Р Е Ш Е Н И E

№ 49 13.03.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Г.М.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 1652 по описа за 2013г.

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Б” АД – гр. София срещу Е.О.Х., с която при условията на обективно съединяване на исковете, са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 10663,61лв. – главница по вноски по договор за кредит от 08.08.2007г., законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното им изплащане, сумата 1124,31 лв. възнаградителна лихва за периода 08.04.2012г до 20.06.2013г. и сумата 127,87лв. наказателна лихва за времето от датата, на която кредита е станал предсрочно изискуем до датата на предявяване на заявлението, ведно с направените в заповедното производство разноски в размер на 298,55лв. Претендира и за заплащане на направените разноски в настоящото производство. Сочи, че по договор за предоставяне на потребителски кредит от 08.08.2007г. е предоставил такъв на лицето Р. С. О. в размер на 25000лв., който е усвоен, а със същия е уговорена солидарна отговорност на кредитополучателя и солидарния длъжник в лицето на ответника, че кредитополучателя е изпаднал в просрочие от 08.04.2012г. Срокът на договора е 08.08.2014г., като на основание чл.3 във вр. с чл.5 от същия, с изтичането му кредитът става изискуем, настъпили са предпоставки за цялата кредитна експозиция съгласно чл.17 б./в/ от договора. Твърди се, че по реда на чл.417 от ГПК срещу ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №1075/2013г. на РС Разград, като срещу заповедта за изпълнение длъжникът – ответник е подал възражение на основание чл.414 от ГПК.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът не оспорва, че е страна по договора, като твърди, че по изпълнителното дело №20137860401393 на ЧСИ М. М. район на действие СГС образувано срещу него от ищеца, по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №1075/2013г. на РРС, сумата била изцяло погасена от страна на ответника. Счита иска за неоснователен поради извършените плащания в хода на заповедното производство, които намира, че следва да бъдат съобразени по смисъла на чл.235 от ГПК.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно твърденията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.08.2007г. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 25000лв. между ищеца и ответника, който е солидарен длъжник. Сумата е усвоена, а по договор кредитополучателя е спрял плащанията, поради което е издадена е заповед за изплънение и изпълнителен лист по гр. дело № 1075/2013 г. по описа на РРС за сумите в претендирания размер, които са погасени от ответника, в хода на образуваното изпълнително производство. По тези обстоятелства не се спори между страните.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Предявеният установителен иск е допустим по смисъла на чл.415 от ГПК, по силата на който след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Безспорно е, че ответникът е задължен за претендираната сума по процесния договор, както и че същата е била погасена от него в хода на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения от заповедния съд изпълнителен лист. Спорно е в случая, дали извършените плащания – погасяване на цялото задължение в хода на изпълнителното производство от страна на ответника, следва да се вземат предвид като факт по чл.235 ал.3 от ГПК. Съдът намира, че в този смисъл направеното възражение от ответника е неоснователно по следните съображения: На първо място, предявения иск е за установяване на процесното задължение на ответника към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 20.06.2013г. От систематичното място на разпоредбата на чл.422 в глава ХХХVІІ от ГПК регламентираща заповедното производство като част от изпълнителното производство в част пета от закона, от препращането визирано в чл.422 ал.3 към чл.245 ал.3 изр. второ от ГПК, следва извода, че съществуването на вземането по заповедта за изпълнение срещу която длъжникът е възразил, следва да бъде установено към момента на подаване на заявленито за нейното издаване – в случая към 20.06.2013г., в какъвто смисъл е и самия петитум на иска. Поради това при разглеждане на иск по чл.422 от ГПК, конкретно въз основа на издадена заповед по подадено заявление по чл.417 от ГПК, не би следвало погасителното плащане в резултат на принудително изпълнение на невлязлата в сила заповед за изпълнение, да бъде преценявано като факт по чл.235 ал.3 от ГПК. Ако бъде установено, че към момента на подаване на заявлението вземането на кредтора не съществува, тогава установителния иск следва да бъде отхвърлен и при евентуално предварително събрани суми както е в случая, длъжникът може да се снабди с обратен изплънителен лист за тези суми, като недължимо платени съгласно чл.245 ал.3 от ГПК. Последната хипотеза приема, че длъжникът по индивидуално принудително изпълнение може да търси от кредитора, чието изпълнително основание е отпаднало с отмяна на съдебното решение и отричане със силата на присъдено нещо на «изплъняемото му право», а кредиторът от своя страна следва да върне полученото след отпадане на изпълнителното основание. Т.е. хипотеза отнасяща се до връщане на недължимо платени суми. В случая обаче длъжникът-ответник е направил плащане на суми в изпълнителното производство, за които не оспорва, че дължи и същите не са недължимо платени. Поради което извършеното погасителено плащане от страна на длъжника настъпило в резултат на предварително изпълнение, не следва да се счита като основание за отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането по същия, както бе отбелязон по-горе. Освен това както вече бе споменато претенцията е за установяване дължимостта на сумите към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, а не към настоящия момент. Претенцията на ищеза в частта и за разноските направени от него в заповедното производство, не са предмет на иска по чл.422 от ГПК. Отговорността за разноските следва да се реализира само чрез искане за присъждането им, но не и по пътя на установителния иск, поради което производството като неподустимо в тази част следва да се прекрати. В този смисъл е и практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК – Решение №40 от 05.06.2012г. по т.д. №148/2011г. І т.о.

По изложените съображения, предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Съобразно изхода по делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер общо на 358,55 лв.

Воден от изложеното съдът,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на “Б” АД, ЕИК****, че Е.О.Х., ЕГН********** дължи към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 20.06.2013г., сумата 10663,61лв./десет хиляди шестотин шестдесет и три лева и шестдесет и една стотинки/ – неиздължен размер на главница по отпуснатия кредит, ведно със законната лихва считано от 18.06.2013г. до окончателното плащане, сумата 1124,31 лв./хиляда сто двадесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ възнаградителна лихва за периода 08.04.2012г. до 20.06.2013г. и сумата 127,87лв./сто двадесети седем лева и осемдесет и седем стотинки/ наказателна лихва за времето от 09.04.2012г. до 17.06.2013г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр.дело № 1075/2013 г. по описа на РРС.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта по иска на “Б” АД, ЕИК**** срещу Е.О.Х., ЕГН**********, за признаване на установено че дължи направените в заповедното производство разноски в размер на 298,55лв./двеста деветдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/

ОСЪЖДА Е.О.Х., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на “Б” АД, ЕИК*****за разноски по производството сумата 358,55лв. /триста петдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от получаването му.

След влизането му в сила, същото да се докладва по гр. дело № 1075/13 г. по описа на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: