Р Е Ш Е Н И Е

№ 119 14.04.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на четиринадесети март две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 86 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила жалба от Д.П.П. против наказателно постановление № 2027/16.12.2011 г., издадено от началник сектор в група ПП към ОД на МВР Разград, с коeто за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Административнонаказващият орган не изпраща представител, като заявява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2010 г. в 9,43 ч, с автоматизирано техническо средство № 554, било установено и заснето движение със скорост от 85 км.ч. на МПС – “Опел Вектра” с рег. № ****, в с. Осенец, по път Е 70, в посока гр. Русе. Установена била самоличността на собственика на автомобила – жалбоподателят Д.П.П., с адрес ***. Административната преписка била изпратена до ОД на МВР Варна, за предявяването й на жалбоподателя и за разясняване разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП. П. бил уведомен за правата му и поканен да посочи лицето управлявало автомобила на процесната дата. След отказ от негова страна да стори това, преписката била върната на ОД на МВР Разград. Последвало съставяне на акт с бл. № 656995 в отсъствието на жалбоподателя от актосъставителя св. А., в който било описано движението с превишена скорост на посоченото по – горе МПС, на посочените място и дата и отказа на собственика да посочи кой е управлявал превозното средство, като за виновно нарушени били посочени разпоредбите на чл. 21 ал.1 във вр. с чл. 188 от ЗДвП. Актът бил изпратен за предявяването му на жалбоподателя до ОД на МВР Варна, от където бил върнат като връчен с придружително писмо с вх. № 52189/31.10.11 г. на ОД на МВР Разград. С изх. № 50025/03.11.2011 г. на ОД на МВР Разград, актът отново бил изпратен за надлежното му оформяне / за отбелязване на дата и оформяне на отказ на нарушителя да го подпише/ на ОД на МВР Варна и върнат от там с изх. № 29550/28.11.2011 г. Според съдържанието на АУАН, същият е съставен на 11.10.2011 г., а като дата на отказ за получаването му от жалбоподателя е посочен 26.09.2011 г. Отказа е удостоверен с подписа на Пл. Н. – гр. В., ул. “****”, за която е отбелязано, че е “служител”. Въз основа на акта, било издадено и атакуваното НП, в което описанието на санкционираното нарушение е идентично с описанието дадено му в акта, за виновно нарушена разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП и отговорността на жалбоподателя е ангажирана с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 400 лв. на основание чл. 182 ал.4 от ЗДвП.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения :

На първо място, следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Действително алинея втора на посочения текст от закона, позволява АУАН да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя, но единствено в случаите, когато е известен и не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на акта. В сучая, въз основа на показанията на актосъставителя св. А. и въз основа на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, се налага извода, че АУАН с бл. № 656995 е съставен в отсъствието на жалбоподателя, без да са били налице предпоставките на алинея 2 на чл. 40 от ЗАНН. Нарушена е и процедурата по предявяване на акта. След двукратното му изпращане с тази цел до ОД на МВР Варна, актът е върнат с отбелязване на отказ на жалбоподателя да го подпише на 26.09.2011 г. – дата, предхождаща тази на съставянето му на 11.10.2011 г., в нарушение на изискването на чл. 43 ал.1 от ЗАНН, съгласно което предявяването на акта е действие последващо неговото съставяне и пряко касаещо гарантираното от закона право на защита на субекта на административно нарушение. Посочените обстоятелства сами по себе си са достатъчни, за да се приеме, че редът за установяване на административното нарушение, въведен с разпоредбите на ЗАНН е нарушен, по начин опорочаващ изцяло и законосъобразността на последвалите действия по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Извън посоченото остава и обстоятелството, че самото НП страда от други пороци, представляващи самостоятелно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно. При положение, че жалбоподателят е санкциониран за осъщественото с притежаваното от него МПС нарушение, то това обстоятелство – че неговата отговорност е ангажирана в качеството му на собственик, следваше да намери категорично отражение в самото НП, както словесно, така и с посочване на разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП. Нещо което не е сторено, в нарушение на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Освен това, приложената от административнонаказващият орган санкционна разпоредба на чл. 182 ал.4 от ЗДвП е за повторно осъществени нарушения изразяващи се в превишение на скоростта, като в редакцията действаща към момента на осъществяване на нарушението /до ДВ бр. 10/01.02.11 г./, предвидените в нея административни наказания са “глоба” 300 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца, а в редакцията след ДВ бр. 10/2011 г. алинея 4 препраща към предходните алинеи на чл. 182 определяйки наказанието глоба в двоен размер предвиден за съответното нарушение. В която и редакция да е приложена от административнонаказващият орган санкционната норма, то същата се следва за повторно по смисъла на пар.6 т.33 от ДР на ЗДвП нарушение. В съдържанието на атакуваното наказателно постановление обаче, липсва описание на онези обективните признаци, позволяващи преценка за съставомерност на нарушението съобразно легалната дефиниция за повторност, което води до ограничаване правото на защита на субекта на административно нарушение по начин лишаващ го от възможност да разбере какво точно му е вменено в отговорност и ефективно да реализира правото си на защита.

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2027/16.12.2011 г., издадено от началник сектор в група ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал.4 от ЗДвП на Д.П.П. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: