Р Е Ш Е Н И Е

№ 57, 12.03.2014г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и първи февруари две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Живка Ранкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1661 по описа за 20132г. на РРС

Предявен е иск по чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.68 ал.1 ЗС от Е.Д.Д. против Д.С.И., с които моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че е придобил собствеността върху гараж с идентификатор № 61710.505.710.2.16 по силата на 10 годишно давностно владение, упражнявано чрез трето лице-Д. Д. срещу заплащане на месечен наем от 40лв. Твърди, че страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на гаража с пълномощника на ответницата, като му е заплатил продажната цена при подписването на предварителния договор.

Ответницата оспорва иска като твърди, че не знае за сключения предварителен договор и че не е получавала пари нито от ищеца, нито от пълномощника. Счита, че предварителният договор е сключен при подаването на иска с цел да бъ9де ощетена от ищеца и свидетеля Д.Д. Твърди, че е декларирала гаража и плаща данъците му, както и че ищецът не е упражнявал фактическа власт върху имота нито сам, нито чрез св.Д.Д., на когото не е заплащал наем. Прави възражение за нищожност на предварителния договор, респ. за неговата унищожаемост.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Страните са били фактически съжителници, с прекъсвания до 2007г., като имат един син. На 29.04.1999г. св.Д.Д.е продал на ответницата собствения си гараж №10 в кв.81 за сумата от 1200000 неденоминирани лева, който ответницата е декларирала в данъчната служба на 12.05.99г. като свой. На 29.07.03г. ответницата е предоставила на св. Д. Д. пълномощно, с което го упълномощава да се разпорежда с гаража, както намери за добре, както и да получи продажната цена. На следващия ден 30.07.2003г. пълномощникът- св. Д. Д. сключил предварителен договор за покупко-продажба на гаража с ищеца за сумата от 4800лв., която получил напълно и в брой същия ден. При подписването на договора са присъствали двама свидетели-сем.Йорданови. В предварителния договор продавача, чрез пълномощник-св. Д. Д. поел задължение да снабди купувача с нотариален акт не по късно от 10.09.03г.

По делото са разпитани четирима свидетели: св. Д. Д. твърди, че е закупил гаража за да може да работи в него нощем, за да се успокоява. Прехвърлил фиктивно гаража на Д., която впоследствие искала да й прехвърли и апартамента. Д. му издала пълномощно да продава, да залага и да ипотекира гаража. Свидетелят твърди, че го е продал на ищеца с уговорката да го ползват заедно. Получил сумата от 4800лв., но твърди че не я е давал на ответницата, а ги инвестирал. Според свидетеля ответницата не се интересувала от неговите неща. Свидетелят твърди, че ползва гаража откакто го е купил, впоследствие съвместно с ищеца, но Е. не влизал в гаража без него. Свидетелят твърди, че е продавал и други свои вещи на Е.. Никога не е заплащал наем за гаража на Е., не е ставало въпрос за пари. Свидетелят твърди, че плащал данъците на гаража с пари, дадени му от ищеца. Единствено 2012г. ответницата е платила данъка, но свидетеля й възстановил сумата. Според свидетеля всички съседи зная, че гаражът е негов, а не на Д.. Виждат него в гаража. Някой знаят, че го е продал на Е.. Свидетелят твърди, че ответницата е била молена многократно да подпише декларациите за продажбата на гаража, но постоянно е отказвала. През м.08.2013г. ответницата му се обадила, че иска да продаде гаража, като свидетелят й отговорил, че тя няма гараж, че не е давала пари за него и да не мисли за него.

Св.И.Димитров син на ответницата и свидетеля Д.Д., твърди, че през 2012г. е станал свидетел на разговор на родителите си по повод желанието на неговата майка да продаде гаража тъй като й трябват пари за бала на сина им, за което баща му отказал и казал, че ще търсят друг вариант. Впоследствие свидетелят е чувал да се говори, че баща му е продал гаража на негов приятел, съсед.

Св.С. твърди, че през 2003г. е станал свидетел на подписване на договор за покупко-продажба на гаража, докато били в заведението срещу блока им. Свидетелят си спомня, че Е. дал на Д. 5000лв. Д. бил с пълномощно от съпругата му. След сключването на договора и двамата ползвали гаража. Д. си държал колата в него. Не знае Е. да има кола. Свидетелят твърди, че Д. често закъсвал за пари. Лятото на 2013г. Д. му бил казал, че ще има проблем с Д. за гаража, че искала да го продава. Искала Д. да го освободи. Свидетелят предполага, че гаражът е собственост на Д., но не е сигурен.

Св.Х. твърди, че Д. бил прехвърлил гаража на Д., тъй като тя искала да го съди за издръжка. Според нея гаражът бил издръжката на детето до навършване на 18 годишна възраст. На 18.10.13г. св. Д. Д. дошъл пред кварталното заведение, където ответницата й правела компания и й предложил 6000лв. за гаража, за да го прехвърлят на негово име. Д. казала, че 6000лв. не й стигат, и че иска 10000лв. Тогава св. Д. Д. казал, че гаражът е ипотекиран на някакви мутри във Варна. И друг път е ставала свидетел на разговори на двамата, при които Д. е искал на Д. да му подпише ново пълномощно, тъй като старото било изтекла. Д. винаги отказвала под някакъв предлог. Свидетелката не е виждала гаража, но е чувала че го ползва Д., като работилница.

Св.Ах., съсед който твърди, познава Д. и Д. От него знае, че те нямат гараж. Според свидетеля този гараж е на брата на Д., който живее от 2001г. в София. В момента Д. ползва гаража за автомобила и мотора си. Виждал е Е. един единствен път в гаража, да си говори с Д.. Е. няма кола, никога не е казвал да е купувал гаража.

По делото е представено удостоверение от ТД -НАП, офис Разград, че ищеца не е декларирал доходи от наем за периода 2003-2013г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира искът по чл.124 ал.1 ГПК за допустим. Разгледан по същество същият се явява неоснователен.

За да бъде признат ищецът за собственик на спорния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да докаже: 1.непрекъснато давностно владение /упражняване на фактическа власт върху имота сам или чрез другиго/ в продължение на десет години, 2.намерението си да свои имота, както и че е отблъснал владението на действителния собственик на имота. Началният момент на установяване намерението на своене е необходим, тъй като, за да е налице владение, е необходимо да бъдат доказани и двата му елемента- фактическата власт върху имота и обективираното намерение имота да се владее като свой. Самото упражняване на фактическа власт не може да бъде самоцелно, същото следва да бъде насочено срещу действителния собственик на имота, като се оповести пред него намерението имота да се свои, т.е. да е явно. Ищецът не доказа както факта, да е упражнявал фактическа власт върху имота, така и да е манифестирал това си владение спрямо ответницата. Д. твърди, че е придобил собствеността въз основа на давностно владение продължило повече от 10 години, като гаража държал за него св. Д. Д., срещу заплащане на месечен наем от 40лв. Това твърдение на ищеца бе опровергано от водения от ищеца свидетел св. Д. Д.. Същият е категоричен, че никога не е заплащал наем за гаража, като е имало уговорка да го ползват съвместно. От събраните гласни доказателства се установи, че ищецът реално не е ползвал гаража. Влизал е в него само в присъствието на св. Д. Д.. В гаража са се помещавали работилницата, колата и мотора на св. Д. Д.. В подкрепа на този извод са и показанията на св.Ах., който твърди, че е виждал ищеца при гаража един единствен път.

Показанията на св. Д. Д. за това, дали е съобщил на ответницата за продажбата са вътрешно противоречиви. Първоначално твърди, че е уведомил ответницата за продажбата, а после, че не я е информирал, тъй като тя не се интересувала от неговите неща. Тази противоречивост в поведението на свидетеля се дължи на факта, че той счита гаража за свой, а не на ответницата. Безспорно е по делото, че св. Д. Д. не е дал продажната цена на ответницата, а е инвестирал парите, както намери за добре. От показанията на св.И.Д., съдът намира за установено, че едва през 2012г. ищцата е разбрала за сделката, след като е уведомила свидетеля че желае да продаде гаража.

Твърдението на ответницата за нищожност, респ. привидност на предварителния договор не се установи в производството. Свидетелят на подписването му- С. е категоричен, че това е станало през 2003г., а не през 2013г. Този факт не влияе на горните правни изводи. Наличието на този договор може да бъде индиция за началния момент на намерението за своене на вещта, но не и за наличието му. В случая са налични доказателства в обратен смисъл.

Предвид неоснователността на иска на ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение от 300лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Д. ***, ЕГН ********** против Д.С.И. ***, ЕГН ********** установителен иск за собственост на имот с идентификатор №61710.505. 710.2.16 КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОЪСЖДА Е.Д.Д. да заплати на Д.С.И. сумата от 300лв., възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: