Р Е Ш Е Н И Е

№ 88 11.04.2014г. гр. Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 13.03.2014 г., проведено в състав:

председател: Атанас Христов

при секретаря Ж.Р., като разгледа докладваното от съдия Атанас Христов гр.д. № 51 по описа на Разградски районен съд за 2014г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Депозирана е искова молба с правно основание чл. 270, ал.2 ГПК от „ХОРИЗОНТ-Д. И С-ИЕ” СД, ЕИК, ****, със седалище и адрес на управление гр. В., район р-н *******, представлявано от управителя Вл. Н. Д., със съдебен адрес по чл. 38 ГПК гр. В., ул. ******

срещу:

В.П.С., ЕГН **********,***.

С исковата молба ищецът е предявил против ответника два кумулативно съединени иска, с правно основание чл. 270, ал.2 ГПК, с които иска обявяване нищожност на :

- Решение № 3526/16.02.2008г. постановено по гр.д. № 1434/2008г. по описа на Районен съд – Варна, ІХ състав

- Решение № 244/20.05.2010г. постановено по в.търг.д. № 443/2009г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение.

Излага подробни съображения.

В съдебно заседание за ищеца се явява управителя му Вл. Н. Д.. Същият поддържа исковете. Депозира подробна писмена защита.

Ответникът депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично. Намира исковете за неоснователни и недоказани и моли за тяхното отхвърляне. Депозира подробна писмена защита.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С решение на № 3526 от 16.12.2008г. по гр.д. № 1434/2008г. на Варненския районен съд, ІХ състав, са били отхвърлен предявения от настоящия ищец против настоящия ответник искове с правно основание чл. 57, ал.2 ЗЗД за заплащане на следните суми: 3 000 лв., представляващи равностойността на тестомесачка ТМ; 1 900 лв. представляващи равностойността на пекарна „ПЕС 3” /Пауталия/; 630 лв. представляващи равностойността на хладилен агрегат за трифазен ток; 650 лв. представляващи стойността на 7 бурета за бира; 200 лв. представляващи равностойността на 2 бр. бутилки за въглероден двуокис; 1 400 лв. представляващи 80% от стойността на 30 стола „Гамбринус”; 960 лв. представляващи 80% от стойността на съоръжение за наливно пиво; както и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 935.20 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горните суми за периода от 15.04.2002г. до предявяване на исковете - 13.04.2007г., като неоснователни. На осн. чл. 64, ал.2 ГПК /отм./ настоящия ищец е осъден да заплати на настоящия ответник сумата от 200 лв. представляващи деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Първоинстанционното решение е оставено в сила с решение № 244 от 20.05.2010г. по в.т.д. № 443/2009г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение. С въззивното решение настоящия ищец е осъден да заплати на настоящия ответник сумата от 220 лв. представляващи направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1147 от 12.09.2011г. по гр.д. № 1529/2010г. по описа на ВКС, ІV г.о.

Горната фактическа обстановка е безспорна, а и се установява от приобщените горецитирани дела.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

По въпроса за родовата подсъдност.

Досежно становището на ищеца, че районният съд не е родово компетентен да разгледа делото, тъй като се иска прогласяване нищожност на решение на окръжен съд, следва да се посочи, че в постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 123 от 04.04.2012г. по гр.д.№ 777/2011г. І г.о. на ВКС е посочено, че: Исковия ред е самостоятелна форма на защита и може да бъде реализирана след като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан. При обжалване въззивната и касационната инстанция са длъжни да следят служебно за валидността на решението, но когато този порок не е констатиран и не е отстранен, поради необходимостта правният спор да се разреши с валиден съдебен акт, ГПК предвижда възможност за предявяване на иск за прогласяване на нищожността, безсрочно. Искът е установителен и неоценяем. При липса на специална разпоредба, която да изключва общите правила за подсъдността, важат разпоредбите на чл. 103 и 104 ГПК. Искът е родово подсъден на районния съд, независимо от това дали се иска прогласяване нищожност на районен, въззивен или касационен съд. Разпоредбата на чл.270 ал.1 ГПК определя правомощията на въззивния съд при релевирана или констатирана нищожност на първоинстанционното решение при обжалването му, но не определя подсъдността на иска по чл.270 ал.2 ГПК.

Относно вече направено от ищеца искане делото да бъде разгледано от Апелативен съд – Варна, ВКС в Разпореждане № 15 от 06.02.2014г. по ч.гр.д. № 664/2014г., ІІІ г.о. е посочил, че : „от изложените по – горе данни, обаче е видно, че предявените от него искове са родово подсъдни на районен съд”.

По същество на исковите претенции:

Законът не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно. По естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление.

Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. /вж. мотивите на Тълкувателно Решение № 1/2011 г. от 10 февруари 2012 год. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2011 г. на ОСГКТК, както и постановените в производство по чл. 290 ГПК Решение № 123 от 04.04.2012г. по гр.д.№ 777/2011г. І г.о. на ВКС, Решение № 248 от 11.06.2012г. по гр.д. № 572/2011г., ІV г.о. на ВКС и Решение № 668 15.11.2010 г. по гр.д. № 1790/2009 г. І г.о. на ВКС, както и постановеното в производство по чл. 288 ГПК Определение № 139 от 30.01.2013г. по гр.д. № гр.д.№ 881/2012 год. на ІV г.о. на ВКС/.

По настоящото дело липсват доказателства за наличието на обстоятелства водещи до нищожност на процесните съдебни актове.

Изложените от ищеца възражения за допуснати пороци при постановяване на съдебните актове чиято нищожност иска да бъде обявена, /като несъбирането на сочени доказателства, неправилна преценка на съдилищата, че вземанията му са погасени по давност, заплащането на държавна такса, която не дължал/, не рефлектират върху действителността на съдебните актове и нямат за последица нищожността им. Един съдебен акт би бил нищожен само при наличие на особено тежки пороци, свързани със съдебния състав, формата на съдебния акт и съдържанието на същия, които в случая не са установени. Всички останали пороци, свързани с процесуалните действия на страните, преценката на доказателствата и преценката на нормативните актове, (в това число и разпоредбите, регламентиращи преклузивни и давностни срокове), имат значение само за допустимостта, съответно – недопустимостта и законосъобразността, съответно незаконосъобразността на съдебния акт и подлежат на проверка само и единствено по реда на инстанционния контрол, като не обуславят твърдяната нищожност на решенията.

Въз основа на изложеното предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Мотивиран от гореизложеното, съд,

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявените искове, с правно основание чл. 270, ал.2 ГПК, от „ХОРИЗОНТ-Д. И С-ИЕ” СД, ЕИК, ******, със седалище и адрес на управление гр. В., район р-н *******, представлявано от управителя Вл. Н. Д., със съдебен адрес по чл. 38 ГПК гр. В., ул. *********, срещу В.П.С., ЕГН **********,***,за прогласяване нищожността на:

- Решение № 3526/16.02.2008г. постановено по гр.д. № 1434/2008г. по описа на Районен съд – Варна, ІХ състав

- Решение № 244/20.05.2010г. постановено по в.търг.д. № 443/2009г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: