Р Е Ш Е Н И Е

№ 109, 14.04.2014 година , град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на единадесети Март 2014 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

Секретар Ж.Р.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 48 по описа за 2014 година.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ Мобилтел „ ЕАД – София, ЕИК**, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ Кукуш ”, № 1, представлявано по пълномощие от Д. П. Д., против наказателно постановление № В - 0026876/19.11.2013г. на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500,00 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаването на обжалваното НП.

Административнонаказващият орган заявява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.06.2013г. по електронен път на сайта на КЗП, постъпила жалба от Ю. Й., в която заявявал, че на 24.04.2013г. направил рекламация на мобилен телефонен апарат „ Нокия 5230 „ в магазин на „ Мтел „, находящ се в гр. Разград, пл. „ Момина чешма „, бл. „ София „, във връзка, с която предоставил телефонния апарат за ремонт и до момента на подаване на жалбата, рекламацията не е удовлетворена. С резолюция на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, по жалбата била разпоредена проверка в търговския обект. На 14.06.2013г., представители на КЗП извършили проверка на стопанисван от жалбоподателя обект – магазин за промишлени стоки „ Мтел „, находящ се в гр. Разград, пл. „ Момина чешма „, бл. „ София „. При проверката било установено, че обектът работи и се обслужват клиенти. Заведен е електронен регистър за рекламации. На хартиен носител били предоставени на контролните органи Протокол за рекламация RMRZ01072702, Решение за рекламация № RMRZ01072702 и Сервизна поръчка № SORZ01078150/24.04.2013г., няма и не се представя акт за удовлетворяване на цитираната рекламация. За резултата от проверката, извършена в присъствие на упълномощено от търговеца лице – Н. Г., контролните органи съставили Констативен протокол № К – 0135692 от същата дата, с който разпоредили управител или упълномощено от него лице на 19.06.2013г. да представи в Отдела на КЗП – Разград писмено становище по депозираната от Ю. Й. На 19.06.2013г. в офиса на КЗП – Разград се явило упълномощеното от търговеца лице – Н. Г. и представило писмено становище по жалбата, в което заявявало, че не е налице извършено нарушение по смисъла на ЗЗП, че рекламацията на жалбоподателя е удовлетворена още на 23.05.2013г., като доказателство за това, сочи подписът на клиента си Ю. Й. поставен под заключението на сервизния техник,при издаването на апарата и с това се удостоверява, че бил съгласен с извършения ремонт. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.Проверката по документи приключила със съставянето на Протокол за проверка на документи № 0067105/21.06.2013г., в който е вписано, че не се предтставя акт за удовлетворяване на рекламация. С писмо изх. № В- 03-1627/24.06.2013г. на КЗП, получено на 27.06.2013г. по седалище и адрес на управление на търговеца, бил поканен управител или упълномощено от него лице да се яви на 01.07.2013г. в офиса на КЗП в гр. Разград на посочен адрес и час, за приключване на проверката, като е посочено, че в случай на неявяване, преписката ще бъде приключена в условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. На 17.07.2013г. в отсъствие на жалбопадетяля бил съставен АУАН бл. № 0026876, в който нарушението било описано поуказания вече начин, квалифицирано като такова по чл.113, ал.2 от ЗЗП. С писмо изх. № В – 03 – 1938/17.07.2013г., получено по седалище и адрес на управление на търговеца на 19.07.2013г., бил поканен управител на дружеството или упълномощено от него лице да се яви в офис на КЗП в разград на 12.08.2013г. за връчване на съставения АУАН. С придружително писмо изх. № В- 01-442/26.08.2013г. до КЗП – София, съставеният АУАН бил изпратен за връчване на жалбоподателят, същият бил връчен на 26.09.2013г. на пълномощиник на дружеството. С дата 02.10.2013г. и номер В – 03-2576 в КЗП било входирано и писмено възражение срещу съставения АУАН, в което жалбоподателят изложил възражения, както от процесуално, така и от материално естество, на което основание поискал адм. накзващият орган да прекрати адм. наказателното производство. Въпреки това обаче на 19.11.2013г. адм. наказващият орган издал процесното НП, в което по аналогичен с АУАН начин описал нарушението, квалифицирал го като такова по чл.113, ал.2 от ЗЗП и на основание чл.222а от ЗЗП, наложил адм. наказание „имуществена санкция” в минималния предвиден размер – 500,00лв. НП връчено по пощата по адрес на управление на жалбоподателя с пощенско клеймо от 07.01.2014г. Жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган, също по пощата с пощенско клеймо от 13.01.2014г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП съдържа задължение за: „... Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя...”. Задължението за това съгл. чл.113, ал.1 от ЗЗП е на „ ... продавачът е длъжен...”. Видно от приобщените в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, безспорно и категорично се установява, че рекламацията подадена от Ю. Й. на 24.04.2013г. не е удовлетворена. Съгласно чл.128, ал.2 от ЗЗП „ ... Когато търговецът удовлетвори рекламацията, той издава акт за това, който се съставя в два екземпляра, и предоставя задължително един екземпляр на потребителя...”, в писмените доказателства по делото такъв акт не фигурира. От приложеното заверено копие на Сервизна поръчка № SORZ01078150/24.04.2013г. по никакъв начин не може да бъде обоснован извод, че рекламацията е изпълнена, защото противоречи на посочената в Решение за рекламация № RMRZ01072702/29.04.2013г., което би означавало, че рекламацията е удовлетворена преди да е взето решение за това. От изложеното съдът намира за безспорно и категорично установено, че е извършено нарушение по чл.113, ал.2 от НК и то именно от жалбоподателя, в качеството му на търговец – продавач на процесната стока.

Относно твърденията на жалбоподателя за процесуални нарушения при издаването на АУАН, респективно на НП. Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен и цели постигане на бързина в производствата по налагане на административни наказания, с оглед и търсеното от законодателя възпитаващото въздействие на административно-наказателната отговорност. Друго тълкуване на тази норма би обезсмислило установения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, с изтичането на който се преклудира възможността за налагане на административно наказание.

Жалбоподателят е търговец по смисъла на ТЗ, регистриран със седалище в България и за него важи правилото, че кореспонденцията с него следва да става на регистрирания адрес на управление на дружеството. Видно от приложените по делото писма, жалбоподателят е канен за съставяне на АУАН, с предупреждение, че преписката ще бъде решена в условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, АУАН и НП редовно са му връчени по седалище и адрес на управление и същият в преклузивните срокове по ЗАНН е подал както писмено становище, писмено възражение по АУАН, така и въззивна жалба по НП, т.е. упражнил е изцяло правото си на защита, което прави възраженията му в този смисъл за неоснователни. Относно възраженията по чл.42, т.6 и т.7 от ЗАНН, то съдът намира, че в достатъчна степен както в АУАН, така и в НП са индивидуализирани както нарушителят, така и свидетелят по АУАН.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за процесуални нарушение при съставянето на АУАН, респективно при издаването на обжалваното НП. Както в описателната, така и в диспозитивната част на НП точно, конкретно и ясно са описани датата и мястото, адм. нарушение, което е извършено и данните за нарушителя. Отговорността на юридическите лица е обективна и в конкретния случай, правилно адм. наказващият орган е посочил виновното лице.

Съдът не споделя и доводите на жалбоподателя за маловажност на нарушението, доколкото същото се отнася към съществена част от задълженията му и по този начин се нарушават правата на неограничен брой клиенти и грубо се нарушават правилата за добра търговска практика. Нещо повече определеното по вид наказание е наложено в минимален размер.

От изложеното, като правилно и законосъборзно, атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА № В - 0026876/19.11.2013г. на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП на „ Мобилтел „ ЕАД – София, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ Кукуш ”, № 1, представлявано по пълномощие от Д. П. Д. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500,00 лв., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: