Р Е Ш Е Н И Е

№ 122 24.04.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на осемнадесети март две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 47 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “СХ 3300” ЕООД гр. Р. против наказателно постановление № *** от *** г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Т., с което за нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ на обжалващото дружество на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.

В съдебното заседание представляващият обжалващото дружество адвокат поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. около ***ч. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места в обект кафе – аперитив “Сохо”, находящ се в гр. Р., пл. “Момина чешма”, който обект бил стопанисван от обжалващото дружество. Контролните органи установили, че в момента на проверката, в полза на санкционираното дружество, в кухнята на обекта работи лицето С. Ц. Б., която е осъществявала трудова дейност по почистването на работните повърхности. Същата обяснила, че работи в кухнята, като помагала при почистването, посочила работно време и дата от която работи в обекта. Попълнила и писмена декларация, в която посочила, че помага в кухнята при почистването след работното време на заведението. Към момента на проверката между “СХ 3300” ЕООД гр. Р. и С. Б. не бил сключен писмен трудов договор – такъв изобщо не е представен. Въз основа на констатациите от проверката, на ***г. бил съставен АУАН с бл. № *** за това, че на *** г. С. Б. е била допусната от работодателя /обжалващото юридическо лице/ да работи в обекта, без предварително с нея да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1600 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебно производство актосъставител Ст.С. /старши инспектор в ДИТ/ и свидетел по акта М. И. /гл. инспектор в ДИТ/. Тези двама свидетели в показанията си потвърждават обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочат, че при проверката в самия обект заварили там лицето С. Б. да работи в кухнята и последната обяснила, че работи в обекта вечерта като помага при почистването. Била постъпила на работа същия ден. Рязала колбаси на машина и си порязала пръстите. Била роднина на управителя на дружеството. В момента на проверката била облечена в работно облекло – бяла манта както всички в кухнята и продължавала да работи. В декларация посочила че работи с работно време от 23, 20 ч. до 24,00 часа. Затова и съдът приема, че отразените в акта и НП обстоятелства са доказани по несъмнен начин. В този смисъл съдът не кредитира показанията на самата Б., която твърди, че не работила в обекта, а съвсем случайно попаднала в кухнята, понеже търсила аптечка, защото случайно се наранила. Очевидно тези твърдения не отговарят на истината, лишени са от логика и следва да се обяснят със стремежа на Б. да защити работодателя си, още повече и че управителят на заведението е неин роднина. Така или иначе съдът намира, че вменената на обжалващото дружество фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е нагажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 62 ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ - за това, че на C. Б. е осъществявала трудова дейност в предприятието на работодателя без отношенията между страните да са уредени в сключен между тях писмен трудов договор преди постъпването на Б. на работа. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62 ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Неизпълнението на същото, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено с допускане на работника да осъществява трудова функция, без с работника да е сключен преди постъпването му на работа писмен трудов договор, както изисква разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на C. Б. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция – посоченото лице е работило в кухнята на заведението, при това дори и в хода на самата проверка. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 62 ал.1 от КТ, във във връзка с чл.61, ал.1 от КТ. Вида на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 414в от КТ, който текст сочи, че нарушенията на чл. 61 ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414 ал.3 от КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на 1600 лв, което е малко над законовия минимум и съдът го намира за справедливо, с оглед обстоятелството, че тези нарушения са масови.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от *** г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Т., с което за нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ на “СХ 3300” ЕООД гр. Р. на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: