Р Е Ш Е Н И Е

№ 104 31.03.2014 г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 27.03.2014 г., в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Атанас Христов

при секретаря Г.М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1970 по описа на Районен съд - Разград за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното :

Депозирана е молба от Д.Т., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адвокат М.Н.П. ***, с която са предявени обективно съединени искове срещу О.К.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Разград, ул. **** № **, вх. **, ет. **, ап. **, за заплащане на:

- сумата от 5 000 лв., представляваща главница по договор за заем сключен между страните на 06.04.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба – 09.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата,

- сумата от 267.24 лв – мораторна лихва върху горецитираната главница за периода от 01.06.2013г. до 09.12.2013г.

Претендират се и разноски.

Ищецът сочи, че на 06.04.2013г. предоставил на ответника в заем сумата от 5 000 лв., която ответникът се задължил да върне в срок до 30.05.2013г. На същата дата ответникът е подписал и разписка удостоверяваща горното. Ответника обаче не върнал сумата.

В съдебно заседание при редовност в призоваването ищецът не се явява. Явява се пълномощника му адвокат М.Н.П. ***, която поддържа исковите претенции. Представя подробна писмена защита.

Ответникът, с редовно връчени книжа, не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание, при редовност в призоваването не се явява и не изпраща представител. Не депозира становище.

Съдът, с оглед приетите по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

Видно от неоспорената разписка издадена от ответника, е че на 06.04.2013г. в гр. Разград, въз основа на неформален договор за заем, ответникът получил от ищеца в заем сумата от 5 000 лв., която се задължил да му върне на 30.05.2013г. /л.5/. Тъй като сумата не била върната в посочения срок, ищецът изпратил до ответника нотариална покана /л.6 и 7/, с която го поканил да му върне процесната сума, но без резултат.

Ответникът, чиято доказателствена тежест бе да представи доказателства за извършени плащания, съгласно неоспорения Доклад на съда, не представи никакви доказателства, че е извършил плащания по договора за заем.

Съдът въз основа на установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи :

Предявения иск е осъдителен такъв, като с него следва да се установи безспорно вземането на ищеца към ответника по договора за заем и да се осъди последния да върне това което е получил по договора. Съдът приема, че между страните е налице облигационно правоотношение изразяващо се в неформален договор за заем сключен на 06.04.2013г. Предмета на заема за потребление уреден в нормите на чл. 240-241 от ЗЗД са заместими вещи и най-вече пари. Съгласно нормата на чл. 240, ал.1 ЗЗД заемът за потребление е договор, с който заемодателят придава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление е от категорията на т.нар. реални договори т.е. договорът се смята за сключен от момента на предаване на заемната сума. Законодателят не е предвидил определена форма за сключване на договора за заем, като само когато той е възмезден уговорката за лихва следва да е в писмен вид. Единствено с оглед доказателствената му стойност съгласно нормата на чл. 164 от ГПК следва договора да е в писмена форма.

С оглед събраните по делото доказателства – неоспорената разписка подписана от ответника /л.5/, съдът приема, че ответникът реално е получил сума от 5 000лв., която е следвало да върне на определената в договора дата – 30.05.2013г., т.е. да я върне на падежа. В тежест на ответникът е да докаже със съответните доказателствени средства, че е върнал заетата сума, като ищецът следва да докаже единствено, че е предал вещта, т.е. че е налице реалност на сделката, което се установява от писмения документ. По делото не се спори, че ответникът не е върнал процесната сума. Ето защо, иска за главницата е основателен и следва да се уважи. Същата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба, до окончателното й изплащане, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Относно иска за заплащане на мораторната лихва, по чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД указва, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а последната с оглед нормата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Видно от представената разписка, е че сумата от 5 000 лв. е следвало да изплати на 30.05.2013г. След тази дата, т.е. от 01.06.2013г., ответникът е изпаднал в забава, като това е до предявяване на ИМ – 09.12.2013г.

Видно от неоспореното заключение на назначената съдебно икономическа експертиза, е че сумата на законната лихва за горецитирания период на забава е в размер на 267.24 лв. Ето защо, този иск, също се явява основателен и доказан.

По разноските.

Следва на основание чл. 78, ал.1 ГПК да се осъди ответната страна да заплати на ищеца за сторените деловодни разноските сумата от 874.22 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА О.К.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Разград, ул. ****** № **, вх. **, ет. **, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т., ЕГН **********,***, сума в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща главница по договор за паричен заем от 06.04.2013г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 09.12.2013г. – до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 267.24 лв. /двеста шестдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2013г. до 09.12.2013г., на основание чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 86, във вр. с чл. 84, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА О.К.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Разград, ул. ***** № **, вх. **, ет. **, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т., ЕГН **********,***, сума в размер на 874.22 лв. /осемстотин седемдесет и четири лева и двадесет и две стотинки/, разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :