Р Е Ш Е Н И Е

№ 118 24.04.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На четиринадесети март две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 67 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “B.” ЕООД против наказателно постановление № *** от *** г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. T., с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на основание чл. 414 ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно от формална страна наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От *** г. до *** г., представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места на строителен обект “Реконструкция и оборудване на пречиствателна станция за отпадъчни води, гр. Л*” в гр. Л., изпълняван от дружеството жалбоподател, както и проверка на документите касаещи спазването на изискванията на трудовото законодателство. Повод за предприетите действия от контролните органи била претърпяна от Р. А.Р. – работник в ЮЛ, на *** г. при работа на процесния обект, трудова злополука. В хода на проверката контролните органи приели за установено, че на *** г., в предприятието на жалбоподателя е предоставял работната си сила С. М. К., ЕГН **********, като осъществявал трудова дейност, характерна за длъжността „ машинист – багерист на строителна земекопна машина багер ” Furukama „ без отношенията между него и дружеството да са уредени в сключен между тях писмен трудов договор. До този извод проверяващите достигнали въз основа на снетите по време на проверката обяснения на К. от *** г., декларация на В. Д. от *** г., трудов договор № ***, между К. и “B.” ООД, сключен на *** г., както и въз основа на останалите събрани в хода на административната проверка и приети от съда, писмени доказателства. Посоченото, актосъставителят – св. K., приел за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ, за което съставил и АУАН с бл. № *** г., който бил предявен и подписан с възражение от управителя на дружеството жалбоподател. Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП, в което са описани идентични с изложените по – горе обстоятелства. Нарушението, изразяващо се в това, че условията по възникналото към *** г. между работника и дружеството трудово правоотношение не са били уговорени в сключен между тях трудов договор в писмена форма, е квалифицирано, като такова по чл. 62 ал.1 от КТ и отговорността на жалбоподателя, в качеството му на работодател, е ангажирана на осн. чл. 414 ал.3 от КТ с налагане на административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител – св. K.

В хода на производството, в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания, по искане на жалбоподателя, като свидетели са допуснати В. Д. и С. К. Противно на изложеното в жалбата, че посредством техните показания ще установяват твърдяното в нея обстоятелството, че към *** г. К. се е намирал на проверявания обект, за да ремонтира багера, а не защото е работил с него, в гласните доказателствени средства не се съдържа изложение на подобен позитивен факт. Според Д. и К., вторият бил в процес на преговори с първия, за да започне в бъдещ момент работа по трудово правоотношение, като багерист в дружеството.

Събраните по делото писмени доказателства установяват, че св. В. Д. към процесния момент е бил упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа от управителя на дружеството жалбоподател и негов баща З. Д., да представлява търговеца по отношение на посочените в пълномощното действия. В депозирана от същия свидетел декларация по реда на чл. 43 от АПК, представляваща част от административнонаказателната преписка, именно той е бил възложител на конкретните дейности осъществявани на порверявания обект на *** г.

От показанията и на двамата свидетели, се установява, че именно в това си качество Д. е запознал К. с предлаганите условия на работа от дружеството касаещи възнаграждение, място на работа, естество на преките задължения за длъжността “багерист”. Несъмнено установено е и обстоятелството, че към *** г. писмен трудов договор между К. и жалбоподателя не е бил сключен, такъв е сключен на *** г.

Към посочената дата въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено и обстоятелството, че К. е управлявал и осъществявал изкопни работи със земекопна машина - багер ” Furukama „, находяща се на строителният обект експлоатиран от дружеството жалбоподател и предоставена му от него за изпълнение на трудова функция като багерист, при договорено трудово възнаграждение, работно време и почивка, на конкретно работно място. За да достигне до този извод, съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя – св. Ф., пресъздаваща дадените пред нея в хода на проверката обяснения на К.. Според сочените гласни доказателства, че последният е осъществявал трудова дейност, се потвърждава и от обясненията на останалите работещи на обекта лица към *** г. дадени в хода на проверката.

Твърденията на св. К. дадени в хода на съдебното производство, съдът счита за такива, които не пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка. Същите не могат да бъдат приети за истинни, поради обстоятелството че този свидетел понастоящем е в трудови правоотношеня с дружеството, предполагащи и зависимост от настоящия му работодател. Същите влизат в пълно противоречие с изложеното от свидетеля в обясненията му пред контролните органи, че на *** г. той е извършвал изкопни дейности с багер на обекта. При това, неговите свидетелски показания че той не се бил качвал на земекопната машина на посочената дата, случайно се намирал на мястото на инцидента, като два поредни дни “гледал” багерите без да работи с някой от тях, съдът намира за лишени от житейска логика.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Като издадено от компетентния орган по реда и във формата предвидени в закона, наказателното постановление е законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното нарушение от жалбоподателя, съдът намира следното:

С издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 61 ал.1 от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ - за това, че на *** г. C. К. е осъществявал трудова дейност без отношенията между него и дружеството работодател да са уредени в сключен между тях писмен трудов договор преди постъпването на последния на работа. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62 ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Неизпълнението на същото, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено от жалбоподателя, в в качеството му на работодател, комуто е вменено в отговорност изпълнението на императивната разпоредба на чл. 62 ал.1 от КТ за сключване на писмен трудов договор между него и работника, преди постъпването на последния на работа, както изисква разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ. При установеното от фактическа страна провеждане на разговори на упълномощен представител на дружеството и К. досежно основните елементи на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност, не до постигане на даден резултат, срещу възнаграждение, на конкретно работно място и последващото тези преговори фактическото осъществяване на трудова функция от страна на работника, както и установения контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа, то се налага извода че отношенията между страните, още към момента на проверката, са били такива по предостяване на работна сила, а следователно и трудови правоотношения по смисъла на чл. 1 ал.2 от КТ. По тези съображения и правилно и законосъобразно, поведението на жалбоподателя е квалифицирано от административнонаказващия орган, като нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 61 ал.1 от КТ.

Обстоятелството, че в хода на проверката между жалбоподателя и работникът е бил сключен трудов договор, не променя извода по същество за съставомерност на нарушението. Последното, може да бъде преценявано, на плоскостта на чл. 27 от ЗАНН при определяне размера на следващото се административно наказание. Вида на осъщественото нарушение не позволява и приложение на разпоредбата на чл. 415в ал.2 от КТ, който сочи че нарушенията на чл. 61 ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414 ал.3 от КТ. Посочената санкционна разпоредба предвижда минимален и максимален размер на следващото се наказание “имуществена санкция” от 1 500 до 15 000 лв. След като настоящото такова е определено на минимума предвиден в закона от 1 500 лв., то липсват и основания за изменение на атакуваното НП в тази насока.

Ето защо и като законосъобразно, атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *** от *** г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. T., с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, на основание чл. 414 ал.3 от КТ на “B.” ЕООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: