Р Е Ш Е Н И Е

Номер 72 14.03.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На четвърти март две хиляди и четиринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 1621/2013 г.

Производството с правно основание чл.50 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Й.А.С. срещу Г.Г.А., с която е предявен иск за заплащане сумата 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, за претърпени болки и страдания, преживян стрес и получени телесни увреждания, ведно със законната лихва. Сочи, че на 24.03.2012г. в района на “Борово око” в гр.Търговище около 13,30ч., пред сергия бира-скара върху нея паднал железен чадър, който бил под надзора на ответника и след удар по главата и лявата раменна област, била откарана в Спешно отделение Търговище. Получила силно главоболие, болки в лявата ръка, поради което посетила съдебен лекар и личния си лекар. Твърди че в резултат на удара и била причинена разкъсно-контузна рана в дясната теменнотилна част на главата, насиняване на кожата по задната повърхност на лявото рамо, палпаторна болезненост на централните зъби на горната и долната челюсти и изпитвала повече от месец болки и страдания.

Ответникът намира иска за неоснователен. Сочи, че действително е присъствал на изложението процесния ден, като около 13,30ч се появил много силен вятър/ураган върхушка/ под въздействието на който всичко в рамките на 10-20секунди буквално летели във въздуха, както и един чадър, при чието отскубване ищцата пострадала. Счита, че не носи отговорност тъй като се касае за непреодолима сила.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като обсъди събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 24.03.2012г. с внука си ищцата била в гр. Търговище, в местността Борово око, където се провеждала изложба на екзотични птици. Там заедно със свидетеля К. седнали да се почерпят на сергия бира-скара, която била стопанисвана от ответника. На същата имало маси, до тях чадъри – големи рекламни на “Загорка”. Чадърите били на стойка завършваща с четири крака, върху които имало квадратни бетонни плочки. В ранния следобед излязъл силен вятър, при което единият чадър паднал и ударил ищцата, която през това време тръгнала към внучето си, което било на близката детска площадка. Чадърът я ударил по лявото и рамо, главата и ищцата паднала на земята по очи. Била откарана в Центъра за спешна медицинска помощ в гр.Търговище, откъдето била изписана същия ден, тъй като отказала болнично лечение. На 27.03.2012г. била прегледана от съдебен лекар, за което било издадено съдебномедицинско удостоверение №36. Поради продължилите болки в лявата половина на гърба и лява ръка на 20.08.2012г. била прегледана от лекар невролог.

По делото по искане на ищеца са разпитани като свидетели С. К. и С. М., а по искане на ответника – Н. М. и Н. Т. Първият свидетел сочи, че бил с ищцата процесния ден на изложение в района на гр.Търговище, когато излязъл вятър, завъртял и един чадър се вдигнал, втори повлякъл след него. Ищцата станала от масата, чадърът се върнал и я ударил, тя паднала по лице на земята. Чадърите били сложени с плочки в четирите кюшета, върху краката му, които били от геобразни винкели. Като се вдигнал чадъра, плочките не се вдигнали.

Св. М. видял чадъра като литнал и повалил ищцата. Чадъра бил затиснат с квадратни плочки долу. Имало вихрушка, чадъра залитнал и я ударил. Не видял други вещи да падат.

Св. М. работела във фирмата на ответника и процесния ден била на бара, На ответника било оборудването - шатрите, масите и чадърите. Излязъл вятър, нещо като смерч вихрушка, изпочупил всичко, шатрата се сгромолясала върху нея и колежката и, хладилната витрина паднала. Обръщали се чадъри, маси, столове. Не видял за инцидент с ищцата. Чадърите били закрепени с шини за четирите крака на стойка, като в горната част били се изпочупили От направена снимка на колега, видяла, че болтовете на стойката били откъснати. Чадърите се изпочупили в горната част, където било платнището, долу нищо не мръднало.

Св.Т. сочи, че бил процесния ден на обяд на мястото, седнали да обядват със съпругата си на барбекюто на ответника, когото познавал, когато видял “смерч”, който се насочил към масите и чадърите на ответника и всичко се разлетяло във въздуха. На чадъра болтовете били скъсани, съборило всичко от масите, които били обърнати. Всичко продължило няколко секунди, видял паднал чадър. Основата на чадъра била хваната в земята имало планка, която се държи за тази основа с болтове, които били откъснати. Тази планка държала чадъра нагоре, като се скъсали тези болтове, горната част на чадъра излятеля. Била натрошена горна част на други чадъри. Не видял пострадали, видял вече падналия чадър.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза в резултат на инцидента на 24.03.2012г. ищцата е получила: Контузия на главата с разкъсно-контузна рана в дясната теменнотилна част и мозъчно сътресение леко изразено по тяжест-без изпадане в безсъзнателно състояние, с краткотрайно замъгление/степенно помрачение/ на съзнанието. Кръвонасядане в дясната половина на езика. Кръвонасядане по задната повърхност на лявото рамо към лопатката. Допълнително установено през м. август 2012г. травматичен ляв шийно мишничен плексит, характеризиращ се с болки в лявата раменна става при движение на ръката, намалена мускулна сила и чувствителност на лявата ръка, като последици и усложнение на контузията в областта на лявото рамо Описаните увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърд път или тъпоръбест предмет в дясната половина на главата и по задната повърхност на лявото рамо ... същите са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Среден срок за оздравителния процес около 10 дни за раната и кръвонасяданията и по-продължителен – няколко месеца на получения плексит в ляво. Оздравителния процес е протичал по-бавно на фона на съществуващо заболяване на пострадалата. В с.з. вещото лице уточнява, че оздравителния процес в случая е около месец за сътресението на мозъка, плексита, кръвонасяданията и контузията на лявото рамо, ако липсва на съпътстващото заболяване – полиневропатия. Съдът няма причина да не кредитира заключението на вещото лице, като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

От приетата справка от Метеорологична обсерватория Търговище се установява, че на 24.03.2012г. най-силен вятър е отчетен в 21 часа, средната му скорост е 6м/сек. С посока изток. През денонощието е било почти ясно, по-значителна облачност е наблюдавана в 7ч. и 21ч. съответно 3 бала и 4 бала. Не е било регистрирано явлението смерч или вихрушка.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Искът е частично основателен и доказан. Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вреди причинени от вещи отговаря собственикът и лицето под чийто надзор те се намират. В случая е налице втората хипотеза, вещта е била под надзор на ответника. Отговорността му е безвиновна и за да се ангажира, следва да се установи, че е вещта е под него надзор, че са нанесени вреди от вещта на ищеца, техния вид. В случая е безспорно, че вещта - чадър е под надзора на ответника, видно от показанията на св. М. Безспорно е, че чадърът е паднал и ударил ищцата, вследствие на което е получила и установените от вещото лице увреждания, като излитането на чадъра е в резултат на въздействие - силен вятър върху него. Ответникът се позовава на непреодолима сила, което съдът намира за недоказано. Непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. В случая не може да се приеме, че силният вятър /тъй като не се доказа от метеорологичната справка да е имало вихрушка/ да е непредвидимо събитие от извънреден характер, като не е налице и непредотвратимо събитие, тъй като с цел предотвратяване демонтирането на чадъра под въздействието на метеорологичните условия, дръжката е метална, завършваща с четири г-образни крака от винкел. Не е спорно по делото, че процесния ден е имало силен вятър, но съдът не кредитира показанията на свидетелите М. и Т., в частта в която сочат, че всичко се разлетяло, паднали маси и други големи вещи се обърнали както и чадъра на ответника, тъй като първия свидетел работи при ответника и в случая явно е заинтересован, показанията на втория свидетел са изолирани, противоречащи на показанията на свидетелите К. и М. Св.Т. сочи, че видял вече падналия чадър, но не видял ищцата, нито някой да е пострадал, а явно, че ищцата е получила увреждания от падналия чадър. Съдът няма причина да не кредитира показанията на свидетелите К. и М., като незаинтересовани, последователни, допълващи се освен помежду си, а така също и с останалите доказателства – експертизата и метеорологична справка, а на последно място от същата не се установява, да е било регистрирано явлението твърдяно от ответника. Явно плочите сложени върху четирите метални крака с които завършва стойката на чадъра, не са били достатъчно закрепени за земната повърхност и при поява на по-силен вятър чадърът се е наклонил и паднал. Освен това съдът намира, че ответника не доказа да е свързал здраво стойката на чадъра с долната повърхност на която е стоял, поради което не може да се позовава на случайно събитие. В този смисъл е и практиката по чл.290 от ГПК на ВКС р-е №166/10.03.2010г. по гр.д. №4284/08г. ІV г.о.- вредоносния резултат от непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение. Налице е причинна връзка между вещта и причинените на ищцата вреди. Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. С оглед характера и степента на травматичните увреждания на ищцата посочени от вещото лице – получени две леки телесни повреди, периода на оздравяване, който е около месец, при липсата на съществуващо заболяване съгласно приложеното решение на ТЕЛК, тъй като последното не е в резултат на инцидента, съответно би било обезщетение в размер на 3000лв. В останалата част до първоначалния размер искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Ответникът дължи заплащането на законната лихва, която е от деня на деликта, в случая от 24.03.2012г. до окончателното изплащане, на основание чл.84 ал.3 от ЗЗД.

С оглед основателността на претенцията ответникът дължи заплащане на адвоката на ищцата, сумата 320лв, на основание чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът от своя страна съгласно чл.78 ал.3 от ГПК има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 455лв.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК когато делото е решено в полза на лице освободено от такси и разноски, осъденото лице е длъжно да заплати същите. Поради което ответникът следва да заплати в сметка на РС държавна такса в размер на 400лв, както и възнаграждението за вещото лице в размер на 120лв., или общо в размер на 520лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г.Г.А., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на Й.А.С., ЕГН.********** сумата 3000лв./три хиляди лева/ за причинени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания и телесни увреждания на 24.03.2012г., ведно със законната лихва от 24.03.2012г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до първоначалния размер от 10000лв.

ОСЪЖДА Г.Г.А., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.В. ***20лв./триста и двадесет лева/

ОСЪЖДА Й.А.С., ЕГН.**********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.А., ЕГН********** сумата 455лв./четиристотин петдесет и пет лева/ за разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Г.Г.А., ЕГН********** да заплати по сметка на РС Разград сумата 520лв. /петстотин и двадесет лева/

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: