *** г., подсъдимият не е изплатил нито една месечна вноска от дължимите, за издръжката на непълнолетното си дете. От прочетените и приобщени по реда на НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, се установява, че подсъдимият не притежава земеделски земи в землището на територията на част от област Р*/л.34 от ДП/, същия не е получавал социални помощи /л.88 от ДП/, като по негова партида в АВ има данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на сделки с недвижимо имущество. /л. 77 – 81 от ДП/. През инкриминирания в обвинението период подсъдимият е работил по трудов договор от *** г. до *** г., заемайки длъжност “шофьор” с основно трудово възнаграждение от 414,00 лв./справка от ТД Варна на НАП – л. 66 – 69 от ДП/. За периода *** г., Р. е бил регистриран в ДБТ гр. Р*/ л. 73 от ДП/. Според обясненията на самия подсъдим, през инкриминирания период той не изпълнявал задължението си за издръжка, тъй като нямал възможност. Наложен бил запор върху следващото му се обезщетение за безработица и докато бил регистриран в БТ нямал парични средства. Обстоятелството, че не е изплащал издръжка на детето си от м. април *** г. , се установява и от показанията на майката на последното – св. М..

В хода на съдебното производство са представени доказателства удостоверяващи обстоятелството, че дължимата от подсъдимия издръжка в инкриминирания в обвинението размер е изплатена изцяло на непълнолетното дете. В тази връзка св. М. в съдебно заседание заявява, че непълнолетната е получила изцяло инкриминираната в обвинителния акт равняваща се на десет месечни издръжки сума от 1100 лв. В подкрепа на твърденията й са и представените от подсъдимия три вносни бележки /от 22.01.14 г., 12.03.14 г. и 17.03.14 г./ за телеграфни записи.

Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство посочени по – горе писмени доказателства и тези приети от съда в хода на съдебното следствие, както и въз основа на показанията на св. М., които доказателства като взаимно допълващи се и непротиворечащи, съдът кредитира. Същите установяват относимите към съставомерността на престъплението факти, поради което съдът намира, че въз основа на тях е доказана и действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка, изложена по – горе. Обясненията на подсъдимия, че е заплащал издръжката през част от инкриминирания в обвинението период, се опровергават от доказателствения материал по делото, поради което съдът намира същите за единствено защитна теза.

Подсъдимият е неосъждан /реабилитиран по право/.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Последният е бил осъден с влязло в сила решение, на гражданския съд да заплаща ежемесечна издръжка на свой низходящ – детето си И.С.Р. – р. на *** г.. Решението по гр.д. дело № *** г. на РРС, е влязло в сила, като със същото е определен и начален момент на дължимата издръжка - *** г. Началото на престъплението по чл. 183 от НК, което е типично продължено престъпление, е след изтичане на срока, от който насетне осъденият да издържа свой низходящ, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Ето защо и поведението на подсъдимия е съставомерно, не от м. април, за *** г., за който подсъдимият не е изплатил дължимата издръжка, а от м. юни *** г. Последното обстоятелство не влияе върху преценката за броя на непогасените вноски, респективно за размера на задължението на подсъдимия. Периода за който вноските са дължими е от м. април до м. ноември *** г. Тъй като *** г. непълнолетната дъщеря на подсъдимия е навършила 18 годишна вързаст, то считано от тази дата са настъпили и предпоставките погасяващи задължението за този вид издръжка. Последно посочените обстоятелства са от значение, както за преценка на размера на неплатената издръжка, така и за началния и краен период на осъществяване на претъплението по чл. 183 от НК. Безспорно установеното неплащане на седем от дължимите месечни суми за издръжка за периода от *** г. до *** г., представляващо и неизпълнение на съдебно установените алиментни задължения, осъществява състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК. При това положение следва да се приеме, че подсъдимият не е изпълнил задължението си да заплати 7 месечни вноски в размер на 110 лв., всяка от тях, в общ размер от 770 лв. По този начин, с бездействието си през посочения по – горе период, Р. е осъществил и изпълнителното деяние на престъплението, за което е повдигнато настоящото обвинение. Липсват твърдения, а и доказателства, подсъдимият да е бил в обективна невъзможност да заплаща издръжката, както и за наличие на пречки от непреодолим характер за изпълнение на посоченото задължение. Напротив, видно от доказателствата по делото Р. е реализирал доходи. Ето защо съдът намира за безспорно установено по делото осъществяването на всички съставомерни от обективна страна признаци на престъплението по чл. 183 от НК. Съдът намира деянието за съставомерно и от субективна страна. Самия факт на осъждане от гражданския съд и влизане на решението в сила, говори, че подсъдимият е знаел за задължението си и за неговия размер. Независимо от това , той не е изпълнявал същото при изградена представа за неговото наличие и за периода, в който същото не е изпълнявано, като е допускал /примирил се е/ с настъпването на престъпния резултат /изпадането в забава/. Ето защо съдът намира, че безспорно установена се явява и съставомерността на деянието от субективна страна.

Съставомерността на поведението на подсъдимия, предпоставя и признаването му за виновен в извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинението по чл. 183 ал.1 от НК, макар и за брой месечни издръжки /съответно размер/ и за период, различни от тези посочени в обвинителния акт.

Същевременно представените по делото доказателства, установяват обстоятелството, че действителното задължение на подсъдимия от 770 лв. е изплатено преди приключване на съдебното следствие от подсъдимия на неговата дъщеря. При липсата на данни за настъпили други, извън обичайно произтичащите от неизпълнението за издръжка, вредни последици за детето, съдът е задължена да приложи разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, като не наложи на подсъдимия наказание.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ