Р Е Ш Е Н И Е
Номер 67 18.03.2014 г. гр.Разград
Разградският районен съд на 27.02.2014 г. в публично заседание в състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: П.Т.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 1093 по описа за
2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба с която са
предявени обективно и субективно съединени искове с правно осн. чл. 84, ал.3
във вр. чл. 86 във вр. чл. 45 ЗЗД, от Д.Р.Р., ЕГН **********, срещу Н.Н.К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Р., ж.к. O., №***, вх. ***, ет. ***, ап. *** и настоящ адрес с. Г., обл. Р., ул. И. № ***.
Ищецът иска, на осн. чл. 84, ал.3 във
вр. чл. 86 във вр. чл. 45 ЗЗД, ответника да бъде осъден да му заплати сумата от
4 880 лв. мораторна лихва за периода от ***г. до ***г. върху
сумата от 70 000 лв. представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди.
Ищецът сочи, че ответника по настоящия
иск на ***г., управлявайки лек автомобил марка „П.” с рег. № ***,
в посока с. Г. - гр. Р., който
автомобил има валидна застраховка гражданска отговорност в ЗК „Български имоти”
АД, нарушавайки чл. 20, ал.1 и ал.2, чл. 21, ал.1 и чл. 25, ал.1 и чл. 44, ал.2
ЗДвП, предизвикал ПТП. С това ПТП причинил на ответника: съчетана механична
травма с контузия на главата, гръдния кош, дясната ръка и подбедрицата;
охлузвания и кръвонасядания в областта на лицето, крайниците, гърдите и корема,
разкъсно контузна рана в областта на десния лакет. Контузия на гръдния кош, със
счупване на гръдна кост на 5 и 6 ребро в дясно. Излив на около 400 мл кръв в
дясната гръдна кухина. Отворено счупване в областта на десния лакет. Счупване
на вътрешния малеол на дясната глезенна става.
За това си деяние ответника е бил
признат за виновен по НОХД № ***г. по описа на РРС, за извършено престъпление
по чл. 343, ал.1, б. „б” пр. 2 във вр. с чл. 342, ал.1 НК.
По повод на тези увреждания и
претърпени болки и страдания, ищецът е предявил граждански иск против ЗК
„Български имоти” АД С. С влязло в сила решение по гр.д. № ***г. по описа на
РОС, ответника ЗК „Български имоти” АД бил осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 70 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
болки и страдания, ведно със законната лихва от ***г. – момента на предявяване на иска пред РОС.
С настоящия иск ищецът моли ответника
да бъде осъден да му заплати сумата от 4 880 лв. представляваща мораторна
лихва за периода от ***г., върху сумата от 70 000
лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Тъй като
ищецът почина в хода на процеса, в качеството на ищци по делото, на осн. чл.
227 ГПК, са конституирани следните негови наследници:
-
М.Н.Р., ЕГН **********,***
- съпруга,
-
П.Д.Р., ЕГН **********,***
- дъщеря,
-
Р.Д.Р., ЕГН **********,
гр. Б., комплекс З., блок ***, вх. ***, ап. *** - дъщеря.
В открито съдебно заседание, всички
ищци, чрез пълномощника си адвокат Е.Н. ***, поддържат изцяло исковата молба.
Излагат се подробни съображения.
Ответникът, чрез особения си
представител адвокат С.С. ***, депозира отговор на ИМ. Намира иска за допустим,
но неоснователен. В открито съдебно заседание, особения представител моли за
отхвърлянето на исковите претенции. Излага подробни съображения.
Третото лице помагач ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, депозира писмен отговор. Намира иска за
неоснователен и моли същия да бъде отхвърлен. Излага подробни съображения. В
открито съдебно заседание, при редовност в призоваването не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните в процеса писмени и гласни доказателства,
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Към
настоящото производство е приложено НОХД № *** г. на РРС. По това дело с
протоколно определение от *** г. е одобрено постигнато
между страните и РРП споразумение съгласно което ответникът Н.Н.К. се признава за ВИНОВЕН в това, че:
На ***г. на път *** от Р. посока с. Г. община Р. при управление на лек
автомобил марка П. с рег.№ *** е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП: “Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и “Водачите на
пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се
съобразяват с характера и интензивността на движението и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са
длъжни да направят всички възможно за да намалят скоростта или да спрат
превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението”; чл.21 ал.1 от ЗДВП
“При избиране скоростна на движение на
водача на ППС е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в километри в част за пътно превозно средство
от категория В за извън населено място – 90 км/ч.; чл. 25 ал.1 от ЗДВП: “Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение в частност за да
премине в друга пътна лента, за да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път или крайпътен имот, преди да
започне маневра трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, пред
него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение”, чл. 44 ал.2 от ЗДВП “Ако разминаването не може да се извърши безопасно
поради наличие на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът,
чиято пътна лента е заета е длъжен да намали
скоростта или да спре за да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства” и по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на Д.Р. ***, изразяваща се в контузия на
белия дроб с натрупване на патологична колекция кръв в дясната кръвна половина,
счупване на вътрешния глезен на десния крак, открито счупване на десния лакът –
лакътен израстък на раменната кост, счупване на V и VІ дясно ребро и гръдна кост, разкъсно-контузна рана на
десния лакът, както и кръвонасядания и охлузвания по лицето, крайниците,
гърдите и корема, причинили разстройство
на здравето, временно опасно за живота на пострадалия и довели до трайно
затруднение движението десния горен и долен крайник и трайно затруднение движението на снагата – престъпление по чл. 343 ал.1 б.”б” предл.2 във вр. с чл. 342 ал.1
от НК /като са нарушени чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21 ал.1 и чл. 25 ал.1 и чл.44
ал.2 от ЗДВП/. Наложено е и наказание.
С решение № *** от ***г.
по в.т.д. № ***г. на Апелативен съд – В., влязло в сила на ***г., е
частично потвърдено и изменено Решение № *** от ***г. постановено по гр.д. № ***г.
по описа на Окръжен съд – Р. Цитираното гражданско дело е било образувано по
искова молба на с правно осн. чл. 226 КЗ и чл. 86 ЗЗД на Д.Р.Р.
против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”. В това производство
настоящия ответник не е участвал. Автомобила на настоящия ответник бил
застрахован със застраховка Гражданска отговорност при ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”. По цитираното производство, ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”
било осъдено да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв. представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от ***г. /датата на подаването в съда
на исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата.
Горната
фактическа обстановка е безспорна и се установява от горецитираните граждански
и наказателни дела.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Според
настоящия състав, тъй като ответника не е бил страна по горицитираните дела по
описа на РОС и ВАпС, с които застрахователя е осъден да заплати на ищеца сумата
от 70 000 лв. за неимуществени вреди, то на осн. чл. 298, ал.1 ГПК решенията
по тези дела, не се ползва със сила на присъдено нещо спрямо ответника.
В случая
исковата претенция представлява акцесорна такава – законна лихва върху
главница, която главница обаче е определена по дело по което ответника не е
бил страна. След като Решенията с които е присъдената главницата нямат сила на пресъдено нещо
спрямо ответника, т.е. ответникът не дължи главницата от 70 000 лв., то
същият не дължи лихва върху тази главница.
Ето защо,
съдът намира исковата претенция за неоснователна.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от :
1.
М.Н.Р., ЕГН **********,***,
2.
П.Д.Р., ЕГН **********,***,
3.
Р.Д.Р., ЕГН **********,
гр. Б., комплекс З., блок ***, вх. ***, ап. ***
против
Н.Н.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Р., ж.к. O., № ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** и настоящ адрес с. Г., обл. Р., ул. И. № ***,
иск за заплащане, сумата от 4 880 лв. представляваща мораторна лихва за периода от
***г. върху сумата от 70 000 лв. представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди на осн. чл. 84, ал.3 във вр.
чл. 86 във вр. чл. 45 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Разградски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: