Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                 № 117                                                     17.04.2014 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на четиринадесети март                                                   две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                                      № 56                                           по описа за  2014 г.

                             

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила жалба от М.М.Д. против наказателно постановление № 757/19.12.2013 г.,  издадено от в.н.д. началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с коeто за нарушение на чл. 44 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 180 ал.1 т.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.

              Жалбоподателката моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, оспорвайки по същество осъществяването на санкционираното нарушение.

              Административнонаказващият орган не изпраща представител, като заявява становище за неоснователност на  жалбата.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

          На 14.12.2013 г. в гр. Разград, жалбоподателката управлявала МПС – л.а.”Рено лагуна” с рег. № ****, по ул. “Г. С. Раковски”, в посока кръстовище с ул. “Венелин”. На уличното платно на улицата, по която се движела жалбоподателката, в дясно и отпред спрямо посоката й на движение, бил паркиран лек автомобил “Опел Астра” с рег. № ****. Д. предприела маневра за заобикаляне на автомобила. В този момент към нея се приближил насрещно движещ се л.а. “Рено Канго” с рег. № ****. При разминаването на двата автомобила “Рено”, поради липсата на достатъчно странично разстояние между тях, те се блъснали с левите си страни, в резултат на което се откачили левите им странични огледала, жалбоподателката отклонила движението на автомобила си и блъснала с предната му част спрения “Опел”.  За възникналото ПТП били уведомени служителите на ОД на МВР Разград. Пристигналия на место актосъставител – св. А., изслушал обясненията на жалбоподателката за случилето се. След установяване самоличността на водача на лекия автомобил “Рено канго”, който бил напуснал местопроизшествието  и след снемане и на неговите обяснения, свидетелят приел, че вина за възникване на произшествието имат водачите на “Канго” – то и жалбоподателката, тъй като приразминаването си не са оставили достатъчно странично разстояние между автомобилите. Приел и че тъй като Д. е блъснала спрения “Опел”, тя е предизвикала ПТП с материални щети, което представлява самостоятелно административно нарушение. За така установеното съставил АУАН с бл. № 526927, в който посочил, че жалбоподателката при разминаването си с насрещно движещия се л.а. “Рено Канго” с рег. № ****, не е оставила достатъчно странично разстояние,  в следствие на което двата автомобила се ударили с левите си странични огледала. След удара Д. се отклонила в дясно и се блъснала в паркирания л.а. “Опел Астра” с рег. № ****. Настъпило ПТП с материални щети по трите автомобила. За виновно нарушени от жалбоподателката, актосъставителят посочил разпоредбите на чл. 44 ал.1 и чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателката, с отбелязване, че няма възражения. Въз основа на акта на 19.12.2013 г., било издадено и атакуваното НП, в което е дадено описание на осъществените нарушения, идентично с описанието им в АУАН, за виновно нарушени са посочени нормите на чл. 44 ал.1 и чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП и отговорността на жалбоподателката е ангажирана с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. за първото от нарушенията на основание чл. 179 ал. вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП и с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 20 лв. за второто от тях, на основание чл. 180 ал.1 т.1 от ЗДвП.

          В хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителят  А., който с показанията си установява идентична с отразената в акта фактическа обстановка. От неговите показания се установява още, че и срещу водача на л.а. “Рено Канго” с рег. № *****, също бил съставен акта за установяване на административно нарушение, за това че не е оставил достатъчно странично разстояние между управявания от него автомобил и този на жалбоподателката при разминаването им. Пак според същите гласни доказателства, жалбоподателката обяснила на свидетеля, че в ляво спрямо нейната посока на движение, на улицата имало спрял друг автомобил, който водачът на насрещно движещото се “Рено” заобикалял, при разминаването си с нея.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения :

         По отношение на второто от санкционираните нарушения – това по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП, отговорността за което е ангажирана на основание чл. 180 ал.1 т.1 от ЗДвП.

       Приложената от административнонаказващият санкционна норма на чл. 180 ал.1 т.1 от ЗДвП, гласи: “Наказва се с глоба от 20 до 150 лв., водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно или управлява технически неизправно пътно превозно средство, извън случаите по чл. 179, т. 4, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението». Следователно за да бъде квалифицирано конкретно деяние, като нарушение което подлежи на санкциониране по този текст  от закона, следва да бъде осъществени всички посочени  в тази правна норама признаци  от обективна страна –  да са нарушени правилата за използване на светлини на превозното средство, да са нарушени правила за престой или паркиране, за използване на пътното платно или водачът да управлява технически неизправно пътно превозно средство, извън случаите по чл. 179 т.4 от ЗДвП и като съставомерен резултат от това да е създадена непосредствена опасност за движението. Нито в текста на атакуваното НП, нито в акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е отпочнало настоящото административно производство, е посочено жалбоподателката при управление на процесното МПС да е нарушила някое от посочените по – горе правила – за изпалзване на светлини, за престой, за паркиране, за използване на пътното платно или да е управлявала технически неизправно превозно средство. На практика, нито един от описаните в постановлението факти, не би могъл да бъде отнесен към състава на нарушението, поради което и неясно е защо осъщественото от жалбоподателката поведение е санкционирано по този ред. Действително посочената за виновно нарушена разпоредбата на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП, която е обща, сочи, че всеки участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, но за да бъде санкционирано конкретно нарушение, по реда на приложената от административнонаказващият орган норма на чл. 180 ал.1 т.1 от ЗДвП, водачът трябва да е извършил нарушение на правила от вида на лимитативно и конкретно изброените в тази норма. Както бе посочено и по – горе обаче, в нарушение на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, признаци от фактическа страна на такова нарушение в текста на атакуваното НП не са описани, поради което и като незаконосъобразно от формална страна, атакуваното НП следва да бъде отменено в тази му част на това основание.

          В останалата му част – досежно другото от двете нарушения, атакуваното НП, като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона, се явява законосъобразно от формална страна.

           Що се отнася до това, осъществено ли е то от жалбоподателката и извършено ли е от нея виновно, съдът намира следното:

          Според чл. 44 ал.1 от ЗДвП, при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. По аргумент на противното от алинея втора на чл. 44, се налага извода, че посочената разпоредба е приложима извън случаите, когато разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение. В хипотезата на последно посочената алинея, законът предписва конкретно задължение за водача, чиято пътна лента е заета. В  настоящия случай, при установените и от разпита на актосъставителя обстоятелства, при които нарушението е било осъществено, не може да се заключи с категоричност, че разминаването на двата автомобила е можело да се извърши безопасно по смисъла на чл. 44 ал.2 от ЗДвП. Още в производството по установяване на нарушението са били налице данни за това, че на уличното платно, по което се е движел управлявания от жалбоподателката лек автомобил, освен този спрян от дясната страна спрямо посоката й на движение е имало спрян друг такъв от ляво, спрямо същата посока.  Тези два  автомобила обективно могат да представляват и препятствие отново по смисъла на чл. 44 ал.2 от Закона. За да се приеме, че поведението на Д. е съставомерно по посочения в наказателното постановление за виновно нарушен текст от закона, в настоящото производство следваше да бъде категорично установено, че широчината на пътното платно е позволявало безопасно разминаване. Ако широчината обаче на мястото на разминаване, поради спрелите автомобили, не е позволявала такова, това поставя под въпрос дали поведението на водача на насрещно движещия се спрямо жалбоподателката автомобил «Рено» не е било съставомерно по чл. 44 ал.2 от ЗДвП, доколкото неговата пътна лента е била заета от спрян автомобил. Обдстоятелството, че в пътната лента на Д. е бил паркиран лек автомобил “Опел Астра” с рег. № *****, също поставя под съмнение въпроса дали нейното поведение не е следвало да бъде съобразено с изискванията именно на алинея 2 на чл. 44 от ЗДвП, а не на разпоредба на  чл. 44 ал.1 от ЗДвП. Тези въпроси са останали неизяснен и от самия актосъставител, който не е бил свидетел очевидец на възникване на пътно – транспортното произшествие. Че актът за установяване на административното нарушение е съставен при незяснена в достатъчна степен фактическа обстановка  от контролните органи, като не е било установено и в коя именно пътна лента е настъпил удара между разминаващите се автомобили и дали спрелите такива са позволявали безопасното разминаване, е извод, който се налага и от обстоятелството, че на водачът на насрещно движещият се автомобил, също е съставен АУАН. За да се приеме обаче, че поведението на Д. е съставомерно именно по смисъла на чл. 44 ал.1 от ЗДвП и подлежащо на санкциониране по реда на чл. 179, ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, в тежест на административно наказващият орган бе в настоящото производство да докаже по несъмнен и категоричен начин осъществяването от нейна страна на всички съставомерни признаци на конкретното нарушение. И тъй като, по изложените по – горе съображения, съдът намира, че това не бе сторено, то като незаконосъобразно атакуваното НП следва да бъде отменено и в тази му част.        

             Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                         

 

 

 

                                                                   Р   Е   Ш   И  :

             

             ОТМЕНЯ наказателно постановление № 757/19.12.2013 г.,  издадено от в.н.д. началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с коeто за нарушение на чл. 44 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП на М.М.Д. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 180 ал.1 т.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.

             Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: