Р Е Ш Е Н И Е

Номер 71 10.03.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На четвърти март две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1697 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “В.” ЕООД срещу “Енерго-Про Продажби”АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът като абонат на ответника с клиентски номер 1800079974, абонатен №0601605046, не дължи сумата 1505,41лв. за ел. енергия., изчислена като корекция по фактура №0002961715/06.08.2013г. и фактура №002971101/14.08.2013г. Сочи, че на 02.08.2013г. служители при ответника извършили проверка на притежавания от ищеца и отдаден под наем на ЕТ “П”, като в съставения констативен протокол неправилно е отразено, че присъствалото лице е служител на ищеца, както и че констатираното неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа в помещение на адрес гр.Р***/склад/ не е стопанисвано, нито е собственост на ищеца. Поискал корекция на дебитно известие №0100014968/12.08.2013г., към посочените фактури, но му било отговорено, че допълнително начислената сума от ответното дружество е дължима. Твърди, че предприетата корекционна процедура е незаконосъобразно проведена, без наличие на предпоставки на чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, нарушени са разпоредби на ЗЕ и директиви на ЕС в областта на регулиране на пазара на електрическа енергия. Оспорва съдържанието на констативния протокол и справка. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът “Енерго-Про Продажби”АД, оспорва иска. Сочи, че е извършена проверка и демонтаж на СТИ на 02.08.2013г., отчитащо ел. енергията в обекта на ищеца, при която присъствали независими свидетели. Твърди, че вземането в размер на 1505,41лв. е възникнало на основание чл.200 от ЗЗД вр. с чл.24 от ОУ на ДПЕЕ и чл.38 ал.3 т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 02.08.2013г. е извършена проверка на СТИ, като е установено, че част от консумираната енергия от абоната не се измерва от СТИ. Сочи, че не е установена периодичността на извършване на техническите проверки на измервателните уреди, няма задължение за предизвестяване на потребителите за тези проверки. Налице е едностранна корекция на сметката на потребителя за консумирана в минал период електрическа енергия при неточност в измерването от СТИ, поради наличие на нормативна възможност за това/чл.83 ал.1 т.6 вр. с чл.98а ал.2 т.6 и чл.104а ал.2 т.6 от ЗЕ/, съобразно начина /методологията/ за определяне количеството доставена електрическа енергия уреден в чл.48 от ПИКЕЕ. Дерогация на тази преценка за неравноправност по ЗЗП по чл.1§2 от Директива 93/13/ЕИО от 5.04.1993 г. относно неравноправните клаузи м потребителските договори.

Предявеният иск е допустим – разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката обосновава наличието на правен интерес от отрицателния установителен иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът е ползвател на недвижим имот, находящ се в гр.Р****и е абонат на “Енерго-Про Продажби”, който доставя ел. енергията в този обект. С известие изх.№0100014968/12.08.2013 г. ответникът е съобщил на ищеца, че е преизчислил количествата енергия за клиентския номер и е издал фактура на стойност 1505,41 лв., съгласно КП №0071975/02.08.2013г., тъй като на 02.08.2013г. била извършена проверка в обект находящ се в гр.Р***/склад/, при която е констатирано неправомерно присъединяване в помещението на същия адрес, за което е била извършена проверка от служители на РУП Разград, с оглед извършено от неизвестно лице престъпление по чл.234в ал.1 от НК. Същият обект на адрес в ж.к.”О, е отдаден под наем от С. К. Д. на ЕТ “П” гр.Търговище, съгласно договор за наем от 23.08.2006г. /л.91/. Ищецът е наемодател на същия търговец по отношение на имот – магазин находящ се на ул.”В**

По искане на ищеца е разпитана като свидетел Й. Й.Н.. От показанията на св. Н. се установява, че същата работи в ЕТ “П”, която фирма е наемател на складово помещение в ж.к.”О, работи в книжарница, която се намира на ул.”В***, с наемодател ищеца. На 02.08.2013г. била извършена проверка от представител на ответника в складовото помещение на първия адрес.

Св. П.Н.Н. разпитан по искане на ответника е служител при последния и е извършил проверката на 02.08.2013г. на адрес ж.к.”О, като установил, че на клеморед захранван от една от фазите на електромера има прикачен проводник, който влиза в помещение, което установил, че е отдадено под наем на фирма, в която работела св.Н.. Същата му обяснила, че са наематели на два обекта. Поради факта, че в склада нямало електромер за това в констативния протокол изписали данните на ищеца. Не установил кой е наемател на обекта, където констатирал неправомерното присъединяване.

Вещото лице изготвило съдебно-електротехническа експертиза в депозираното заключение сочи, че СТИ е монтиран на мястото на потреблението през март 2011г. Не е възможно през него да бъде измерена цялата потребена електроенергия за периода 04.02.2013г. до 02.08.2013г. Схемата на свързване е променена, така, че СТИ не се води на отчет. Съгласно КП от 02.08.2013г. е констатирано неправомерно присъединяване към ЕРМ. Изчислена съгласно чл.48 ал.1 т.1 б от ПИКЕЕ количеството електроенергия е на стойност 512,13лв. от 01.08.2013г. до 31.12.2013г., а при липса на СТИ е 382,58лв. В с.д. вещото лице сочи, че свързването е към електромер, който се нвамира ввъв входа на обекта на «О**. Математически е вярно направеното изчисление по корекционната фактура съгласно и чл.38 т.3 от ОУ.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: В случая ответникът, който по този отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест, не доказа, че ищецът е собственик, респективно ползвател на обект в ж.к.”О***, където е била извършена проверка и където е установено, че СТИ не измерва потребеното количество енергия и поради което е съставена справка за корекция при неточно измерване на електрическа енергия в съответствие с чл.38 ал.3 т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Не бе установено съществуване на облигационно отношение между страните свързано с продажбата на ел. енергия доставяна до обект на адрес в ж.к.”О**. Абонат на този обект, съответно ползвател на ел.енергия не е бил ищецът, както и ответникът не е установил да е доставил на последния претендираните количества електрическа енергия на посочената стойност, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.

С оглед изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в производството за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 205,22лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че “В” ЕООД ЕИК*** седалище гр.Р***, представлявано от В. Д. Ц., не дължи на “Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК ****, гр.Варна, бул. Владислав Варненчик, Бизнес парк Варна, сграда №6, сумата 1505,41лв./хиляда петстотин и пет лева и четиридесет и една стотинки/ по дебитно известие №0100014968/12.08.2013г. към фактура №0002961715/06.08.2013г. и фактура №0029711101/14.08.2013г.

ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК ****, гр.Варна, бул. Владислав Варненчик, Варна Тауърс Г, ДА ЗАПЛАТИ на “В” ЕООД ЕИК**** седалище гр.Р***, представлявано от В. Д. Ц. сумата 205,22лв. /двеста и пет лева и двадесет и две стотинки/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: