Мотиви към Решение № 126/19.03.2014г. , постановено по НАХД №190/2014г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена от И.И.И. *** проява на дребно хулиганство.

Нарушителят И.И. дава обяснения в които частично признава виновността с, но и отрича някои от обстоятелствата, посочени в акта.

По делото е било образувано наказателно производство, което е прекратено с мнение, че не е налице престъпление от общ характер и делото е изпратено от прокуратурата на наказващия орган по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намери за установено следното: На 02.09.2013г. в гр. Разград в ж.к. “Орел” И.И. се срещнал с А. Д., с която преди това съжителствал. Последната била придружавана от нейна приятелка – св. С. Б.. И. и Д. се скарали и започнали да се разправят, като в разправията се намесила и Б.. И. очевидно се афектирал и нанесъл няколко шамара с ръка в лицето на Б. Намесила се и свидетелката Г. В. /майка на Б./, но нарушителят ударил и нея и дори я ритнал. След това били повикани полицейските служители, които изяснили случая.

Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от приобщените показания на свидетелите Б., Д. и В. от прекратеното досъдебно производство, отчасти от обясненията на нарушителя и от писмените доказателствени материали. Очевидно нарушителят е бил афектиран от възникналия скандал и е проявил агресивност, както сам сочи. В разправията е нанесъл удари на С. Б., а след това и на нейната майка. Не се установява и пострадалата С. Б. да му е нанасяла удари – това твърди нарушителят, но никой от другите свидетели не сочи такова нещо.

При това съдът намира, че нарушителят И. И. e нарушил обществения ред и спокойствието на присъстващите и e предизвикал възмущението им. Проявата му, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява престъпление по чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно хулиганство по смисъла на УБДХ и подлежи на санкция по чл.1 от същия нормативен акт. Очевидно наличните данни не дават основание за категоричен извод кой в крайна сметка е инициирал скандала – нарушителят или свидетелите /кой е започнал пререканието/, но така или ииначе, нарушителят И. е проявил недопустима агресивност и то на обществено място от която е следвало да се въздържи дори и да е бил провокиран по някакъв начин от поведението на свидетелките.

При определяне на наказанието на нарушителя И. съдът отчита като смекчаващо обстоятелство частичните признания на нарушителя. Не може и да не се отчете, че от проявата му са минали няколко месеца. От друга страна характеристиката на нарушителя не е добра – същият е осъждан. При това съдът, като отчита всички значими обстоятелства, намира, че административното наказание на нарушителя следва да се определи по по - леката алтернатива на чл.1, ал.1 от УБДХ, а именно глоба, но в по-висок - в размер на 400 лева, като съдът намира, че по този начин целите на наказанието ще се постигнат.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: