Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                       № 111, 11.04.2014 година, град Разград

 

  В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на единадесети Март две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

секретар Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

НАХДело   65 по описа за  2014г.

                           За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Г.Б.Г. ЕГН ********** *** СО Кочмар 183а против наказателно постановление № 37-0000566/25.11.2013г. на  Главен инспектор в ОО “КД - ДАИ” Разград, с което за нарушение на чл. 89, т.4 от Наредба № 33/ 03.11.1999г. на МТ, чл.139, ал.1,т.1 и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, са му наложени съответно адм. наказание „ глоба „ в размер на 500,00лв. на основание чл.93, ал.1 от ЗАвПр, „ глоба „ в размер на 30,00лв. на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП и „ глоба „ в размер на 10,00лв. на основание чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закони при издаването на обжалванаото НП и моли за неговата отмяна.   

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, за него не се явява упълномощен процесуален представител.

            Административнонаказващият орган редовно призован не изпраща представител, заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено изцяло.

РП – Разград – уведомени, не изпращат представител.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 16.10.2013г. около 14,00ч. в обл. Разград, на път ІІ-49, в посока от гр. Кубрат за гр. Разград, на разклона за с. Стражец, км. 38+681, контролните органи спрели за проверка състав от ППС, състоящ се от влекач « Скания »  с рег. № **** и полуремарке  с рег. №  ***, извършващ обществен превоз на товари /каолин В1/, с пътен лист № 21415/16.10.2013г., на който е отразен маршрут гр. Ветово – гр. Шумен, с товарителница № 021203/16.10.2013г., с отразено място на натоварване гр. Ветово и получател Хан Омуртаг – Шумен, оборудван с дигитален тахограф « Сименс»  2171 със сериен № 0001739580, с кантарна бележка № 47266/16.10.2013г., при което установили, че водачът  Г.Б.Г. не представя Удостоверение на МПС за обществен превоз на товари в Р България или копие от лиценз на Общността. Извършва превоз с технически неизправно МПС – със спирачен диск на предния мост в дясно на влекача, който има наличие на пукнатини. Без контролен талон към СУМПС.  В хода на проверката била извършена справка, от която се установило, че „ АЯКС – 2002” ООД притежава Лиценз № 03974 за превоз на територията на Р България. За констатираните нарушения служителят Г. М. в присъствие на водача /жалбоподателя/ и св. М. И. съставил АУАН бл. № 176165, в който описал нарушениеята по посоченият начин, квалифицирал ги като такива по чл. 89, т.4 от Наредба № 33/ 03.11.1999г. на МТ, чл.139, ал.1,т.1 и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, връчил го срещу подпис на нарушителя, който в графа „ възражения”, вписал „ ... нямам възражения...”.

В тридневния срок по ЗАН при адм. наказващият орган не постъпило възражение срещу съставения АУАН.

На база съставеният АУАН, на 25.11.2013г. е издадено и процесното Постановление, в което адм. наказващият орган по идентичен с АУАН начин описал нарушениятя, също ги квалифицирал като такива по по чл. 89, т.4 от Наредба № 33/ 03.11.1999г. на МТ, чл.139, ал.1,т.1 и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, а на основание чл.93, ал.1 от ЗАвПр наложил административно наказание «глоба» в размер на 500,00 лв.; на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, глоба в размер на 30,00лв. и на основание чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10,00лв.  НП връчено лично на жалбоподателя на 17.12.2013г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 21.12.2013г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 89 от Наредба № 33/ 03.11.1999г. на МТ  , водачът по време на работа, задължително представя при поискване от страна на контролните органи, упоменатите в цитираната разпоредба документи, измежду които е и удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът /при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза. Безспорно е, че към момента на проверката извършена от контролните органи, жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения, като водач на ППС.  От това му качество произтича и задължението, по време на работа да носи в себе си и да може да представи при поискване необходимите документи, свързани именно с изпълнението на служебните му задължения. По делото от приобщените гласни доказателства се установява, че към момента на проверката, жалбоподателят не представил притежавания от „ АЯКС – 2002” ООД, Лиценз № 03974 за превоз на територията на Р България на контролните органи / приложение № 6 към чл.10, ал.1 от Наредба № 33/ 03.11.1999г. на МТ/, с което виновно е осъществил чрез бездействие, вмененото му във вина адм. нарушение.  Със същите доказателства се установява, че жалбоподателят не е представил и контролен талон към притежаваното СУМПС. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя относно материалната компетентност на адм. наказващия орган, предвид приложеното по делото заверено копие на Заповед № ТД – ОТ – 62/31.01.2013г. на Министър на Транспорта, информационните технологии и съобщенията, в т. І, 10, на която изрично е възложено на Главен инспектор в ОО „ КД – ДАИ „ да издават НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския Парламент и Съвета, ЗАвП, ЗДвП и подзакановите нормативни актове, издадени въз основа на тях, каквато в случая е и Наредба № 33/ 03.11.1999г. на МТ. Приложеното по делото заверено копие на Пътен лист № 021415/16.10.2013г. по категоричен и недвусмислен начин потвърждава, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари и по този начин описаното в АУАН, респективно в НП нарушение. Наред с това, приемайки, че осъществената от жалбоподателя деятелност съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, адм. наказващия орган не е нарушил материалния закон. В процесния случай, деецът е санкциониран за това, че е управлявал МПС със спирачен диск на предния мост в дясно на влекача, който има наличие на пукнатини, а в  чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е регламентирано императивно изискване към движещите се по пътя ППС да бъдат изправни. Установената неизправност по своята същност е от категорията на тези, които които могат да застрашат сигурността на движението, защото във всеки един момент можгат до доведат до авариране на спирачната система.

От процесуална гледна точка, Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа накоито следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административните нарушения, вменени във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Съдът намира обжалваното НП за правилно и законосъобразно, поради, което същото следва да бъде потвърдено.

Поради изложеното, съдът

 

 

РЕШИ  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 37-0000566/25.11.2013г. на  Главен инспектор в ОО “КД - ДАИ” Разград, с което за нарушение на чл. 89, т.4 от Наредба № 33/ 03.11.1999г. на МТ, чл.139, ал.1,т.1 и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, на Г.Б.Г. ЕГН ********** *** СО Кочмар 183а, са наложени съответно адм. наказание „ глоба „ в размер на 500,00лв. на основание чл.93, ал.1 от ЗАвПр, „ глоба „ в размер на 30,00лв. на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП и „ глоба „ в размер на 10,00лв. на основание чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП. , като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :