Р Е Ш Е Н И Е

Номер 80 17.03.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На единадесети март две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1136 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Д.Д.П., П.П.П. и Я.П. ***, с която е предявен иск, за установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор №****по КККР на с.Гецово, общ.Разград с площ 7542кв.м. находящ се в местността “Ясаците” с предназначение на територията земеделска земя и начин на трайно ползване - нива при съседи: ПИ с №1858921.4, 18589.21.159,18589.21.5, 18589.105.942, 18589.21.6, 18589.501.4, 1589.501.3, 18589.502.904, 18589.21.1, 18589.21.2, 18589.7.656. Сочат, че са наследници на П. П.П., който приживе е придобил от баба си чрез покупка празно дворно място с площ 7330кв.м., находящо се в землището ва гр.Разград, кв.Гецово, съставляващо имот с планоснимачен №3 извън регулационния план на кв.Гецово, при посочени съседи. Към настоящия момент този имот представлява претендирания ПИ. Наследодателите им приживе са разделили и съответно се разпоредили с притежаваните от тях общо около 10 дка земя и построените върху тях сгради в полза на своите деца и внуци, включително и с процесния. До петдесетте години на миналия век имотът е представлявал лозе, по-късно изкоренено и превърнато в зеленчукова градина, засаждана с култури. Имотът е владян от наследодателя им, а сега и от ищците. Същото е декларирано като тяхна собственост и съответно заплащани данъци, притежават документ за собственост, имотът има и административен адрес, поради което не са предприемали възстановяването му съгласно ЗСПЗЗ. Същият въз основа на Заповед №781 от 24.06.2013г. на кмета на Община Разград като непотърсена земя по смисъла на чл.19 от ЗСПЗЗ и общинска собственост е обявен на търг.

Ответникът намира иска за неоснователен поради това, че имотът е със статут на земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и е общинска собственост по силата на закона. Твърди, че по отношение на имота е проведена процедурата по чл.19 от ЗСПЗЗ - влязъл в сила план за земеразделяне за землището на с.Гецово и одобрена карта на съществуващи и възстановими стари реални граници от 06.06.1995г. Оспорва придобивното основание на наследодателя на ищците, като счита, че нотариалния акт от който черпят правата си, е нищожен - като противоречащ на закона и като договор върху неоткрито наследство/чл.26 ал.1 пр.1 и пр.4 от ЗЗД/, както и поради липса на предмет, тъй като имотът по време на сделката не е индивидуализиран, липса на посочване на документ, от който праводателя им черпи правото си. Липса на пълна идентичност на придобития от наследодателя на ищците и претендирания имот. Счита, че претендирания имот е земеделска земя, подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ, намира иска недопустим поради невъзстановяване правото на ищците въз основа на ЗСПЗЗ и поради липса на правен интерес.

Предявеният иск е допустим – налице е правен интерес за ищците по установителния иск, тъй като твърдяното право на собственост се оспорва от ответника, който от своя страна претендира правото върху имота, и е допустимо по съдебен ред да се защити претендирано право на собственост върху имот със статут по чл.19 ЗСПЗЗ. Освен това и след отговора ответникът оспорва предявеният иск по същество, като твърди право претендирано от ищците, което е най-яркия пример за съществуване на правен интерес от такъв иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

Ищците са наследници на П. П.П.. Последният е син на Н.П. Н/Р., С./. На 14.02.1958г. е била извършена съдебна делба съгласно протокол по гр.д. №204 от 14.02.1958г./л.57/, като в дял на Н.П. Р. по мъж П. ***, се дава нива от 5,7 дка в с.Гецово, при съседи: улица, път за блоковете на ТКЗС “Червена звезда” с.Гецово, блок ТКЗС “Червена Звезда” същото село и наследници на П. Р. Д. в кв.4, парцел І-35, както и заедно с Д. П. Р. като наследници на П. Р. Д., получава в общ дял по равни части – дворно място от 1 дка, заедно с построената в него къща в с.Гецово, при съседи: улица, наследници на П. А. и Наследници на П. Р. Д. Процесния имот е изключен от регулацията на с.Гецово, с регулационния план одобрен със заповед №1050 от 1965г. Към настоящият момент, тази част от имота представлява ПИ – нива с идентификатор №18589.21.3 по КККР на с.Гецово, общ.Разград одобрени със заповед РД-18-4/24.01.2008г. на ИД на АКГГ-Разград с площ 7542 кв.м., в местност “Ясаците”. На 22.05.1991г., Н.П. Н., е призната за собственик по наследство и давностно владение върху недвижим имот – празно дворно място от 7330кв.м. съставляващо имот с планоснимачен №3 извън регулационния план на Гецово при съседи: улица, Н.П., Д. Т. и П. С., съгласно н.а. №** том * дело №****г. Съгласно н.а. №93 том ІІІ дело №1036/1991г. Н.П. Н. чрез пълномощник, продава на внука си П. П.П. правото на собственост върху описания вече имот. За процесния имот е проведена процедура по чл.19 от ЗСПЗЗ, а именно влязъл в сила план за земеразделяне на землището на с.Гецово и одобрена карта на съществуващи и възстановими стари реални граници от 06.06.1995г., като е съставен Акт за общинска собственост №2160/15.08.2013г., тъй като за имота не е била проведена реституционно производство, не е бил заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ.

От констатациите по назначената техническа експертиза се установява, че процесния имот за първи път е заснет и нанесен върху кадастралния план на село Гецово, послужил за основа на одобрения със заповед №44 от 27.08.1916г. регулационен план с планоснимачен №35, като за негов собственик в разписния списък към този план е записан П. Р. Д. В плана за регулация от 1916г. за имота са отредени УПИ с №№І-35 и VІ.35 в квартал №4. По време на действието на този план е била извършена делба на поземления имот по гр.д. №204 от 14.02.1958г., съгласно която дъщерята Н.П. Р./Н/ е получила в дял имота, който е описан в дял І. В регулационния план на с.Гецово одобрен със заповед №1050/22.11.1965г. процесния имот е заснет и нанесен с планоснимачен №3, за който са отредени УПИ с №№І-3 и ІІ-3 в квартал №66, които са разположени в североизточния край на имот с №3, а останалата част от имот с този номер е изключена от границите на регулационния план от 1965г. През 1991г. съгласно н.а № 35 от 22.05.1991г. Н.П. Р./Н./ е призната за собственик на частта на имот в пл. №3, която е извън границите на регулационния план. Същия имот последната го продава на наследодателя на ищците П. П., съгласно н.а. №93/22.05.1991г. През същата година, наследодателят на ищците продава на Н. И. А. част от имот с пл. №3 в размер на 640кв.м. съгласно н.а. №46/11.07.1991г. В плана за земеразделяне на с.Гецово от 1995г. процесния имот е нанесен във вида, в който е бил изобразен върху кадастралния план одобрен от 1965г., като в графата “собственик” е вписано “земи по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ” имотът е записан с №021003 в картата за възстановена собственост/КВС/. В емлячния регистър на с.Гецово на стр.377 срещу името на П. С. Н. е описана собствеността на семейството на Н.П. Н.: нива в ТКЗС-6дка, лозе в м. ”Троско” -1,4дка, нива в м.”Троско” -0,3дка и дворно място – 5 дка. В кадастралната карта на с.Гецово одобрена със заповед №РД-18-4 от 24.01.2008г. процесния имот е заснет и записан с идентификатор І18589.21.3 във формата местоположението и размерите на имот №021003 по КВС. За същия имот е съставен Акт за общинска собственост №2160 от 15.08.2013г.

Според заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза се установява, че семейството на Н.П. Н. е било член кооператор в ТКЗС, като е участвало с нива от 6 дка. Процесния имот с №18589.21.3 представлява земеделска земя в съществуващи реални граници, чиито източна, южна част от западна и част от северна граница са непроменени от първата му графична регистрация до настоящия момент. Същият се владее и ползва от ищците по делото в настоящия момент. Между процесния имот и бившите блокове на ТКЗС съществуват територии представляващи общински мери и пасища. По границите на имота съществува залесяване с дървета. Не са установени данни имотът да е бил част от стопански двор или да е бил отчуждаван за мероприятия предвидени в устройствените планове на селото. Действителната квадратура на процесния имот може да бъде установена, след извършване поправка по кадастралната карта, с която да бъдат нанесени действителните граници на съседни имоти които да се заснемат. В с.з. вещото лице пояснява, че има имот който не е отразен в кадастралната карта, описан в т.7 от заключението, който не е изобразен, а имотът със сив цвят на скицата /л.79/ не е заснет вярно. Точната площ на процесния имот, който е отразен с жълт цвят на същата скица, не може да се определи, докато не се извърши ново заснемане, тъй като е използван графичния материал от плана от 1965г. На наследодателя на ищците – Н.П. Н. и на съпруга и, не са били възстановявани земи по ЗСПЗЗ. Приложена е опис-декларация от 1948г. за притежаваните от семейството на наследодателя на ищците имоти подлежащи на коопериране. Съдът няма причина да не кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и обосновано.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

При заявен положителен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже факта на притежаване правото на собственост в случая от страна на неговия наследодател. От представените писмени доказателства – протокол за извършена делба от 1958г., нотариални актове, както и от заключението не вещото лице се установява, че имотът е бил собственост на наследодателя на ищците, владеел се е от него, а в момента от ищците по делото, същият е земеделска земя, като няма данни да е бил внасян в ТКЗС, както и да е бил отчуждаван за мероприятия предвидени в устройствения план на населеното място. Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези които са кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е кооперирин по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им. Поради което съдът намира, че н.а.№93/1991г., не е нищожен в какъвто смисъл е възражението на ответника. Това, че в същият не е вписан номера на документа за собственост, представен пред нотариуса не е води то такива последици. Установено е също така, че имотът не е заявяван от ищците или наследодателя им за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Внесените от семейството на наследодателя на ищците 6 дка ниви в ТКЗС, съгласно емлячен регистър и опис-декларация, са различни имоти от процесния. Посочената съдебна практика от ответника в писмена защита, с която обосновава възражението си за нищожност на посочения нотариален акт е неотносима. Същата касае индивидуализация на подлежащи на възстановяване зем. земи в стари реални граници, които не са запазени върху терен. Последното посочено от него решение №761/00г. по гр.д. №2025/99г. на ІV г.о. на ВКС, се отнася до нищожност на договор за продажба на неиндивидуализирана земеделска земя, която е била кооперирана, но по отношение на която няма влязло в сила решение на ПК за възстановяването и. Настоящият имот обаче се установи, че не е кооперирана земеделска земя отнета от собствениците, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ, не са налице сочените пороци за нищожност на нотариалния акт обективиращ продажбата и. На следващо място, обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не означава автоматично, че е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - в този смисъл практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК– Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І г.о., р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. ІV г.о., р-е №488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/2010г. І г.о. Поради което е неоснователно възражението на представителя на ответника, че след като имотът е извън регулация и наследодателя на ищците е бил член на ТКЗС, то същият подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ и след като не е заявен, то същите са загубили правото си на собственост. Напротив имотът явно е владян от неговите собственици съгласно и заключението на вещото лице, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС, да е отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и съответно да се причисли като имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение имотът, не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не става общинска собственост, в този смисъл и практика по чл.290 от ГПК – р-е №310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. Іг.о. Освен това се установи, че спорният имот е изключен от регулация с плана от 1965г., след създаване на ТКЗС, което е допълнителна индиция, че земята е останала за лично ползване на собственика и, който е запазил правото си на собственост. Неоснователно е на следващо място възражението на представителя на ответника, че е недопустим искът предявен от ищците, тъй като площта на имота била различна от доказаната - според него се установява, че е 5700кв.м, а и с оглед продадените 640 кв.м. на Н. А., а исковата претенция е за имот от 7542кв.м. Искът е допустим, тъй като имотът е индивидуализиран в исковата молба съобразно актуалното му регулационно състояние – действащата кадастрална карта на с.Гецово. Каква е действителната площ на същият и това, че евентуално е различна от придобитата от наследодателя на ищците е обстоятелство, което не изключва идентичността на имотите. Съгласно и задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, за да се установи идентичност между два имота съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници. Площта на имота не е присъщ белег, тъй като зависи от начина на измерване, или може да се промени при изменение на плана, в този смисъл р-е №672/07.03.2011г. по гр.д. №1584/2009г. І г.о. В случая имотът е с местоположение и граници съобразно проследения в заключението на вещото лице имот собственост на наследодателя на ищците. Съдът намира, че ищците доказаха придобивното си основание, а ответникът не доказа, че имотът е от категорията на тези по чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в негова тежест бе да установи правоизключващото си възражение. След като имотът не е бил отнеман от наследодателя на ищците от гледна точка на реституционното законодателство, не може да се обоснове отнемане от държавата и съответно основание за възстановяване по ЗСПЗЗ, не е станал общинска собственост, поради което искът е основателен и доказан.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищците направените разноски, включващи заплатени такси и адвокатско възнаграждение в размер общо на 370лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК****, гр.Разград бул.”Бели лом” №37А, представлявана от Кмета Д. С. Б., че Д.Д.П., ЕГН********** П.П.П., ЕГН********** и Я.П.П., ЕГН********** ***, са собственици на поземлен имот с идентификатор №18589.21.3 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Гецово, общ.Разград, одобрени със Заповед №РД-18-4/24.01.2008г. с площ 7542кв.м./седем хиляди петстотин четиридесет и два квадратни метра/ находящ се в местността “Ясаците” с предназначение на територията земеделска земя и начин на трайно ползване - нива при съседи: ПИ с №1858921.4, 18589.21.159,18589.21.5, 18589.105.942, 18589.21.6, 18589.501.4, 1589.501.3, 18589.502.904, 18589.21.1, 18589.21.2, 18589.7.656.

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК****, гр.Разград бул.”Бели лом” №37А, представлявана от Кмета Д. С. Б. ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Д.П., ЕГН********** П.П.П., ЕГН********** и Я.П.П., ЕГН********** *** 370лв./триста и седемдесет лева/ за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: